Присъда № 603 от 30.10.2024, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 603 от 28.10.2024 г., постановена по НОХД № 15091/2022 г. по опис на Софийски районен съд, НО, 93. състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Ц. Г. Г. за това, че на 27.01.2020 г., около 17:30 ч., пред кафене „***, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, е причинил на И. Ц. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия скулно-горночелюстен комплекс кости - счупване на лявата яблъчна (скулна) кост, на външния ръб на лявата очница и на предно-външните стени на горночелюстния синус, с което е реализирал медико-биологичния квалифициращ признак счупване на челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено повторно (подс. Г. е причинил средната телесна повреда на И. И. след като е осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по НОХД 6762/2019 г. на ЛОС за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по НОХД 1178/2019 г., по което му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца, като е определено едно общо наказание по НОХД 6762/2019 г. и НОХД 1178/2019 г. по НЧД 5074/2020 г. ЛОС за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от две години и шест месеца) - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

В проведеното по делото разпоредителното заседание, в процесуалното качество на частен обвинител е конституирано лицето И. Ц. И., легитимирано като пострадал съгласно фактическите рамки на обвинителния акт.

Представителят на държавното обвинение - прокурор Г. И., в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Ц. Г., като смята същото за безспорно и категорично доказано от събраните на съдебното следствие доказателства.

Намира, че по време на възникналия на инкриминираната дата конфликт пострадалият е получил удар от подсъдимия, който му е причинил процесната телесна повреда. Това си твърдение извежда от показанията на разпитаните свидетели, които дали подробно описание на дееца, отличаващо го по външни белези от неговия брат-близнак. Намира за установен и квалифициращият признак „повторност“, при което пледира за признаване на подс. Г. за виновен, като предлага на съда да му наложи наказание около средния законоустановен размер, което да бъде ефективно изтърпяно при първоначален общ режим.

Повереникът на частния обвинител И. И. - адв. Б. А. от САК, намира описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за абсолютно доказана. Същата намира за установена посредством обективните показания на свидетелите – приятели на пострадалия, а по отношение на останалите свидетели счита, че те са имали за цел да обслужат защитната версия на подсъдимия. Наред с това счита за безспорно доказано авторството на деянието, доколкото самоличността на извършителя била индивидуализирана посредством описанието, което присъствалите на място лица са дали. Моли за постановяване на осъдителна присъда при определяне на наказание „лишаване от свобода“ с продължителност от 5 години. Претендира и направените от частния обвинител разноски, за което представя писмени доказателства.

Защитникът на подсъдимия - адв. В. К. от АК-Перник, заявява становище, че въпреки проведеното обективно и всестранно съдебно следствие, не са събрани никакви доказателства, които да сочат за авторството на деянието от страна на подсъдимия. В този смисъл изтъква показанията на свид. Т. И., които категорично опровергавали твърдението, че подсъдимият е нанесъл побой над пострадалото лице. Същевременно се позовава и на заключението на изготвената видео-техническа експертиза, която установявала съпричастност на множество лица към получените травматични увреждания, разколебавайки по този начин възприетите изводи, касаещи авторството на деянието. Тезата си защитникът аргументира още и с последователно споделената от разпитаните свидетели позиция, че 1 подсъдимият Г. не е участвал в получилото се спречкване. Адв. К. навежда още, че индивидуализация на лицата не може да се изведе още и от идентификационните функции на изготвената експертиза, както и че несъществените разлики във външността на двамата близнаци също не способстват за установяване на действителния извършител. Намира за последователни и правдиви свидетелските показания на брата на подсъдимия, имащи формалните характеристики на извънпроцесуално признание. С мотив за липса на доказателства в посока уличаването на подсъдимия в извършването на процесното престъпление, защитникът моли от съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Ц. Г. участва лично в съдебното заседание, като изрично се позовава на правото си да не дава обяснения по обвинението. При дадената му последна дума се придържа към казаното от своя защитник.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ц. Г. Г. с ЕГН ********** е роден на *** в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работещ, с постоянен адрес*** Същият адрес подсъдимият обитавал съвместно със семейството си, в това число и своя брат-близкак - свидетеля Д. Г.. Двамата имали високо ниво на сходство във външния си вид, като различията им се изразявали в незначителните несходства в общите им признаци, сред които формата на лицето и телосложението, както и в индивидуалностите на татуировките, с които били обрисувани различни части от телата им.

Към инкриминираната дата свидетелите Д. Г. и Т. И. били в интимна връзка. В следобедните часове на 27.01.2020 г. св. И. била в компанията на свидетеля В. П., като двамата пътували в гр. София, в тролейбус по линия № 1 от столичния градския транспорт в посока от ж.к. „Левски Г“ към кв. „Хаджи Д.“. Ненадейно на една от спирките в превозното средство се качил частният обвинител И. И., който доскоро бил в романтични взаимоотношения със свид. И.. Доближавайки се до нея, той отправил обидни и заплашителни реплики и започнал да се държи грубо с нея. Принудил я да слезе на следващата спирка, а междувременно мобилният телефон позвънил, при което тя отговорила на обаждането от настоящия си приятел Д. Г.. След като съзрял кой я търси, частният обвинител И. взел телефона от ръцете и провел разговор със св. Г., в който двамата взаимно си разменили множество закани за физическа саморазправа. След преустановяването на комуникацията, ЧО И. се насочил към кафене „Интрига“, находящо се в блок 8 на ж.к. „Левски Г“, където го очаквали негови приятели – свидетелите Г. Н., С. А. и К. Д.. Т. И. пък останала сама на спирката и под въздействието на случилото се се разстроила и започнала да плаче.

