Решение № 1631 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110109656 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „**********“ ЕООД срещу Ц. П. П. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2556,46 евро /5000 лева/, представляваща неустойка по чл. 8 от Договор за предоставяне на обучение по професия „***********“ от 16.06.2025 г., сключен между страните, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 05.08.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2025 г. е сключен договор за обучение между страните, по силата, на който ищцовото дружество се е задължило да проведе обучение на ответника по модулите за *****, ****** и терапевтични процедури. Сочи, че периодът на обучението е 6 месеца, както и че включва теоретично обучение, практическо обучение в присъствена форма, осигуряване на учебни материали и индивидуална подготовка. Твърди, че на 11.07.2025 г. ответникът за последно е бил на обучение, като след сочената дата е отказал да продължи обучението си. Сочи, че на 18.07.2025 г. обучаващото се лице е пожелало да вземе материалите и консумативите си, послужили за провеждане на обучението. Излага доводи, че на 21.07.2025 г. са проведени последващи опити за свързване с Ц. П.. Твърди, че договорът е 1 прекратен на 22.07.2025 г. Посочва, че в чл. 8 от договора страните са предвидили заплащането на неустойка в размер на 5000 лева, дължима в случай, че обучаващият възпрепятства провеждането на обучението и едностранно прекрати участието си в курса преди изтичането на шестмесечния срок. Твърди, че с действията си ответникът виновно е възпрепятствал провеждането на обучението и договорът следва да бъде прекратен по вина на обучаващия се на основание чл. 12 от договора. Излага доводи, че е изпратена покана за доброволно уреждане на отношенията между страните, получена на 22.07.2025 г. от страна на ответника. Сочи, че ответникът е подал жалба до Първо РУ- Варна, че ищцовото дружество неправомерно задържа вещите й, както и че на 04.08.2025г. в ***** са дошли ответникът и нейн приятел и са отправяли закани за саморазправа. Излага доводи за същността на неустойката. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК , ответникът, редовно уведомен по вписания в НБД- Население настоящ и постоянен адрес, не е депозирал отговор на исковата молба.

В о. с. з. от 09.04.2026 г. ищцовото дружество, редовно уведомено, представлява се от адв. В.. В същото и в писмени бележки изразява становище за основателността на иска.

В о. с. з. от 09.04.2026 г. ответникът, редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. К., изразява становище за неоснователността на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и гласните доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В производството е представен договор за предоставяне на обучение от 16.06.2025 г., сключен между „**********“ ЕООД и Ц. П. П., по силата на който е уговорено предоставянето на обучение за професия „************“, за срок от 6 месеца. Изрично в чл. 3 от договора в посочено, че стойността на обучението е уговорена в допълнително споразумение между страните, като изрично от страна на ищеца е пояснено в о. с. з. от 29.01.2026 г., че е в размер на 5000 лева. В чл. 4 от договора страните са уговорили задължения на 2 обучаващия да предостави реално и качествено обучение за професия „******* –*******", да осигури климатизирана работна зала, заедно с всички уреди и материални ресусри, необходими за пълното и точно изпълнение на обучението, да предостави учебни материали на обучаемосто лице, както и да проведе обучението в съответствие с учебната програма и утвърдения учебен график на обучението. В чл. 6 от договора са предвидени задължения на обучаващото лице да посещава редовно курса съобразно утвърдения график, да не препятства провеждането на учебните часове, както и да спазва стриктно определения учебен график. В чл. 8, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 5000 лева, в случай, че поради виновно поведение, обучаемото лице възпрепятства провеждането на обучението и едностранно прекрати участието си в курса преди изтичането на шестмесечния срок.

От съдържанието на представената покана от ищеца, получена от ответника на 23.07.2025 г. е видно, че ответникът последно се е явил на обучение на 11.07.2025 г., като на 18.07.2025 г. е поискал връщане на материалите и консумативите си. В същата е посочено, че договорът е прекратен по вина на ответника на основание чл. 12 от договора, като е направена и покана за заплащане на уговорената в същия неустойка от 5000 лева.

От данните на изисканата преписка № 13175/2025 г. на ВРП се установява, че е образувана по сигнал на Ц. П. П. по повод на отказ на управителя на „**********“ ЕООД да и върне *******, здравна книжка и други документи. Посочено е, че доколкото управителят на „**********“ ЕООД не била доволна от П. на 14.07.2025 г. я е уведомила, че прекратява договора за обучение от 10.06.2025 г. С постановление от 03.09.2025 г. е отказано образуването на ДП, доколкото не се съдържат данните за престъпление по чл. 206 от НК. В преписката се съдържа сведение от 28.07.2025 г. от Ц. П., в което е посочено, че е написала пост в група във Фейбук, че си търси работа като *******, като на 06.06.2025 г. си е уговорила среща с представителя на „**********“ ЕООД. Сочи, че имала базово обучение, както и че управителят е настоял да я обучава, че е посещавала обучението от 25.06.2025 г. до 08.07.2025 г., когато П.К. й е казала да си тръгва, че няма нужда от нея и че ще й се обади, че на 14.07.2025 г. е посетила *****, като й е казано, че не става за работата и следва да изплати неустойката по договора, на 10.07 при посещението й са отправени закани, като е отказала 3 да върне материалите й до заплащане на неутойката. От снетите сведения от 31.07.2025 г. от страна на управителя на „**********“ ЕООД е видно, че в сключен договор за обучение, като Ц. е ходела до 11.07.2025 г. и е оставила от самото начало нейни вещи, че на 18.07.2025 г. Ц. е пожелала да си вземе консумативите, като й е било предложено да се направи Анекс към договора.

