Решение № 65 от 03.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. ХАСКОВО, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225600600629 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 33 от 11.07.2022 г., постановена по НЧХД № 813 по описа за 2021 година, Районен съд – Хасково признал подсъдимия Д. Б. М., роден на **.**.**** г. в гр. Х., ****** гражданин, от ******* произход, с постоянен адрес: с. С., общ. М.б., обл. Х., *******, с ****** образование, ******* в **-ти клас в ***** „С. и К. М.“ гр. Х., *******, ******, ЕГН:

********** за виновен в това, че на 01.04.2021 год. в гр. Х. причинил на Е. С.

М. от гр. Х. лека телесна повреда /счупване на костите на носа и хематоми на клепачите на двете очи/ изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

С посочения съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител Е. С. М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.04.2021 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 962 лв., като иска до пълния предявен размер за разликата от 1000 лв. до 2000 лв., е отхвърлен 1 като неоснователен и недоказан. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС–Хасково сумата от 50лв-държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 250лв. за възнаграждения за вещо лице.

Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Според изложеното в жалбата, по делото било установено, че на инркиминираната дата подсъдимият заедно с негов приятел били пред магазин в ж.к. ,,Б.‘‘ срещу кафе ,,С.‘‘. Към 18:30 ч. частният тъжител Е. М., движейки се по улицата с лекия си автомобил, спрял рязко пред подсъдимия, излезнал от автомобила си и му нанесъл удари, като при това нападание подсъдимият нямал друга възможност, освен да се защити. С тези доводи се иска отмяна на присъдата и постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът по въззивната жалба, граждански ищец и частен тъжител Е. М. се явява лично и с повереника си адв. П.. В хода на съдебните прения процесуалният представител излага доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалвания акт. Моли присъдата да бъде потвърдена, към което искане се присъединява и частният тъжител и граждански ищец Е. М.. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и подсъдим по делото Д. М., редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му – адв. Д. Г..

С оглед необходимостта от цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът служебно допусна до разпит в качеството на свидетел лицето Р. С. - ******** на търговски обект – кафе-бар „С.“, находящ се в ж.к. „Б.“ в гр. Х., където е извършено инкриминираното деяние.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема следното:

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на Е. С.

М., от гр. Х., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимия Д. Б. М. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за каквото същият е бил предаден на съд. С тъжбата е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 2 000 лв. Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен със събраните във въззивното производство доказателства, настоящата инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Е. М. и подсъдимият Д. М. се познавали отпреди инцидента, основно от комуникация в социалните мрежи.

Подсъдимият тренирал борба, но заради претърпяна контузия се отказал и се занимавал с ММА.

2

На 01.04.2021 година около 18:00 часа подсъдимият и приятеля му св. И. Е. Е. стояли пред кафе-бар „С.‘‘ в кв. “Б.“ в гр. Х. Свидетелят Е. влязъл вътре в заведението, за да си купи кафе, когато в близост до него спрял лек автомобил марка „Мерцедес“, управляван от тъжителя Е. М.. Последният, същия ден около 17:00 часа, взел от дома й приятелката си св. Ж. Н. Ж., за да се разходят с автомобила. При приминаването им пред кафе „С.“ тъжителят видял, че подсъдимият М. бил на маса пред заведението. Спрял автомобила си, слязъл от него и се отправил директно към подсъдимия М.. С появата на тъжителя възникнал словесен конфликт, който прераснал във физически сблъсък между двамата. Подсъдимият, който вече бил в изправено положение, нанесъл удари с юмрук в зоната на лицето в областта на носа на тъжителя, при което потекла кръв. Последният, от своя страна, също не останал безучастен и нанесъл юмручни удари в областта на дясната очница на подсъдимия, с което причинил рана на дясната страна на носната пирамида.

По същото време в близост до тях се намирал св. Р. С.-******* на търговски обект – кафе-бар „С.“, находящ се в ж.к. „Б.“ в гр. Х., който с внуците си бил в детския кът. Същият първоначално чул словесния конфликт между подсъдимия и тъжителя, като в момента, в който насочил поглед към тях видял размяната на взаимни удари. В резултат на нанесените юмручни удари тъжителят паднал на земята, като намесата на св. Р. С. и св. Е. преустановила физическия сблъсък между страните. Подсъдимият и св. Е. си тръгнали от мястото на инцидента, а тъжителят се качил в автомобила си, като св. С. възприел кръв по лицето на М..

