Решение № 22 от 30.07.2026, Районен съд - Ардино
- Съд
- Районен съд - Ардино
- Дело
- Гражданско дело 226/2026
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Дарина Василева Байданова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5,ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 5, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Ардино, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина В. Байданова при участието на секретаря К. Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Гражданско дело № 20265110100226 по описа за 2026 година
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на имот, находящ се в с.С., община А., представляващ двор с площ 898,00 кв.м, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 73,00 кв.м и едноетажна полумасивна сграда за склад със застроена площ 26,00 кв.м., който имот същите притежават по наследство от общия им наследодател Х. Х. К., ЕГН **********, починала на 06.09.2023г. и давностно владение, като владението на дворното място и построените сгради било в границите и площта, съгласно скица-проект, част от геодезическо заснемане, приложено към искова молба. Сградите - жилищна и обор /описана като склад/ били построени от Х. и съпруг й Л. К. през 1965 -1966г. върху собствено дворно място и двамата плащали данъци за имота, почиствали дворното място, обработвали градина в двора, стопанисвали имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. Л. починал през 1992 г., а през 2023г. и Х., като след тяхната смърт и към настоящия момент имотът се поддържал от наследниците - дъщерите им Л. Л. К. и К. Л. П. и от децата на сина им Б. Л. К., починал на 09.01.2010 г. - С. Б. К. и Л. Б. К., които считали имота за собствен.Твърдят, че владението върху имота не било предавано на трети лица, нито отнемано от държавата/общината и имотът никога не е бил земеделска земя, а бил използван като жилищен имот. При извършена справка за имота през м.септември 2025 г., ответната община отказала да издаде скица за имота с обяснението, че част от стопанисвания от ищците имот попадал в границите на общинска земеделска територия. При извършеното геодезическо заснемане от правоспособно лице за дейности по кадастър било установено, че част от поземления имот, който ищците считали за собствен, попадал в урбанизираната територия на с.Стояново, община Ардино, а друга част - в поземлен имот с идентификатор № *** - земеделска територия, пасище, стопанисвано от Община Ардино, с площ 4819 кв.м. по кадастралната 1 карта и кадастралните регистри на с.С., общ. А., утвърдени със Заповед № РД18-***от 09.03.2018г. на ИД на АГКК. Твърди се, че общата площ на имота, която ищците владеели била 898 кв.м, от които 153,0 кв.м попадали в урбанизираната територия на с. С., общ.А., а останалите 745,00 кв.м. попадали в границите на поземлен имот с идентификатор № ******** по КККР на с. С., общ. А., одобрена със Заповед № РД-******** г. на Изпълнителния директор на АГКК. Също така, от застроената площ на двуетажната полумасивна жилищна сграда - 41,00 кв.м попадали в ПИ № **********, а останалите 32,00 кв.м - в урбанизираната територия на с.С., общ.А. а едноетажната полумасивна сграда за склад със застроена площ 26,00 кв.м изцяло попадала в ПИ № **********. Границите на имота са - изток — път на община А., запад — неурегулиран поземлен имот на наследниците на Н. Х. ПИ № ******* и ПИ № **************, север - път на община А. и ПИ 6******* и юг - ПИ № *********** и ПИ № **********. Сочат, че при изработването/одобряването на кадастралната карта била допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане и включване на част от процесния имот в поземлен имот с идентификатор № ******** и отразяването й като земеделска земя, стопанисвана от ответника - Община Ардино, вместо същата част да бъде включена в урбанизираната територия на с.С., общ. Ардино. Или, между страните съществувал спор за материално право, поради което отстраняване на грешката по административен ред било недопустимо, а следвало спорът да бъде разрешен по съдебен ред. Несъответствието в границите на поземления имот пораждал правния интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като ищците се считали за собственици на спорната площ, а неправилното й заснемане в кадастралната карта накърнявало правата им и възпрепятствало издаване на документи за собственост, отразяващи фактическото владение на имота. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община Ардино, че ищците Л. Л. К., К. Л. П., С. Б. К. и Л. Б. К. са собственици на основание наследствено правоприемство от Х. Х.
