Решение № 4838 от 29.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4838 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330120278 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. П. Г. и Р. П. Г. срещу П. Н. Г., с която е предявена претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 Закон за собствеността, за разпределение правото на ползване на съсобствения на страните самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *** и представляващ жилище – апартамент, с площ 94,13 кв.м, при съседи: на същия етаж ***, под обекта ***, ***, над обекта ***, ведно с прилежащите – избено помещение № 5, таванско помещение № 9 и 10,21 % идеални части от общите части на сградата, както и на сграда с идентификатор ***, находяща се в ***, с предназначение – хангар, депо, гараж, с площ 19 кв.м, съобразно притежаваните от страните квоти.

Ищците поддържат, че с ответника са съсобственици на горепосочените недвижими имоти. Твърди се, че с нотариален акт от *** г. *** на ответника придобили собствеността върху процесното жилище, а след смъртта на *** на ответника, последният е придобил по наследство 1/6 ид. ч. от имота. Посочва се, че по силата на две сделки за покупко- продажба, осъществени през *** г., ответникът е придобил общо 3/6 ид. ч. от гореописаните имоти по време на брака с ищцата, сключен на *** г. Предвид това се твърди, че квотата на ищцата в съсобствеността е 3/12 ид. ч.

Поддържа се, че ответникът е придобил 4/12 ид. ч. по наследство от *** и чрез сделка от ***. Посочва се, че през 2021 г. ищецът Н. Г. – *** на ответника, е придобил 6/24 ид. ч. от процесните имоти от своята *** – ищцата Р. Г.. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба всяка от страните притежава идеални части от описаните по- горе имоти, както следва: ищцата Р. Г. – 3/24 ид. ч., ищецът Н. Г. – 3/24 ид. ч. и ответникът П. Г. – 18/24 ид. ч. Твърди се, че ответникът не зачитал правата на останалите съсобственици, ползвал имотите единствено в свой интерес и живеел с трето за съсобствеността лице. Апартаментът се състоял от хол, спалня, детска, кухня, 1 тераса, която била приобщена към жилището и се ползвала за втора кухня, закрита тераса, вграден килер в коридора, баня и тоалетна, които били отделени. Твърди се, че ответникът е превърнал избеното помещение в годен за обитаване жилищен обект, като в общите за етажната собственост части били обособени баня, тоалетна и килер.

По този начин ответникът формирал приход за себе си, допускайки трети лица да ползват избеното помещение. Посочва се, че таванското помещение и гаражът не са разпределени. Заявява се желание от ищеца Н. Г. да ползва само избата, обособена като годна за ползване. Твърди се, че между съсобствениците не може да се постигне съгласие за доброволно разпределение на ползването. Предвид изложеното, моли се претенцията да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. Н.

Г., с който се оспорват изложените от ищците твърдения. Посочва се, че бракът между ищцата и ответника е прекратен с решение от *** г., постановено по гр. дело № *** по описа на Районен съд – *** за *** г., с което семейното жилище, находящо се в ***, е предоставено за съвместно ползване. С решението било постановено ищцата да ползва стаята, обособена като хол, както и общите части на обекта – кухня, тераса, баня и тоалетна, а ответникът да ползва останалата част от площта на семейното жилище и предоставените за общо ползване помещения. Твърди се, че до момента ищцата ползвала всички предоставени за съвместно ползване части от жилището, а стаята, предоставена й за лично ползване, била заключена от нея и само тя имала ключ.

Единствено ответникът заплащал консумираните вода и ток. Ищцата пребивавала в чужбина и използвала жилището само при завръщането си в България. Твърди се, че за ответника това е единствено жилище. Сочи се, че преди прекратяване на брака с ищцата алеаторният договор, обективиран в нотариален акт от *** г., бил развален със съдебно решение. Отново по време на брака било извършено дарение на идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в ***. Възразява се, че никой от ищците не притежава право на собственост от сграда с идентификатор ***, с предназначение – гараж, с площ от 19 кв.м. и в този смисъл ответникът счита, че искането за разпределение правото на ползване на гаража е неоснователно. Оспорват се и твърденията на ищците, че не може да се постигне съгласие за ползване на жилището.

Твърди се, че ищецът Н. Г. е приел извършеното от своята *** дарение, знаейки, че встъпва в нейните права на ползване, които е договорила с ответника със споразумението за прекратяване на брака. Поддържа се, че ищцата е получила и ползвала повече права отколкото притежава и същата е следвало да предостави на своя *** за ползване част, която да съответства на дареното от нея. В случай, че се допусне разпределение, е заявено желание от ответника, двамата ищци да ползват стаята, обособена като хол, както и общите части на обекта – тераса, тоалетна и два коридора, с отделна партида за използваните от тях ел. енергия и вода. Счита, че прилежащите изба и таван не следва да се разпределят предвид спомагателните им функции. На следващо място се посочва, че съвместно ползване между ответника и ищеца Н. Г. е невъзможно. В случай, че ищците претендират заплащане на парично обезщетение за невъзможността им да ползват вещта в обема на притежаваните от тях идеални части, е релевирано възражение за прихващане, като ответникът бъде компенсиран с обезщетение за невъзможността му да ползва вещта в обема на притежаваните от него идеални части. Предвид изложените твърдения, моли се за отхвърляне на претенцията за разпределение правото на ползване. Претендират се разноски.

