Заповед за изпълнение № 665 от 20.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Горна Оряховица

Районен съд – Горна Оряховица, III състав в проведеното на 20.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 740 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Цветелина Св. Цонева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК: 202255877, седалище и адрес на управление **********, да заплати на кредитора П. Г. Г. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата: 485,14 EUR (четиристотин осемдесет и пет евро и 14 цента), представляваща главница - Между П. Г. в качеството му на кредитополучател и Ай Ти Еф Груп АД в качеството на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № 787200 от 17.03.2025г. По силата на съглашението кредитодателя предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1500 лева и сумата от 99,70 лева представляваща финансирана от дружеството застрахователна премия. Договора за потребителски кредит бил сключен за срок от 6 месеца, като кредитополучателя трябвало да заплаща месечна вноска в размер на 305,11 лева. Годишната лихва за ползване на кредита била 17,15 %, а ГПР по кредита било 60,00 %. В Приложение № 4 , което е неразделна част от договора за потребителски кредит страните се съгласили, че клиента следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 150 лева за разглеждане и оценка за заявката за кандидатстване за кредит , оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, която такса се заплащала от клиента на равни месечни вноски заедно с всяка от вноските по кредита. Към договора за потребителски кредит било подписано Приложение № 5, представляващо неразделна част към договора за кредит № 787200 . Съгласно чл. 2 от Приложение № 5 кредитополучателя трябвало до 11 - то число на месеца по време на срока на договора да предоставя удостоверение от Централен регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители , съгласно което да се установи дали срещу Кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела.

При непредставяне в срок на Удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители кредитодателят имал правото да начисли неустойка в размер на 130 лева за всяко отделно неизпълнение или конкретно към всяка погасителна вноска по потребителския кредит. Така месечната погасителна вноска ставала в размер на 460,11 лева.

Договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК. Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави с Възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран 1 същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл. 19, ал.1 ЗПК). В ГІР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и Всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените по-долу съображения, определената в договора неустойка представлява „скрито" оскъпяване на кредита. Ако беше добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щеше да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допуска нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна. От тук нищожен е й договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК., ведно със законната лихва за период от 25.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на:

204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № 787200 от 17.03.2025г..

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Т. Н. Д.

IBAN: ****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код:

ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

2

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Цветелина Св. Цонева )

3