К., ЕГН ********** и давностно владение на следния недвижим имот: реална част с площ 745,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № **********, земеделска територия, пасище, стопанисвано от Община Ардино, целият с площ 4819,00 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., община А. увърдени със Заповед № ******. на ИД на АГКК, ведно с построените в него сгради: част от Двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 41,00 кв.м /цялата сграда със застроена площ 73,00 кв.м/ и Едноетажна полумасивна сграда за склад със застроена площ 41,00 кв.м., при граници на имота: изток-път на община Ардино, запад - неурегулиран поземлен имот на наследниците на Н. Х., ПИ № *** и ПИ № ***, север - път на община Ардино и ПИ *** и юг - ПИ № *** и ПИ № *** и на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР бъде прието, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Стояново, община Ардино, област Кърджали, относно границите на имота, като недвижим имот, представляващ реална част с площ 745,00 кв.м. ведно с построените в него сгради: част от Двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 41,00 кв. м /цялата сграда със застроена площ 73,00 кв.м/ и Едноетажна полумасивна сграда за склад със застроена площ 26,00 кв.м., е неправилно отразена в границите на ПИ с идентификатор № ***, като земеделска територия, вместо да бъде включен в урбанизираната територия на с.С., община А. и след влизане в сила на решението същото да послужи като основание за отстраняване на грешката чрез нанасяне на верните граници и 2 собственост в КККР. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържат иска. Представят съображения в писмена защита и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът община Ардино в депозирания писмен отговор на исковата молба намира иска за подсъден на Районен съд Ардино, допустим, но неоснователен. Сочи, че ответниците пропуснали да конкретизират, че декларираното дворно място било 153 кв. м., а не 898,00 кв. м., съгласно исковата претенция. Твърди, че ответната община е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. С., одобрени със Заповед № ****************. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска територия, пасище, целият с площ 4819,00 кв. м., като ответникът придобил собствеността върху този поземлен имот по силата на закона - чл.25 от ЗСПЗЗ и същият бил включен в одобрения проект на плана за земеразделяне, като планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници били одобрени от нарочната комисия, съгласно протокол за одобряване на плана за земеразделяне в землището на с.С.. Твърди, че от ортофото картите от 2019 г. и 2022 г., изготвени от АГКК и прикачени на информационния портал „КАИС" (https://kais.cadastre.bg/) и снимковия материал от Гугъл Ърт /Google Earth/ било видно, че такъв имот не бил ограден с трайно материализирана ограда. Оспорваме истинността на приложеното към исковата молба геодезическо заснемане, с което произволно се очертавали граници на претендирания имот. Твърди, че процесният поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на с.С. винаги имал земеделски характер, като пасище, от което следвало, че същият никога не е бил селищен имот и като такава земя подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ и включване във ОПФ по чл. 25 ЗСПЗЗ, като по отношение на него се прилагала и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Счита, че ответникът е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на село С. по силата на закона, като по отношение на същия не е допусната грешка или непълнота при одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. С.. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва иска. Представя списък на разноските по чл.80 ог ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
От приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че ищците са наследници на Х.Х. К., с ЕГН ***********, съгласно удостоверение за наследници № 6/10.09.2025 г., издадено от кметство с. С., общ.А., починала на 06.09.2023 г.
С писмо, вх. № 1399/15.05.2026 г., началник СГКК-АГКК – гр. София, удостоверява, че за поземлен имот с идентификатор *** от момента на одобряване на КККР на с.С., общ.А., няма данни за извършено изменение и са издавани само скица и извадки от кадастралната карта в цифров вид, както и е предоставен идентификатор за проектен имот.
