Решение № 1796 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100513047 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12681 от 30.06.2025 г. по гр.д. № 43770/2025 г. по описа на СРС, 174 с-в, е осъден ЗД Бул Инс АД, ЕИК 831830482 да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1, вр. чл.498, ал.3 КЗ, сумата в размер на 800.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания в областта на лявото ходило и областта на врата, настъпили в следствие на ПТП станало на 01.03.2024 г., около 16.00 ч. в гр. София, ул. „Бойчо Бойчев“, преди кръстовището в бул. „Президент Линкълн“, като водачът на МПС Ауди А4, с рег. № ****, с валидна ГО при ответника, виновно удря пресичащия пешеходец - ищец в областта на лявата тазобедрена става, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

С постановеното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. В. Б., ЕГН ********** срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК 831830482 осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата над 800.00 лв. до пълния предявен 1 размер 17000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания в областта на лявото ходило и областта на врата, настъпили в следствие на ПТП станало на 01.03.2024 г. около 16.00 ч. в гр. София, ул. „Бойчо Бойчев“, преди кръстовището в бул. „Президент Линкълн“, като водачът на МПС Ауди А4, с рег. № ****, с валидна ГО при ответника, виновно удря пресичащия пешеходец /ищец в производството/ в областта на лявата тазобедрена става, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението, в частта на отхвърляне на иска над сумата 800.00 лв. до размера на сумата 7000.00 лв., е обжалвано от ищеца Б. В. Б., с излагане на доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че в проведеното производство е установено настъпване на ПТП, в резултат на което е пострадал и са му били причинени травми довели до неимуществени вреди. Поддържа, че в производството е установен механизмът на ПТП, вината на водача на автомобила и понесените от него неимуществени вреди във връзка с преживяното и травмите. За неправилни счита фактическите констатации и правни изводи на съда в обжалваното решение досежно причинените му неимуществени вреди, както и периода на оздравяване. Счита за неправилен извода на съда, че е допринесъл причинения вредоносен резултат с определения от съда процент на съпричиняване – 60%. Оспорва с поведението си да е допринесъл настъпването на ПТП и вредите от него.

Излага, че в нарушение на принципа за справедливост, съдът е определил обезщетение за понесените от него неимуществени вреди в занижен размер, несъответен на вида и характера на уврежданията и възрастта на пострадалия.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на иска над сумата 800.00 лв. до сумата 7000.00 лв., като моли за уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗД Бул Инс АД, в който е изразено становище за нейната 2 неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. В срока по чл.263, ал.2 ГПК, подава насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в частта на уважаване на иска с излагане на оплаквания, че ПТП е настъпило без вина на водача на лекия автомобил. В случая се касае за случайно събитие по см. на чл.15 НК за водача на МПС, тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати вредите. Ударът за водача е бил внезапен, без предупреждение, без възможност да реагира своевременно.

Пострадалият /ищец/ е изскочил на пътното платно, минавайки между паркираните автомобили, на необозначено за целта място. Тези обстоятелства изключват противоправността и виновността на водача на автомобила за причинените вреди. Същевременно, в производството е установено, че поведението на пострадалия представлява грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Същевременно, произшествието е било непредотвратимо за водача на МПС.

Поддържа, че с оглед представената медицинска документация и констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, в производството е установено причиняване на травми на ищеца, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и оздравяването е продължило около 1.5 месеца без усложнения. Поради това и неправилно съдът е определил обезщетение в размер на 800.00 лв. в завишен размер. Отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на иска, като неправилно и за отхвърляне на иска в останалата част до предявения размер.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 3 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за доказано в производството, че на 01.03.2024 г. около 16.00 ч. в гр. София, ул. „Бойчо Бойчев“, преди кръстовището в бул. „Президент Линкълн“ е настъпило ПТП, като водачът на МПС Ауди А4, с рег. № ****, с валидна ГО при ответника, ударил пресичащия пешеходец - ищец в областта на лявата тазобедрена става.

