Решение № 333 от 08.07.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пещера, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100043 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. П. В..

Ищецът твърди, че е цесионер по отношение на вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащи от сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника договор за потребителски кредит № 2568855/12.05.2022г., обезпечен с поръчителство, а именно: 1297,29 лева – главница, 236,71 лева възнаградителна лихва за периода от 10.07.2022г. д о 10.05.2023г., и 395,21 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2020г. до 27.11.2024г. Сочи, че на основание пълномощно от цедента „Кредисимо“ ЕАД - съобщил на ответника-длъжник за прехвърлянето на изискуемите вземанията, но последният не ги погасил и възразил да ги дължи след издадената за тях Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 515/28.11.2024г. по ч. гр. д. № 1189/2024г. на РС-Пещера. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се заповедно производство.

1

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът счита исковите претенции за недопустими и неоснователни.

Относно допустимостта се оспорва ищецът да е надлежно уведомен за цедирането на вземанията спрямо него; относно прехвърлянето на вземанията се обръща внимание на клауза от договора за потребителски кредит /вместо на такава (чл.3, ал.5) от договора за поръчителство/; обсъжда се липсата на доказателства относно вътрешна комуникация и извършени плащания между кредитора и поръчителя по договора за кредит; сочи се, че приложеното към исковата молба уведомително писмо касае изрично само прехвърляне на вземане по договора за кредит от „Кредисимо“ ЕАД, а не и от „Ай тръст“ - на ищеца. Основателността на претенциите се оспорва с доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като по отношение на съдържанието му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.6, т.9, т.10, т.16 и т.18 от ЗПК; в същата връзка се твърди нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК. При аналогични съображения се поддържа недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство от 12.05.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като депозира молба, с която моли за ход на делото в негово отсъствие и поддържа изцяло исковата. За ответника се явява процесуален представител, който оспорва исковите претендции с посочените в отговора на исковата молба доводи.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК допустими обективно кумулативно съединени установителни искове с правни квалификации по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 и чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД. Те са допустими, предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за идентични с претендираните вземания, която е връчена лично на длъжника; на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От приетите като доказателства по делото Договор за потребителски кредит № 2568855/12.05.2022г., (обезпечен с договори - за поръчителство и за 2 предоставяне на поръчителство, от същата дата) и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява основанието за възникване процесните вземания, изискуемостта им и техните първоначални и остатъчни размери, за които между страните не се спори.

От приложения от ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) Д-22-00020-1/01.02.2022г., приложение 1 от 12.04.2023г., и взаимните потвържденията по чл. 99, ал.3 ЗЗД на страните по него се установява, че първоначалнят кредитор на Г. В. - „Кредисимо“ ЕАД, респ. „Ай тръст“ ЕООД, са прехвърлили своите вземания по горепосочените правоотношения срещу ответника по делото – на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените договорните клаузи. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на 3 длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. № 3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др. (Връчването на материалноправно изявление /в случая съобщаване за цесията/ и на особен представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о.

ВКС)

Ето защо в процесния случай, въпреки непрецизното съдържание на приложеното „уведомително писмо“ за цесията (л.56) - с оглед изричното изявление, инкорпорирано в уточнената искова молба, е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията. Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

По повод служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в потребителски договори, като процесния, и направените в същата 4 връзка възражения на ответника: с клаузите съответно на чл.4 от Договора за потребителски кредит № 2568855/12.05.2022г., във вр. с раздел III, т. 12 и § 17 от раздел II от ОУ на същия договор е уговорено представянето от кредитополучателя на обезпечение, посредством банкова гаранция, или явно вмененото на клиента сключване на договор за поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за кредита. Мнимата възможност за избор на обезпечение и поръчител от страна на длъжника обаче, е само формално уговорена.

Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на професионален поръчител. На практика се дължи не възнаграждение за услуга, а допълнителна договорна лихва, представляваща още печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за 5 снабдяване с такава гаранция е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Още повече, щом банка би предоставила банкова гаранция на кредитополучател, тя би му предоставила и потребителски банков кредит и той не би се наложило да се обръща към финансова институция, които принципно предлагат значително по-неизгодни условия/ поне касателно възнаградителна лихва/.

По втората опция за обезпечение длъжникът няма право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, доколкото има изискване за одобряване на поръчителя от страна на „Кредисимо“ АД. Още повече от справка в търговския регистър се установява като ноторен факт, че юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице - едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит.

Налага се извод, че клаузите на договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „Ай тръст“ ЕООД. Това вземане и затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.