С Определение № 8238/ 31.07.2022 г., постановено по делото, не е прието за разглеждане в процеса релевираното в отговора на искова молба възражение за 2 прихващане, в случай че ищците претендират заплащане на парично обезщетение за невъзможността им да ползват вещта в обема на притежаваните от тях идеални части, ответникът да бъде компенсиран с обезщетение за невъзможността му да ползва вещта в обема на притежаваните от него идеални части.

С Протоколно определение № 6337/ 21.09.2022 г. / л. 46 гръб/ постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, касаеща заявената от ищците при условията на евентуалност претенция за заплащане на обезщетение, в случай че имотът не може да бъде разпределен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение правото на ползване на съсобствени на страните недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС.

Производството по чл. 32, ал. 2 Закон за собствеността представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, като посочената разпоредба допуска съдебна намеса при разрешаване на спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само в два случая – когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ.

Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика ( в този смисъл – Решение № 97/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г., по описа на ВКС, I- во г.о. ).

В конкретния случай, в отговора на искова молба се изтъква, че процесното жилище е предоставено за съвместно ползване на ищцата Г. и ответника с Решение № ***/ *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на РС – ***, с което гражданският брак между двамата е прекратен и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение. В тази връзка следва да се посочи, че фактическо разпределение на ползването на съсобствената вещ е допустимо и желателно в случаите, когато съпритежателите й са се споразумели за това. Предявяването на иск по чл. 32, ал. 2 ЗС обаче демонстрира по убедителен начин, че не е налице съгласие ( в този смисъл – Решение № 449/ 14.05.2009 г. по гр. д. № 576/2008 г., по описа на ВКС, І- во г. о. ) . С оглед изложеното, предявената претенция се явява допустима.

Предмет на спора в настоящото производство е разпределяне на ползването върху жилище, ведно с прилежащите избено помещение, таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, както и на сграда с предназначение – гараж.

По делото е представен нотариален акт от *** г. за собственост на жилище, придобито чрез покупко- продажба от ***, съставен на основание чл. 55г Закон за планово изграждане на населените места (отм.) и § 149 ППЗПИНМ (отм.), с който Н.

3

Н. Г. и Е. П.а Г. ( *** на ответника ) са признати за собственици на недвижим имот – апартамент с площ от 94,13 кв.м, ведно с избено помещение № 5 и таванско помещение № 9, както и 10,21 % идеални части от общите части на сградата.

Видно от нотариален акт № *** от *** г., том ***, дело № *** г., Е. П.а Г. е продала на своя *** 2/6 ид. ч. от собствените си 4/6 ид. ч. от недвижим имот – апартамент № 2, с площ 94,13 кв.м, състоящ се от три стаи и кухня, сервизни помещения, ведно с 2/6 ид. ч. от таванско помещение № 9, ведно с 2/6 ид. ч. от избено помещение № 5, както и съответните идеални части от 10,21 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно и с 2/6 ид. ч. от масивния гараж, построен в парцел ***, *** и *** в кв. ***. Останалите 2/6 ид. ч. от гореописаните имоти Е. Г. е прехвърлила на своя *** срещу задължение за издръжка и гледане, като същата си е запазила правото на ползване до края на живота.

От представения по делото препис от Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г., по описа на РС – ***, се установява, че алеаторният договор, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г., по силата на който Е. Г. е прехвърлила на ответника 2/6 ид. ч. от процесните имоти, е развален.

Видно от нотариален акт № *** от *** г., том ***, дело № *** г., В. Н. П. ( *** на ответника ) е продала на П. Н. Г. своята 1/6 ид. ч. от гореописаните имоти, придобита по наследство.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от *** г., том ***, рег. № ***, дело № *** г. е видно, че ответникът е придобил чрез дарение от своята *** 1/6 ид. ч. от имотите, придобита по наследство от последната.

По делото е представен и нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № *** от *** г., том ***, рег. № ***, дело № *** г., по силата на който ищецът Н. Г. е придобил 3/24 ид. ч. от процесните имоти чрез дарение от своята *** – ищцата Р. Г..

С оглед обсъдените по- горе писмени доказателства, се налага разбирането, че правото на собственост върху апартамент № 2, ведно с избено помещение № 5, таванско помещение № 9 и 10,21 % идеални части от общите части на сградата, както и масивен гараж, е принадлежало на Н. Н. Г. и Е. П.а Г. в режим на СИО, тъй като бракът не е прекратен до смъртта на Н. Г. ( доколкото по делото не са налице такива данни ).

По делото не са налице данни и за датата на смъртта на последния, но видно от нотариалния акт от *** г., по силата на който ***та на ответника му е продала своята 1/6 ид. ч. от имотите, придобита по наследство, то може да се направи извод, че Н. Г. е починал преди дата *** г., тоест приложение намира разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г. (отм.).