Определение № 756 от 13.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. Перник, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500521 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 19367/16.06.2026 г., подадена от „Обединена българска банка“ АД с ЕИК:000694959, подадена чрез юрисконсулт Т. Ч. срещу Разпореждане № 15878/01.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 5646/2026 г. по описа на Районен съд - Перник.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу длъжника А. Ж. А.. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като при извършена служебна проверка в Национална база данни „Население“ съдът е констатирал, че длъжникът е с регистриран настоящ адрес в *** от ***, поради което е прието, че същият няма обичайно местопребиваване на територията на Република България.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането.

Жалбоподателят твърди, че длъжникът има фактическо и обичайно местопребиваване в България. В подкрепа на твърденията си, с частната жалба представя нови писмени доказателства – справка от регистъра на трудовите договори към НОИ, от която е видно, че длъжникът работи по безсрочен трудов договор в България, сключен на *** Позовава се и на приложеното към заявлението удостоверяване от частен съдебен изпълнител за направен опит за лично връчване на покана в България (връчване при отказ).

Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени разпореждането и върне 1 делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство е строго формално. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. За да провери тази предпоставка, заповедният съд служебно изисква справка за адресната регистрация на лицето. Като е извършил такава справка в НБД „Население“ и е установил заявен настоящ адрес в ***, Районен съд - Перник е изпълнил процесуалните си задължения и формално правилно е приел наличието на пречка за издаване на заповедта към онзи момент.

Тъй като заповедното производство е едностранно, заявителят няма възможност да ангажира доказателства, оборващи данните от адресната регистрация, преди постановяване на съдебния акт. Поради това, в производството по обжалване на отказа, за заявителя е напълно допустимо да представи нови доказателства (чл. 278, ал. 2 вр. чл. 275 ГПК), с които да установи, че формалната адресна регистрация в чужбина не отговаря на обективната действителност, каквито и в настоящия случая заявителят е представил с жалбата си.

Понятието „обичайно местопребиваване“ няма легална дефиниция в ГПК, поради което се прилага тази по чл. 48, ал. 7 КМЧП. То се определя като мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, въз основа на обстоятелства от личен и професионален характер, без това да е свързано с необходимост от формална регистрация.

От представената с частната жалба справка от НОИ (която въззивният съд кредитира като допустимо ново доказателство) безспорно се установява, че от *** длъжникът е страна по активен трудов договор с български работодател – „***. Това обстоятелство доказва трайна икономическа и професионална обвързаност с територията на Република България.

Този факт се подкрепя и от приложените към самото заявление документи от ЧСИ Г.М. с рег.

№ ***, с район на действие Окръжен съд *** за осъществен контакт с длъжника и отказ от получаване на книжа на територията на страната през март 2026 г.

Съвкупната преценка на тези доказателства налага категоричния извод, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК длъжникът има фактическо и обичайно местопребиваване в Република България. Формалното поддържане на настоящ адрес в *** от *** г. е оборено от реалните действия на лицето (полагане на труд и физическо присъствие в страната).

Следователно, отрицателната процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК не е 2 налице, поради което отхвърляне на заявлението на това основание е неправилно и незаконосъобразно.

Разглеждайки заявлението по същество съгласно правомощията си по чл. 278, ал. 2 ГПК, въззивният съд констатира, че заявлението относно главницата следва да бъде уважено, доколкото представеният документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводни книги е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Относно претендираните договорни лихви и обезщетения за забава, съдът констатира наличието на пречката по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Това задължение на съда е израз на принципите, заложени в Директива 93/13/ЕИО и е утвърдено в трайната практика на СЕС. Така, в Определение на Съда (девети състав) от 18 декември 2023 г. Производство по иск на „Юробанк България“ АД. Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Дело C-231/23. и Решение на Съда (девети състав) от 30 юни 2022 г. Профи Кредит България срещу T.И.Т. Преюдициално запитване, отправено от Sofiyski rayonen sad. Дело C170/21., СЕС категорично постановява, че националният съд е длъжен служебно да прецени дали договорните клаузи не са неравноправни, още във фазата на издаване на заповедта за изпълнение, като не приложи тези клаузи, които създават значително неравновесие във вреда на потребителя.

В случая, при анализ на приложения Договор за потребителски кредит № *** от ***, се констатират клаузи, които попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП и следва да бъдат третирани като нищожни, а именно:

Скрити неустойки чрез драстично увеличение на лихвената надбавка:

В т. 6.3.1 във връзка с т. 14.3.3 от договора е предвидено, че при непредставяне на документ за погасяване на рефинансиран кредит, фиксираната надбавка автоматично става 15.4 пункта годишно. Аналогично, в т. 15.10.1 и т. 15.10.2 се предвижда увеличение на надбавката с 1.5 пункта при непревеждане на работна заплата. Тези клаузи представляват скрита форма на санкция (неустойка) за неизпълнение на непарични задължения, прикрита като промяна на цената на кредита. Те попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение (под формата на драстично завишена лихва). Тъй като съдът не може да прецени въз основа на извлечението от счетоводните книги дали претендираната в заявлението „договорна лихва“ в размер на 645.55 евро не включва именно тези санкционни надбавки, искането в тази част е основано на вероятна неравноправна клауза и следва да се отхвърли.

Клауза за автоматична предсрочна изискуемост без уведомление:

В т. 21.1 от договора е посочено, че банката има право „едностранно, без да дължи 3 уведомление или покана“ да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази клауза е неравноправна и пряко противоречи на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което предсрочната изискуемост настъпва само след изрично изявление на кредитора, достигнало до длъжника. В конкретния случай, макар банката фактически да е направила опит да връчи покана чрез ЧСИ, самата договорна уговорка, позволяваща заобикаляне на това законово изискване, е нищожна.

По така изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлено заявлението за претендираната главница и вместо него се постанови ново, с което се уважи тази претенция на заявителя. В останалата му част, макар и по други съображения, разпореждането следва да бъде потвърдено. В полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски съразмерно с уважената част на заявлението в размер на 218.42 евро (съразмерна част от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 15878/01.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 5646/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК с вх. № 19010/28.05.2026 г., подадено от „Обединена българска банка“ АД срещу А. Ж. А. за заплащане на сумата от 7 729.06 евро – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, както и за сумата от 218.42 евро (съразмерна част от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и вместо него в тази му част постановява:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК:000694959, срещу А. Ж. А., ЕГН:**********, за сумата от 7 729.06 евро – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, както и за сумата от 218.42 евро – разноски (съразмерна част от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).

Потвърждава Разпореждане № 15878/01.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 5646/2026 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5