Решение № 358 от 23.09.2026, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. *****, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101281 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен о т „Инвест Финанс енд брокерс” ЕООД, ЕИК 201108290, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***А, вх.

А, ет.3, ап. 6 срещу З. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ******* № 3, вх.А, ет. 1, ап.

1 и Х. Б. Х.- Д., ЕГН **********, с адрес с. ******* иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за доброволна делба на недвижими имоти от 02.12.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4542 на нотариус рег. № **** на НК, с който З. Б. Х. се разпорежда с притежаваните от нея по наследство ид.ч. от следните ПИ с идентификатори: № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст *****, с площ от 10 000кв.м.; № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст ****, с площ от 4997кв.м.; № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст *****, с площ от 7 000кв.м.; № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст ******, с площ от 5172кв.м.; № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст ******, с площ от 898кв.м.; № *** по КККР на с. *******, община *****, м-ст ******, с площ от 481кв.м.; № *** по КККР на с. *****, община *****, м-ст *****, с площ от 2040кв.м. при дължимо парично уравнение на дела й в размер 4500лева от Х. Б. Х..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 03.10.2019г. между З. Х. и ****** е сключен договор за кредит № ОL00003573, с краен срок за издължаване 03.09.2021г., но обявен за предсрочно изискуем предвид липса на погасявания правени от кредитополучателя.

С договор за цесия от 16.10.2024г. ищецът придобил вземанията по договора за кредит от ******. За извършената цесия З. Х. е била уведомена с изпратено й на 05.02.2025г. уведомление, получено лично от нея.

Твърди да има качество на кредитор на ответника З. Х.. На 26.05.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е било образувано ч.гр.д. № 7775/2025г. на ПРС и са издадени заповед за изпълнение и изп. лист. За събиране на 1 вземането си, ищецът образувал изп.д. № 1133/2025г. по описа на ЧСИ рег. 719.

Твърди, че на 02.12.2021г. двете ответници като сестри, заедно с майка си, са сключили договор за доброволна делба на недвижими имоти, въз основа на който ответницата З. Х. и майката им не са получили реален дял от имотите предмет на делба и всички те са поставени в дял на Х. Х., която се е задължила да заплати на сестра си З. Х. парично уравнение за наследствения й дял 4500лева.

Твърди се, че така получената сума за уравнение дела на ответницата З. Х. е много пониска от реалната пазарна такава, с което интересите на ищеца са били увредени. Доколкото сделката е сключена между сестри, то знанието на ответника Неделчев за увреждане на кредитора се предполагало.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника З. Х., с който искът се оспорва като неоснователен.

Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:

Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо ответницата. Сочи да няма доказателства, че ищецът е придобил вземането, както и за това цесията да е съобщена на ответницата. Оспорва действителността на договора за цесия. Твърди, че към датата на сделката, ищецът е нямал качество на нейн кредитор, а кредиторът ****** не е предприемал действия по събиране на вземането си. Извън това, ищецът не фигурирал като нейн кредитор и в ЦКР на БНБ към 17.12.2025г., а такова задължение за него да подава тази информация следвало от чл. 10, ал.1 от Наредба №22/16.07.2009г.

Оспорва действието да е увреждащо кредитора, доколкото с извършеното от ответницата разпореждане, кредиторът не е бил лишен от свое имущество, по който начин да е затруднено удовлетворяването на кредитора му, защото срещу имуществото тя е получила парична сума.

След това, оспорва приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като сочи ответникът Х. Х. да не е имала знание, че уврежда интерес на кредитор на сестра си. В тази връзка излага, че преди сделката, след справка в АВп по партидата й, Х. Х. е установила задължение към кредитор Б. Ф. и ТД на НАП, за чието събиране е имало образувано изп.д. № 291/2021г. на ЧСИ рег. № 808. Затова, тя е погасила задълженията в размер на 2650лева, изп.д. е приключено и обезпеченията са били отменени. Твърди се и че двете сестри не са имали близки отношения, от което да се изведе знание у сестра й за кредиторите й. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Х. Х.Д., с който искът се оспорва като неоснователен, по съображения идентични с изложените от другия ответник.

Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо ответницата. Сочи да няма доказателства, че ищецът е придобил вземането, както и за това цесията да е съобщена на ответницата. Оспорва действителността на договора за цесия.

Твърди, че към датата на сделката, ищецът е нямал качество на кредитор на сестра й, а кредиторът ****** не е предприемал действия по събиране на вземането си. Извън това, ищецът не фигурирал като нейн кредитор и в ЦКР на БНБ към 17.12.2025г., а задължение за него да подава тази информация следвало от чл. 10, ал.1 от Наредба №22/16.07.2009г.

