Определение № 1887 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. София, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501901 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на М. Г. М., действащ чрез процесуалния си представител, срещу определение № 241/28.05.2025 г., постановено по т. д.

№ 121/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с която съдът е изменил определение №91/04.03.2025г. по т.д. №121/2024г.по описа на Окръжен съдВраца, в частта му за разноските, като е намалил сумата, която М. Г. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на М. Б. Н., ЕГН **********, от 5081.97 лв. на 4481.97 лв.

В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се съображения, че окръженият съд е следвало да намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в значителна степен изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, а не само с 600 лева. Изтъква се, че една седмица след завеждане на делото ответникът доброволно е изплатил паричните задължения, претендирани от ищцата, което е довело до оттегляне на исковете. Заявява се, че по делото процесуалният представител на М. Б. Н. не се е явявал в открити съдебни заседания, а само е изготвил искова молба и няколко писмени становища. Моли се обжалваното определение да бъде частично отменено, като бъде намален още повече съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК размера на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Ответницата по частната жалба - М. Б. Н., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала в установения от закона срок отговор. Моли се в обжалваната част определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Търговско дело №121/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца е образувано въз основа на постъпила искова молба от М. Б. Н. от гр.София, чрез упълномощения й адвокат С. П., с която против М. Г. М. от гр.Враца са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.129, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД, съответно за сумата от 35 000 лв., представляваща неизплатена част от продажна цена на 50 дружествени дяла от капитала на „СФ Медика“ООД, с ЕИК 130582803 по договор от 19.01.2024г. и анекс №1 към него, и за сумата от 1 722,63 лв.обезщетение за забава, считано от 20.07.2024 г.до датата на предявяване на иска. В исковата молба се поддържа, че по силата на договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.01.2024г. ищцата продала на ответника собствените си 50 дружествени дяла от капитала на „СФ Медика“ООД, като съгласно анекс №1 към договора продажната цена била определена на сумата от 70 000 лв., половината от които платими в деня на подписването на договора за продажба, а останалите 35 000 лв. платими в 6 месечен срок от подписването на договора. Ищцата твърди също, че половината от продажната цена действително й е била заплатена в деня на подписването на договора, но въпреки че остатъкът следвало да бъде платен до 19.07.2024г., той не е платен. По искане на ищцата, с определение №388/26.11.2024г. съдът е допуснал обезпечение на предявените искове като е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника.

На 05.12.2025г. ответника М. М. е представил доказателства, че в хода на производството по делото е изплатил исковите суми, поради което е поискал отмяна на допуснатото обезпечение. След извършена отмяна на обезпечението и дадени до ищцата указания да заяви поддържа ли предявените искове, с молба от 11.02.2025г. ищцата е заявила, че интересът от исковете е отпаднал, поради което ги оттегля и прави искане за присъждане на сторените от нея деловодни разноски.

С определение №91/04.03.2025г. ОС-Враца е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковете и е осъдил ответника М. да заплати на ищцата сумата от общо 5081,97 лв. - деловодни разноски за държавна такса (1481,97 лв.) и адвокатско възнаграждение (3600 лв.). В мотивите на определението е прието, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и по арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК той отговаря за извършените от ищцата разноски.

Определението на Окръжен съд - Враца по реда на чл. 248 ГПК е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на първата инстанция, поради които са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на ищцата М. Б. Н. в размер на 3000 лева, в разглеждания случай са законосъобразни и обосновани. В подкрепа на изложените съображения на окръжния съд следва да бъде 2 посочено следното:

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва крайният съдебен акт по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за изменение/допълване на съдебен акт – определение №91/04.03.2025г. по т.д. №121/2024г.по описа на Окръжен съдВраца, с което първоинстанционното производство е прекратено поради оттегляне на предявените искове. Безспорно в разглеждания случай ответникът е станал причина за образуване на съдебното производство и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК дължи на ищеца сторените от него съдебни разноски.

Отговорността за разноски се разпределя съобразно изхода на делото.

Страната, която има право да получи направените по делото разноски, е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат и за държавна такса. В случая частният жалбоподател твърди, че определеното първата инстанция адвокатско възнаграждение, след частичното уважаване на възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК, в размер на 3000 лева продължава да е прекомерно. Настоящият съдебен състав, вземайки предвид високата фактическата и правна сложност на делото (търговски спор, свързан с твърдения за неизпълнение на договор за продажба на дружествени дялове), извършената от пълномощника на ищцата работа (подготовка и написване на исковата молба, изготвяне на искане за обезпечение на предявения иск, представяне на писмени доказателства, подаване на становище по чл. 402, ал.

1, изр. последно ГПК и подаване на молба за оттегляне на исковете), както и обстоятелството че извършеното от ответника плащане на исковете суми е предизвикано от допуснатото по делото обезпечение, намира, че определената сума от 3000 лева не е прекомерна. Напротив същата е съответна на извършена от процесуалния представител на ищеца правна защита по делото и следва да бъде възстановена от ответната страна.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав, поради което в обжалваната част определението, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от М. Г. М. определение № 241/28.05.2025 г., постановено по т. д. № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд Враца.

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за 3 допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4