На 01.04.2021 г. подсъдимият Д. М. подал жалба до Началника на РУ-Хасково, по която била образувана полицейска преписка вх. №1970004259/2021 год. С постановление от 02.07.2021 г. на прокурор при РП-Хасково било отказано образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер.

На 12.04.2021 год. на тъжителя Е. М. бил издаден амбулаторен лист с № 375/12.04.2021 г. от д-р А. Н. - специалист УНГ с диагноза: счупване костите на носа, други нарушения на окото и придатъци му. На същата дата 12.04.2021 г. била извършена рентгенография на носните кости на тъжителя, която показала данни за фисура без дислокация. Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение №114/21 г. от 13.04.2021 година въз основа на представената медицинска документация били констатирани следните увреждания: счупване на костите на носа и хематоми на клепачите на двете очи. Описаните увреждания, според вещото лице, са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания.

Причинено било разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, както и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че в следствие на ударите частният тъжител М. е получил 3 две отделни телесни повреди с травматичен характер-счупване на носа и хематом на клепачите на двете очи. Хематомът на клепачите бил свързан с травмата на носа, понеже бил мигриращ хематом, който се получавал при удар/и с юмрук в областта на лицето на нивото и над очницата. Според експерта възможния механизъм на травмите е юмручен удар, попаднал на нивото на носа или над носа, като един удар в посочената област е достатъчен, за да причини двете травми.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на подсъдимия Д. М., при извършен преглед на 08.09.2021 г. са установени следните телесни повреди: нишковиден белег в областта на дясната очница и линеен белег по гърба на 4ти пръст на дясната ръка, като всеки един от двата белега е последица от рана, зараснала първично и отговорят по давност на рани, получени преди около пет месеца. Раните, от които са се образували белезите са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а срока за възстановяване е определен до 20 дни. Травмата на ръката имала защитен характер, получена при опит на лицето да се предпази. От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза се установява, че констатираните у подсъдимия белези са от рана, нарушила в дълбочина целостта на кожата, а не вследствие на ожулване на кожата.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р. С., И. Е., Ж. Ж., заключенията на вещото лице по назначените първоначални и допълнителна съдебномедицински експертизи, както и писмените материали приети по делото и приобщени към доказателствената съвкупност.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 и след като е отчел, че са налице задължителните предпоставки на чл. 78а от НК, освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен правния извод за съставомерност на деянието, като от доказателствата е установено, че чрез нанесените на тъжителя удари, подсъдимият му е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

Показанията на свидетелите С., Е. и Ж. се кредитират от съда в частта за нанесени на частния тъжител удари с юмрук от страна на подсъдимия, както и за времето и мястото на осъществяване на деянието, тъй като тези свидетели са преки очевидци на физическия сблъсък между двамата. Изнесеното с техните показания освен това се потвърждава напълно от посочения в съдебномедицинската експертиза механизъм на причиняване на уврежданията на тъжителя, както и на описаните такива в медицинското му свидетелство.

Съдът кредитира СМЕ и медицинското свидетелство на частния тъжител, защото описаните в тях увреждания и механизма на причиняването им почива на пълен анализ от вещото лице на събраните и кредитирани от съда 4 доказателствени средства. На следващо законосъобразен е и изводът относно субективна съставомерност на инкриминираното деяние. Съвсем обосновано за умисъла на подсъдимия първоинстанционният съд се е водил от действията му, установени от доказателствата, и е приел, че е пряк.

Гореизложеното обаче не може да бъде споделено по отношение на изводите, отнасящи се за поведението на частния тъжител Е. М..

Първоинстанционният съд неправилно е заключил, че не са налице предпоставките за приложение на института на реторсията. Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ВС на РБ, реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК може да се приложи само, когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 от НК.

Настояща инстанция намира, че от своя страна тъжителят чрез нанесените юмручни удари на подс. Д. е причинил същата по характер и степен лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК /рана в областта на дясната очница/, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Доказателства за причиняването на такава телесна повреда се съдържат в показанията на св. Р. С., които се кредитират като обективни, защото свидетелят най-напред изнася факти, които лично е възприел и на следващо място той е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Така същият добросъвестно разказва, че ситуацията се е разиграла пред неговото заведение, докато бил с внуците си в детския кът, намиращ се на разстояние от 30-40 метра. Първо чул викове, а когато се обърнал в посока на звуците – видял, че подсъдимият и частният тъжител си нанасят взаимно юмручни удари. Същите били в изправено положение и докато свидетелят стигне до тях, тъжителят паднал на земята, а подсъдимият продължил с посегателството, като с намесата на трети лица двамата били разтървани.