Оспорва действието да е увреждащо кредитора, доколкото с извършеното от ответницата разпореждане, кредиторът не е бил лишен от свое имущество, по който начин да е затруднено удовлетворяването на кредитора му, защото срещу имуществото тя е получила парична сума.

Оспорва приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като сочи да не е 2 имала знание, че уврежда интерес на кредитор на сестра си. Посочва двете да не са имали близки отношения. Излага, че преди сделката, след справка в АВп по партидата на сестра й е установила задължение към кредитор Б. Ф. и ТД на НАП, за чието събиране е имало образувано изп.д. № 291/2021г. на ЧСИ рег. № 808. Тя е погасила задълженията в общ размер на 2650лева, изп.д. е приключено и обезпеченията са били отменени. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В рамките на предоставения срок ответницата Д. ангажира писмена защита, в която доразвива правните си съображения по съществото на спора.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата, предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, както в случая, нужно е и лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Т.е с предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото предмет на атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Уважаването на така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че има качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответника З. Х. за вземане по договор за кредит от 03.10.2019. сключен с „Кредито“ ЕООД; че с валиден договор за цесия от 16.10.2024г. е придобил вземането от ******, за което длъжникът е бил надлежно уведомен; че с договор за доброволна делба ответникът З. Х. се е разпоредила срещу парично уравнение на дела й в полза на ответника Х. Х.- Д. със свое недвижимо имущество и обема на разпоредените права; че ответниците са сестри. Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците пълно и главно установяване наведените от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последици в т.ч. оборване презумпцията за знание у ответника Д., че действието по сключване на договора е увреждащо правата на кредитора.

Между страните не е имало спор по следните факти и те са обявени за безспорни: че ответницата е договаряла с ****** по договор за кредит от 03.10.2019г.; че ответниците са сестри; че с договор за доброволна делба ответницата е прехвърлила наследствения си дял на другия ответник срещу парично уравнение.

По делото и двете страни са ангажирали писмени доказателства, от които се установява още:

На 03.10.2019г. между ответника З. Х. и Кредито ООД е сключен договор за потребителски кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.10.2024г. Кредито ООД е прехвърлило вземането си по договора за кредит на ищцовото дружество, индивидуализирано в Приложение № 1 към договора. За извършената цесия ответницата З.

Х. е уведомена на 10.02.2025г.

3

За събиране на вземането си ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила на 12.07.2025г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 777/2025г. по описа на ПРС.

На 02.12.2021г. между Р. Б., Х. Х. и З. Х. е бил сключен договор за доброволна делба, вписан на 03.12.2021г. в СВп *****, с който е извършена доброволна делба на недвижими имоти останали в наследството на Б.К.. Съгласно договора всички наследствени имоти са поставени в дял и изключителна собственост на ответника Х. Х., като Р. Б. и З. Х. не са получили дял. На Х. Х. е уговорено да се дължи парично уравнение от 4500лева.

Представената справка от ЦКР на БНБ сочи, че към 30.11.2021г. в регистъра е налична подадена информация, че З. Х. има задължения към банка и нефинансови институции, вкл. към Кредито ООД.

Анализирайки писмените доказателства, налага се извод, че ищецът има качество на кредитор спрямо ответника З. Х. относно ликвидни и изискуеми вземания, за събиране на които включително се е снабдил с изп. титул по ч.гр.д. № 777/2025г. на РС *****. Съгласно утвърдената съдебна практика, съдът сезиран с Павлов иск не проверява качеството на кредитор, нито съществуването на вземането. Изхожда от положението, че вземането съществува, след като произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти, а увреждащите сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от личността на кредитора. Изключение е само хипотезата, когато качеството кредитор или вземането е отречено с влязло в сила решение, каквато настоящата не е. Напротив, вземането е съдебно установено, с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. И понеже предмет на делото е само потестативното право на кредитора, то съдът не може да преценява инцидентно вида и съдържанието на конкретното правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор. Основанието, на което ищецът има качество на кредитор е извън предмета на спора и по него сила на пресъдено нещо не се формира. Само за пълнота, неоснователни се явяват възраженията, че ищецът не фигурирал като кредитор в ЦКР воден от БНБ. Институциите задължени да подават информация в ЦКР са тези посочени в чл. 4 от Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР /в редакцията към договора за цесия 16.10.2024г./, всички подчинени на лицензионен режим. Ищецът не е сред тях, доколкото не фигурира в регистъра на БНБ на лицата по чл. 3а ЗКИ.