Решение № 84 от 20.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. гр. Добрич, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500011 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№15116 /01.09.2022 год. на Г. П.-старши публичен изпълнител при ТД на НАП-В.,ИРМ Д.,ул.“Н.*,гр.Д. срещу решение № 837/18.08.2022 год. по гр.д.№ 20223230100043/2022 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения иск по чл.216 ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД от В. Б. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП- В.,ИРМ Р. , гр.Р., ул.“М.А.У.** , * срещу „Т. –П.**“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.Р.** и О. М. А. ЕГН ********** чрез законния представител С. Р. С. ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.Д. , ул.“Д.К.** за обявяване недействителността спрямо Държавата на договор за покупко – продажба от 06.11.2017 год. , сключен между „Т. П.**“ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. и О. М. А. чрез законния си представител С. Р. С. по нотариален акт № 89 , том VIII, рег.№ 7415 , дело № 785/2017 год. на нотариус с рег.№ *** на Нотариалната камара, вписан под № 85, том XXIII, дело № 4351 / 2017 год. на СВп Д. по отношение на недвижим имот –ПИ в село Б. ,общ. Д. с пл.№ 15 , парцел II , кв.25 с площ 1500 кв.м- незастроен имот за производствен, складов обект с идентификатор ***.

1

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, във връзка с чл.

216 ал.3 от ДОПК.

Въззиваемата страна О. М. А. ,чрез законния му представител С. Р. С. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Въззиваемата страна „Т. –П.**“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.Р.** ,призован при условията на чл.50 ал.2 от ГПК не изразява становище по жалбата.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба , страните повторно излагат всички свои фактически твърдения,оспорвания ,възражения и правни доводи относно основателността и доказаността на заявената претенция.

При данни ,че решението на първоинстанционния съд е било връчено на публичен изпълнител на дата 22.08.2022 год., жалба рег.№15116 /01.09.2022 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против съдебния акт, предвид разпоредените от последния негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е постановено по претенция по чл. 216 ал.3 от ДОПК,във връзка с чл. 135 от ЗЗД на Главния публичен изпълнител при ТД на НАП-В. срещу „Т. –П.**“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.Р.** и О. М. А. ,ЕГН ********** чрез законния му представител С. Р. С. ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.Д. , ул.“Д.К.**,заявена с искова молба рег.№ 303/10.01.2022 год. и основана на твърдения,че Държавата е кредитор на декларирани и установени с ревизионен акт непогасени публични вземания на дружествотоответник,които към 06.12.2021 год. възлизат на общ размер от 150 043 .47 лв.,съответно:главница-107 117.57 лв. и лихва-42 925.90 лв. Дружеството декларирало корпоративен данък за 2015 год. в размер на 6 077.06 лв.;за 2016 год. в размер на 1 622.08 лв.; за 2017 год. в размер на 4 698.68 лв. и за 2018 год. в размер на 12 225.31 лв.,от които дружеството погасило тези за 2015 год. и 2016 год.На дружеството била извършена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК ,за която е съставен Ревизионен доклад № Р– 2

03000819002401-092-001/17.12.2019 год. ,а впоследствие и Ревизионен акт Р09000819002401-091/04.03.2020 год. за установен допълнително недеклариран размер на корпоративния данък за 2015 год. в размер на 27 418.54 лв.;за 2016 год. в размер на 6 589.97 лв. ;за 2017 год. в размер на 28 703.61 лв. и за 2018 год. в размер на 31 277.64 лв.,както и на съответни лихви,изчислени към 04.04.2020 год. в размерите от по 10 924.12 лв.;2 086.34 лв.; 5 597.66 лв. и 2 267.81 лв.Данъчното задължение възниквало ex lege с изпълнението на определен данъчен фактически състав, регламентиран с данъчна правна норма.Поведението на управителя Р.С.Ж. на „Т. –П.**“ ЕООД несъмнено сочело намерението му да увреди кредитора си,като предприел действия да го лиши от възможността да събере от него вземанията си. С договор за продажба от дата 06.11.2017 год. и при наличие на данъчни задължения, дружеството ответник се разпоредило с притежаван от него недвижим имот за производствен,складов обект в с.Б. в полза на ответника физическо лице за сумата от 9 250.00 лв.Страни по сделката били свързани лица- управителят на търговското дружество –продавач е дядо на купувача и баща на неговия законен представител.Естеството на фактическата близост между страните определяло и естеството на узнатите обстоятелства по сделката между тях.Впоследствие с договор от 03.12.2018 год. дружеството отчуждило и последния притежаван от него недвижим имот,с договор от 27.12.2018 год.

