Решение № 718 от 15.05.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 718

Габрово, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20267090700125 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на П. Б. М. от гр. Габрово срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг от Закона за движение по пътищата № GPAM-2264357 от 05.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен, и Заповед № 869з-147 от 20.03.2026 година на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен, с която се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг от Закона за движение по пътищата № GPAM-2264357 от 05.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен.

В жалбата се твърди, че още на 05.03.2026 година в сектор Пътна полиция – Шумен е представена полица за платена застраховка „Гражданска отговорност“; навеждат се доводи, че оспорващият няма вина за липсата на платена застраховка на служебния автомобил, който му бил предаден с протокол и застрахователна полица с валидност до 14.04.2026 година; несъразмерност на наложената мярка.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. Б. М. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, по същество се заявява искане за отмяна на оспорената заповед, заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В придружаващото преписката писмо се заявява становище за неоснователност на жалбата, прави се искане за отхвърляне на жалбата и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 20/. В депозирана по делото молба-отговор от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се оспорва жалбата, навеждат се доводи по същество, поддържа се претенцията за присъждане на направените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение /л. 131-132/.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административни актове, подлежащи на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорените актове. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 05.03.2026 година /л. 29/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 09.03.2026 година /л. 10/. Заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 31.03.2026 година /л. 5-6 от присъединеното адм. дело № 159/2026 на АС – Габрово/, а жалбата е подадена на 08.04.2026 година /л. 1-2 от същото дело/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг от Закона за движение по пътищата № GPAM-2264357 от 05.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен, на жалбоподателя П. М. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че в посока гр. Смядово управлява лек автомобил Мазда ЦХ5 с рег. № [рег. номер], собственост на посочено в заповедта търговско дружество, като при спиране и проверка на път II-73 на км. 10.363 се установило, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.03.2026 година, което представлява нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя М., е съставен АУАН серия GA и № 5034957 от 05.03.2026 година /л. 30/, в който е описана фактическа обстановка, осъществена на 05.03.2026 година около 10:49 часа, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Като иззети доказателства са посочени 2 броя рег. номера с № [рег. номер]. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел Ц. – свидетел при съставяне на процесния АУАН /протокол от о.с.з. на л. 139-141 от делото/.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. От установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно извършено от водача нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, което деяние представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН, както и в процесната заповед, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като в случая се има предвид нарушение на изискването за управление на надлежно регистрирано МПС.

В случая срокът, за който се налага мярката, е определен в закона - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца, поради което не се налага срокът да бъде мотивиран, не е нарушен и принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 66-67/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 372з-3275 от 04.09.2025 година на Директора на ОД на МВР – Шумен /л. 64-65/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Шумен да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително служителите на длъжност младши автоконтрольор II-I степен /т. 1, 1.3, б. „д“/, т.е. издателят на оспорената пред съда заповед за налагане на ПАМ е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

Спорен по делото се явява въпросът налице ли са били материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП визира две материално-правни предпоставки, първата от които е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач, а втората, според фактическите установявания, посочени в заповедта, е извършено от водача нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, подлежащо на санкция съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В процесния случай липсва посочване на фактическото основание за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, но имайки предвид посоченото правно такова - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касае се за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП към твърдяната дата на прекратяване на регистрацията на автомобила – 03.03.2026 година, както и към датата на издаване на процесната заповед, е с променена редакция, в сила от 07.09.2025 година, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ/. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в сила от 01.08.2025 година, предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а според ал. 11, също в сила от 01.08.2025 година, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.