Скоро след това И. И. пристигнал в заведението, като след влизането си се разположил на масата, на която били седнали неговите приятели. Не след дълго на мобилния му телефон позвънял свидетелят Д. Г., който със заплашителен тон му съобщил, че ще го намери. В отговор на това му било заявено, че ако има такова желание, може да го открие по всяко време, като вследствие на проведения разговор свид. Г. установил текущото местонахождение на И..

Около 17:00 часа на същия ден Д. Г. се появил пред процесното кафене в компанията на своя брат – подсъдимия Ц. Г., както и на свидетелите М. М., Т. И., И. .., В. П. и други лица с неустановена по делото самоличност. От специфичната им дегизировка, изразяваща се в поставените на главите им качулки, шалове за уста и маски, проличавали зловредните им намерения. Единствено Д. Г. нямал поставен на лицето си маскировъчен елемент, като същият бил облечен в тъмни панталони и синьо горнище с качулка и дълъг ръкав. Той влязъл на територията на обекта и директно се насочил към масата, на която се намирал частният обвинител И., докато останалите от компанията му го изчаквали близост до входа на заведението. След това застанал пред ЧО И. и предизвикателно го подканил да излезе 2 навън за да поговорят, като хванал дрехата му и с дърпане го съпроводил до изхода на заведението. Заставайки на тротоара на улицата, непосредствено пред входната врата на кафенето, двете лица започнали да се дърпат, като св. Г. избутал тялото на своя съперник, след което му нанесъл удар по лицето с дясната си ръка, попаднал в областта на лявата част на горната му челюст, вследствие на което го повалил на земята, притиснал го и започнал да го налага с ръкопашни удари. В този момент в центъра на събитията се появили множество лица от съответните групи на двамата опонента, някои от които заели активна позиция в спора, като се включили в битката с размяна на удари, а други опитали да потушат напрежението като разтърват участниците в схватката. Докато бил повален на земята, ЧО И. получил множество ритници и удари по тялото си от страна на събралото се множество от хора. С помощта на своите приятели, пострадалият успял да се изправи, през което време понесъл още няколко удара в областта на главата, довели до кръвотечение. След неуспешен опит да се защити, той нанесъл удар с глава върху своя нападател. В суматохата представителите на двете компании си разменили поредица от удари, като активната страна в побоя заели приятелите на св. Д. Г., които инициирали стълкновението, докато приятелите на пострадалия били по-скоро наблюдатели на случващото се, които били водени от намерението си да потушат скандала и да защитят И.. Събитията били наблюдавали от св. Л.

Г., която работела като барман в процесното кафене, и успяла да долови по-голямата част от действията през външното му остъкление. Непосредствено след началото на разразилия се физически сблъсък, групата на подсъдимия и неговия брат се оттеглила и насочила в посока разположената в близост тролейбусна спирка. Пострадалият се обадил на своя брат, който се свързал с майка им, и не след дълго ЧО И. И. бил транспортиран за оказването му на лекарско съдействие в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. В клиниката по образна диагностика му били извършени изследвания, като му е поставена основна диагноза „счупване на костите на скулите и горната челюст“.

Съгласно писменото експертно заключение на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, вследствие на инцидента от 27.01.2020 г., на пострадалия И. И. било причинено счупване на скулно-горночелюстния комплекс от кости, и по-конкретно на лявата яблъчна (скулна) кост, на външния ръб на лявата очница и на предно-външните стени на горночелюстния синус, което предвид функционалната и анатомична цялост на скулната кост и на горната челюст, му е причинило и реализирало медико-биологичния квалифициращ признак счупване на челюст, довел до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Локализирани са още и следните травматични увреждания: кръвонасядане на долния клепач на лявото око с данни за наличие на подкожно натрупване на въздух зад меките тъкани на клепача, оток на лявата лицева половина и кръвонасядане в областта на лявата скула, които са реализирали медикобиологичния признак „болка и страдание“. Механизмът на описаните травми в посочените области е оценен от вещото лице като директен – силен удар или наслагващи се удари с тъпи предмети с ограничена неохлузваща контактуваща повърхност, каквито са свитите в юмруци ръце.

С Протокол за доброволно предаване от 30.01.2020 г. по делото е бил представен компактдиск - DVD-R, съдържащ записи от инкриминираната дата от охранителни камери, разположени в и около кафене „Интрига“. Същите са били обект на експертно изследване по назначената видео-техническа експертиза, вещото лице по която, след преглед на съдържанието на оптичния носител, е установило единадесет видеофайла от охранителна система за видеонаблюдение. Анализираните изображения са цветни, без звук, компресирани, и са с много ниво ниско на рязкост (без фокус и със забавена скорост на запис), които им характеристики не са позволили на експерта да даде детайлно описание на действията на заснетите лица. В заключението е отбелязано, че извършването на сравнително изследване с цел идентификация на лица по предоставен видеозапис изисква качество на изображенията, позволяващо извличането на достатъчен брой устойчиви и ясно различими общи и частни идентификационни признаци. Предоставените за изследване видеозаписи обаче не са били годни за извършване на сравнително изследване с цел идентификация на заснетите в тях лица и обекти.