Видно е от представения преимо-предавателен протокол от 07.08.2025 г., че са предадени вещите на Ц. П..

В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите – Е.В.И., В.Г.Д., М.Г.Г. и В.Б.Т..

Свидетелят В. при разпита си посочва, че е клиент на „**********“ ЕООД от 3 години, както и че е вижала Ц. в ***** миналото лято за около месец и половина-два. Сочи, че Ц. е стояла на масата до работния плот и е наблюдава П. какво извършва в процедурата, както и че П. й е обяснявала какво прави. Посочва, че П.К. й е казала, че момичето си е тръгнало неочаквано.

От свидетелските показания на свидетеля Д., се установява, че е клиент на ищцовото дружество от няколко години. Сочи, че миналото лято за около 2 месеца е виждал в ***** Ц., която П. му е представила като момиче, което обучава, за да работи в *****. Излага, че Ц. е гледала П., за да се обучи в спефицичната дейност на *****. Споделя, че знае, че Ц. не е била доволна от обучението, както и че имала завършен курс.

Свидетелят Г. при разпита си посочва, че приятелят на Ц. е преснемал дипломите й за квалификация ***** миналата година, защото е щяла да започва работа. Споделя, че знае, че е съгласила да работи, но не е знаела, че няма да получава възнаграждение, защото са и казали, че е на обучителен договор. Сочи, че уговорката е била доколкото на трудова борса да не се заплащат допълнително осигуровки и данъци, като като е видяла Ц. е плачела и не е знаела какво да прави, защото са отказали да й дадат пари. Сочи, че Ц. си е занесла материали и пособия, които е използвала при работата си, както и че знае, че Ц. е обслужвала и сама клиенти, доколкото го е виждала при преминаването й. Споделя, че е присъствала на гонене на работодателката на Ц., която й е казвала да се маха. Излага, че Ц. не е била обучавана и не е надграждала знанията си, доколкото е имала придобита квалификация "***********". Споделя, че е виждала да се отправят заплахи от П. към Ц., 4 както и че тя се е страхувала да излиза. Сочи, че е присъствала при вземането на материалите, които са били ********** и други.

От свидетелските показания на свидетеля Т. /фактически съжител с ответника/ се установява, че Ц. има диплома за *******, че м. юни е подписала договор в ***** за обучение, като след няколко седмици е поискала заплащане, но й е отказано. Сочи, че е занесла своите лични материали, които си е поискала след като е разбрала, че няма да получава пари. Споделя, че е посетил *****, за да го използват за модел, както и че преди него Ц. сама е обслужвала господин, като е била наблюдавана от П.. Сочи, че са отправяни заплахи по повод на П., както и че не са предоставяни учебни материали и график на Ц.. Излага, че е виждал договора за обучение, но с него е целяно да се спести плащането на осигуровки и данъци.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.

235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 о т ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 о т ЗЗД за заплащане на сумата от 2556.46 евро, представляваща уговорената неустойка за виновно неизпълнение на задълженията на обучаемото лице, свързано с възпрепятства провеждането на обучението и едностранно прекратяване на участието в курса преди изтичането на шестмесечния срок

При така релевираните твърдения възникването на правото на ищеца да получи процесното възнаграждение се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните, възникнало по договор за обучение, по силата на който ищецът се е задължил да обучава на ответника за професията „***********“, в който е уговорена неустоечната клауза по чл. 8, 2) ищецът да е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, 3) наличието на възпрепятстване на провеждането на обучението от страна на обучаващия, както и 4) размера и изискуемостта на претендираната неустойка.

По делото се доказа, а е и безспорно между страните, че на 16.06.2025 г. са сключили договор за предоставяне на обучение, по силата, на който 5

„**********“ЕООД се е задължило да обучава Ц. П. за професия „***********“ за срок от 6 месеца, при възнаграждение от 5000 лева /съобразно изложеното в о. с. з./ и неустойка от 5000 лева, дължима от обучаващото се лице ако виновно възпрепятства провеждането на обучението и едностранно прекрати участието си в курса преди изтичането на срока.

Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, някои от основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД се установяват от съдържанието на самата сделка и съдът е длъжен служебно да ги констатира, като не зачете нейните правни последици. Когато нарушаването на добрите нрави е обективирано в самия договор – напр. при клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, съдът е длъжен да установи нищожността.

Според ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС преценката дали неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като вземе предвид: естеството, размера на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнение на задължението, както и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.