В резултат на последния били причинени травми, изразили се в счупване на палец на ляво ходило и контузия на шията с нисък интензитет, без данни за усложнения с проведен оздравителен процес, за около месец. Приел е, че вината за настъпване на ПТП принадлежи и на двамата участници, като е определил че участието на водача на МПС в събитието е съответен на 40%, а на пешеходеца е съответен на 60% принос за ПТП и вредите от него. За обосноваване на тези изводи, съдът е съобразил, че пешеходецът е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП /, тъй като е пресичал на необозначено място при наличие на пешеходна пътека в близост до мястото на удара, както и на пешеходен светофар, като не е изчакал движещия се автомобил. Освен това същият се е движел между спрели автомобили, което е попречило на водача на лекия автомобил да го възприеме своевременно, за да предприеме съответната спасителна маневра.

Съответно, по отношение водача на лекия автомобил – участник в ПТП, съдът е приел, че същият с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП, както и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116, изр. последно от ЗДвП. Същите задължават водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и да избират такава скорост на движение, за да могат в случай на необходимост да спрат при възникнала опасност. Посочил е, че нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП съдържа законов принцип, прогласяващ спазването на пътните правила като гаранция за предпазливо поведение и повишено внимание от страна на водачите на превозни средства към уязвимите 4 участници в движението. При съобразяване причинените на пострадалия неимуществени вреди и времето, което е било необходимо за оздравяване, както и липсата на усложнения, съдът е определил обезщетение в размер на 2000.00 лв. При отчитане съпричинения резултат от пострадалия-пешеходец с 60%, съдът е присъдил в полза на ищеца, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 800.00 лв., като е отхвърлил иска за разликата над посочената сума до предявения размер 17000.00 лв.

Решението е неправилно в една част.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че на 01.03.2024 г. около 16 ч. в гр. София, ул. „Бойчо Бойчев“, преди кръстовището в бул. „Президент Линкълн“ е настъпило ПТП, като водачът на МПС Ауди А4, с рег. № ****, с валидна ГО при ответника, ударил пресичащия пешеходец- ищец в производството.

Чрез представения констативен протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление издадени срещу водача на автомобила, показанията на свидетеля Б.Й.С.- водач на автомобила участник в ПТП и констатациите на приетата пред първата инстанция САМЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е настъпило при следния изяснен механизъм:

На 01.03.2024 г. около 16.00 ч. в гр. София, лек автомобил Ауди А4, с рег. № ****, управляван от свидетеля Б.Й.С., се движел по ул. „Бойчо Бойчев“ /Софийски околовръстен път/ с посока от ул.инж. Борислав Огойски към ул.Суходолска, като преди кръстовището с бул. „Президент Линкълн“ /на около 20 метра преди кръстовището/ реализира ПТП с пресичащия от ляво надясно между колоната от спрели автомобили пешеходец- ищец в 5 производството.

Установява се, че за извършеното от водача на лекия автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.5, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП е било издадено наказателно постановление, което е влязло в сила.

Чрез показанията на свидетеля Б.Й.С. се установява, че не е възприел пешеходеца преди инцидента, тъй като същият се е ударил в него внезапно /пресичал между спрелите автомобили и не бил видим за него/. След инцидента изчакал органите на реда, закарал пострадалия до болница Пирогов. Пострадалият се оплаквал от болки в крака и в шията, накуцвал, но се придвижвал самостоятелно.

Установено е от събраните доказателства, че в резултат на това пътно произшествие на пешеходеца са били причинени травматични увреждания, както следва: контузия на шията и абриз фрактура на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило /счупване на палеца на лявото ходило/. Чрез приетата по делото пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че тези увреждания са получени вследствие на контакт с терена след удара. Установено е, че контузията на шията е с лек интензитет, за което са били изписани обезболяващи, но не е била поставена имобилизационна шина. Съответно, във връзка с второто увреждане /счупване на палеца на лявото ходило/ е била поставена на ищеца гипсова шина за период от две седмици. Общо, според СМЕ, уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и лечението и възстановяването е продължило за период от 30 дни, като през първите 10 дни болките са били по-интензивни.