Р.С.Ж. продал на Г.Т.Д. дружествените си дялове, а месец преди това учредил ново дружество ,на което прехвърлил наличните си активи.По банковата сметка на дружеството продавач нямало авоари, а новия управител Г.Т.Д. (собственик и управител на още пет дружества) не можело да бъде открит.

Отправено е искане ,на основание чл. 216 ал.3 от ДОПК,във връзка с чл. 135 от ЗЗД да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сключената с нотариален акт № 86 т.VIII рег.№ 7415 д. № 785 /2017 год. на Р.

Г.-нотариус, вписан под № *** в регистъра на НК и с район на действиеРайонния съд в гр. Добрич ,вписан в Службата по вписванията гр. Д. с вх. рег.

№ 10403 / 06.11.2017 год. ,АКТ № 85 т.XXIII д. № 4351/2017 год. сделка , с която Р.С.Ж., ЕГН **********, от гр. Д. , ул.“Г.Г.П., в качеството му на управляващ и представляващ “Т.-П.**“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Д. ,ул. “Г.Г.П. е продал на О. М. А. , ЕГН ********** ,чрез С. Р. С. ,ЕГН ********** , от гр. Д., ул. “О.Д.К.**, в качеството й на негов 3 родител и законен представител за сумата от 9 250 лв. без ДДС недвижим имот в с. Б., общ. Д., съставляващ: поземлен имот с планоснимачен № 15 с площ от 1 500 кв. м., за който е отреден парцел II в кв.25 по уличната и дворищната регулация на селото ,отреден за производствена складова дейност ,ведно с правото на строеж за изграждане на склад за стопанска продукция ,съгласно одобрен ПУП-ПРЗ.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.

№4059/10.03.2022 год. ответникът О. М. А. ,ЕГН ********** чрез законния му представител С. Р. С. ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.Д. , ул.“Д.К.** е оспорил допустимостта на исковата претенция.Посочил е , че в специалната разпоредбата на чл. 216 ал.1 от ДОПК,пораждането на потестативното право на държавата да обяви за недействителни по отношение на себе си действията ,с които длъжникът я уврежда е обусловено от наличието на акт , установяващ вземането.След като ищецът се легитимирал като кредитор на публични задължения,установени с ревизионен акт , налична била именно хипотезата на чл. 216 ал.1 от ДОПК и не бил налице обоснован интерес от заявената по чл. 216 ал.3 от ДОПК,във връзка с чл. 135 от ЗЗД претенция.