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от свидетелските показания на св. Н. З. С. - позната на ищците, се установява, че същата познава родителите на ищците от около 35 години,а техния имот – двуетажна 3 къща – от около 20-30г., многократно гостувала в къщата им с. С. - двуетажна, на първия етаж с две стаи, а на втория – четири, като имотът имал ограда с циментови колове и тел. Семейството отглеждало селскостопанска продукция, дворът бил около декар и половина и в него освен къщата, имало обор и плевня. В двора имало череши, сливи, ябълки, всички го обработвали и свидетелката помагала. Други хора в този имот не са живели. Всеки бил оградил имота си. В близост до къщата имало и други къщи. Къщата била на родителите на майката и баба на ищците, сестра й също имала къща в това село на около 20-30 метра. Къщата имала стара ограда с дървени и циментови колове, мрежа и каменна стена. За пръв път свидетелката посетила този имот в с. С. през 1985 г. Отвън имало чешма и беседка.
Според показанията на св. Ю. Х. Д. - съселянка на ищците, чиято къща била в близост до процесната и познава ищцата Л. К. и родителите й над 50 години, в техния имот имало къща, овощни дръвчета и една плевня, целият имот бил с площ около един декар, бил ограден с телена мрежа и стари дървени колове, но преди повече от 10 години поставили бетонни колове и телена мрежа. От едната страна на къщата живеела леля на ищцата, а от другата страна – леля на свидетелката. На около 500 метра вдясно и вляво също имало къщи. Използвали пряк път между двете къщи, за да се изкачат до горния път, минаващ покрай оградата на ищците. В тази къща винаги имало стопани, нивите-градината под къщата и градината над къщшата, се обработвали - имало засадени овощни дръвчета, фасул, картофи и ягоди.
Освен семейството на ищците, никой друг не е живял в тази къща. Майка им живяла в къщата до смъртта си.
От показанията на св. В. Т. П. – кметски наместник на с. С.,с.М. и с.П., общ.Ардино от 2015г., се установява, че същият познава само починалата възрастна жена Х., която живеела сама и знае къде се намира къщата й. Пред къщата имало двор и градина, от лявата й страна имало плет. От 2015 г. не е имало ограда, с изключение на едно парче, но то било разрушено. Не може да посочи в момента дали къщата е оградена. От 5-6 години не е бил в имота. Зад и около къщата имало други къщи и електропроводи, нямало водопровод, защото В и К дружеството не предоставяло услуги в района.
От изслушаното и приетото в настоящото производство заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и устния доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява, че на място съществува двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., от които част от 41 кв.м. попадат в ПИ с идентификатор № ************, с НТП - Пасище, а останалата част от 32 кв.м. попада в урбанизираната територия /околовръстен полигон/ на с. С., общ. А.. В границите на действащият понастоящем ПИ с идентификатор №******* по КККР на с. С., общ. А. обл. К.и освен процесният неурегулиран поземлен имот, ведно със съществуващите две сгради в него /жилищна и склад/ попадали отделно и други обекти, а именно жилищни и складови сгради, пътища, електропровод и водопровод. общата площ на процесния неурегулиран поземлен имот възлизала на 898 кв.м. и същият бил ограден от всички страни с трайна материализирана ограда, а именно: - северна граница - масивна каменна подпорна стена; източна граница - бетонни колове с лека прозивна телена мрежа; зпадна граница - бетонни колове с лека прозивна телена мрежа и южна граница - с лека прозивна телена мрежа. От общата площ на процесния неурегулиран поземлен имот , възлизаща на 898 кв.м., 153 кв.м. попадали в чертите на урбанизираната 4 територия на с. С. общ. А. обл. К., а 745 кв.м. попадали в ПИ с идентификатор № ************. Поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на с. С., общ. А., обл. К., идентичен с поземлен имот № **** по КВС /предходно действаща карта/ е бил предмет на плана за земеразделяне, но при изработването и одобряването на плана е допусната явна фактическа грешка, касаеща включването на жилищни и складови сгради и територии, съществували физически на място преди влизането в сила на КВС и същите следвало да бъдат изключени от земеделския фонд. Картата на възстановената собственост /КВС/ е действала от 24.03.1999г. , т.е., за територията на с.