Решение № 322 от 30.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17577/2024
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 18.04.2026
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. София, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110217577 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. Р., ЕГН **********, чрез адв. С. С. - САК, срещу електронен фиш Серия К № 9917823/2024, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 /осемсотитин/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, поради което се претендира отмяната му. Поконкретно се сочи, че жалбоподателят никога не е управлявал процесното МПС, а отговорността му е ангажирана след подаване на декларации по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП с невярно съдържание, а именно, че доверителят му не е управлявал МПС, като в тази връзка били подадени и сигнали до СРП.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.
АНО, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна се установи:
Към 14.08.2024 г. лек автомобил „,,***''“, ДК № ,,***'' бил собственост на „,,***'', а с договор за лизинг бил предоставен за ползване на Т. М. Г., който от 1 своя страна го предоставил на Д. П. Х., а той на Д. Л. К..
На 14.08.2024 г. в 21.56 ч. лек автомобил марка „,,***''“, ДК № ,,***'' бил управляван в гр. София, движейки се по бул. „България“, с посока от бул. „Т.
Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“. Преминавайки до блок № 7А на бул.
„България“, скоростта, с която се движел автомобилът, била 101 км/ч. /след приспаднат толеранс от – 3 %/, при разрешена скорост за движение в рамките на процесния участък до 70 км/ч, въведен със знак В-26. Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол № MD1192. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към процесната дата била преминала последваща проверка на 21.03.2024 г., със срок на валидност на проверката една година.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден електронен фиш Серия К № 9539556 срещу ползвателя на автомобила Т. М. Г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
На 30.08.2024 г. била депозирана декларация вх. № 31141/30.08.2024 г. за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, придружена с ксерокопие от СУМПС на , въз основа на които издаденият електронен фиш бил анулиран, и за извършеното нарушение бил издаден електронен фиш Серия К № 9917823 срещу жалбоподателя Р.. В декларацията било посочено, че МПС е предоставен на Р. на 13.08.2024 г. в 15.00 часа и на 14.08.2024 г. било в негово владение.
Научавайки за издадения срещу него електронен фиш, Р. подал сигнал до СРП за неправомерно използване на личните му данни, въз основа на който било образувано ДП № 15084/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 56588/2024 г. по описа на СРП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Т. М. Г., Д. П. Х., Д. Л. К., Р. Т. А.; веществени - приложен снимков материал към електронен фиш; и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „,,***''“, ДК № ,,***''; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол от метрологична проверка № 034- СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; копие от преглед на вписан тип средство за измерване; заверено копие от Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-65041/15.08.2024 г.; ежедневна форма на отчет; декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП; копие от СУМПС на М. В. Р.; справка-картон на водач; сигнал до СРП; писмо от 07 РУ – СДВР /л. 36/.
Съдебният състав кредитира цитираните доказателствени източници, преценявайки ги като обективни, достоверни и изясняващи фактическата обстановка в пълнота. Въз основа на тях се доказват на първо място техническата изправност на мобилното средство за контрол на скоростта, осъществило заснемането, мястото на неговото позициониране, времето и 2 мястото на заснемането, измерената скорост на движение и заснетото МПС лек автомобил марка „,,***''“, ДК № ,,***''. Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта се установява, че в процесния участък е имало поставен пътен знак за контрол на движението В-26, въвеждащ максимално допустима скорост, различна от общоважимата в градски условия до 50 км/ч, а именно такава от 70 км/ч.
Посредством заверените копия от протокол от метрологична проверка, преглед на вписан тип средство за измерване и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания и е било технически изправно към момента на заснемането.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът прецени, че последният отговаря на всички законови изисквания. Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 % /над 100 км/ч/, което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача, поради което възраженията в жалбата в съответната насока са неоснователни. Видно от снимковия материал засечената скорост е 107 км/ч, преди редуцирането/.
От писмените доказателства се установява също, че първоначално издаденият срещу собственика на автомобила електронен фиш е бил анулиран след подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която като лице, на което е било предоставено управлението на автомобила, е посочен жалбоподателят Кацарев, респективно срещу последния е бил издаден атакуваният електронен фиш.
Фактът на образуваното ДП за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е изводим от представената справка от 07 РУ – СДВР.
Съдът анализира внимателно показанията на св. Т. М. Г., Д. П. Х., Д. Л.
К., Р. Т. А., доколкото е видно от същите, че свидетелите се опитват да прехвърлят отговорността помежду си относно неправомерното придобиване и използване на личните данни на жалбоподателя и с цел да не се уличат в извършване на престъпление. В крайна сметка от показанията им не може да се изведе безспорно, че МПС е било действително предоставено на Р., а че както беше посочено, че личните му данни са използвани противоправно, за което е образувано и ДП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. Доколкото наказващият орган не е представил доказателства относно момента на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, настоящият съдебен състав прие, че е депозирана в срок, при което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
3
От доказателствата по делото се установи, че на 14.08.2024 г. в 21:56 ч. в гр. София, бул. „България“, до № 7а, с посока на движение от бул. „Т.
Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“, водачът на лек автомобил „,,***''“, с рег.
№ ,,***'' се е движил със скорост от 101 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта до 70 км/ч, въведено със знак В-26. При това е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата скорост за движение на МПС, в случая 70 км/ч в населено място, въведена със знак В-26. При констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 101 км/ч., превишението на разрешената скорост е с 31 км/ч.
Същевременно, от приобщените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не се установи, че независимо от подадената от собственика на МПС декларация, в която жалбоподателят Р. е посочен като лице, управлявало автомобила, последният някога да му е бил предоставян във фактическо владение, респективно да го е управлявал на 14.08.2024 г. в 21.56 ч. на посоченото в ЕФ място.
При така установеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА и следва да му бъдат присъдени в размер на 400 лева в полза на защитника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Серия К № 9917823/2024, издаден от СДВР срещу М. В. Р., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за което на основание 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 /осемсотитин/ лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С. С. - САК, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4