Ответникът е оспорил и основателността на заявената претенция , поради липса на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД : наличие на действително вземане на кредитора,възникнало преди действието,чието обявяване за недействително се иска, извършване на увреждащо кредитора действие,което увреждане е съзнавано от длъжника и лицето, с което същият е договарял.Дружеството декларирало корпоративен данък за 2015 год. и 2016 год. в размерите от по 6 077.06 лв. и 1 622.08 лв. и до месец април 2017 год. доброволно е заплащане суми в общ размер от 8 019.97 лв.,разпределяни от органа по приходите ТД на НАП за съответни публични вземания.Дължимия за 2017 год. корпоративен данък е следвало да бъде внесен в срок до 31 март на следващата календарна година,поради което длъжникът не е действал с намерението да избегне заплащане на дължимите данъчни задължения и със съзнанието да увреди кредитора.Към датата на сключване на процесната сделка ,управителя на дружеството не бил уведомяван посредством покана за доброволно изпълнение,заповед за възлагане на ревизия или ревизионен акт за наличието на публични задължения на представляваното от него дружество,установени адва с ревизионен акт от 17.12.2019 год.,връчен по 4 реда на чл. 32 от ДОПК на новия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-Г.Т.Д..Към датата на сделката , дружеството разполагало и друго имущество- още един имот в село Б.,значителен брой товарни автомобили и земеделска техника,от което кредитора е можело да бъде удовлетворен в случай на установени публични задължения.Ответникът физическо лице и неговия законен представител,живеели в гр.Д. Г. – ответникът бил роден там, а неговите родители пребивавали в държавата още след сключването на брак през 2015 год.С оглед на горното и натовареното им ежедневие рядко контактували с управителя на дружеството Р.С.Ж. и нямали информация на дейността на представляваните от него дружества,още повече за техни проблеми и задължения.Контакти осъществявали предимно с майката на С. Р. С.,връщали се рядко в страната :1 или 2 пъти по работа или за личен празник.Оспорената сделка била сключена по повод навършването на годинка от купувача по сделката и с цел влагане на спестявания в имот – земеделска земя на негово име.Допитали се до Радин Желев за избор на подходящ имот и по негово предложение закупили притежавания от него имот.

Ответникът „Т. –П.**“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.Р.** , призован при условията на чл.50 ал.2 от ГПК не е подал отговор на исковата молбата.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .

Неоснователно е заявеното от О. М. А. ,чрез законния му представител С. Р. С. в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявения иск , което да обуслови и недопустимост на постановеното решение по такъв иск.Същото е обосновано с липсата на правен интерес от заявяване на иск по чл. 216 ал.3 от ДОПК при наличие на данни за установяване на публичните задължения с ревизионен акт ,в който случай 5 защитата на държавата следвало да се осъществи по специалния ред на чл.

216 ал.1 от ДОПК. На плоскостта на правния интерес, Държавата като кредитор има интерес от иска по чл. 216 ал.3 от ДОПК , когато в резултат на предявяването му ще й бъде предоставена възможността да не зачита действителното правно положение и да насочи принудителното изпълнението върху недвижимия имот,с който длъжникът й се разпоредил.По същество възражението се свежда до това, кои са елементите на фактическите състави на двете разпоредби на чл. 216 от ДОПК и тяхното съотношение ,както и каква е правната квалификация на претенцията с оглед заявените фактически твърдения.

Увреждащия кредитора договор е сключен на дата 06.11.2017 год., към който момент разпоредбата на чл.216 ал.1 от ДОПК (в редакцията й обн. в ДВ бр. 105 от 2005 год. в сила от 01.01.2006 год.) е предоставяла възможност за предявяване на иск за прогласяване недействителността на увреждащи държавата или общините сделки и действия, конкретно изброени в шест хипотези, единствено в случай, когато те по време следват датата на установяване на публичните задължения, съответно датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Чрез допълнението на разпоредбата на чл.216 ал.1 от ДОПК ( обн. в ДВ бр. 105/2020 год. в сила от 01.01.2021 год. ) такава възможност е предоставена и по отношение на сделките и действията, конкретизирани в шест хипотези и като осъществени след датата на деклариране на публичните задължения. Непроменена е останала разпоредбата на чл.216 ал.3 от ДОПК, съгласно която извън случаите по ал. 1 правата на кредитора могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител и в които случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица. Разпоредбите на чл. 216 ал.1 и чл. 216 ал.3 от ДОПК,във връзка с чл. 135 от ЗЗД са в съотношение на специална (чл.216 ал.1 от ДОПК) към обща ( чл. 216 ал.3 от ГПК),като законодателят е предвидил ,че доколкото към датата на сключване на сделката не са налице предпоставките и елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, то защитата на държавата е тази по реда на чл. 216 ал.3 от ДОПК .