Решение № 12456 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12456 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110155588 по описа за 2023 година

Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна отговорност на М. Ж. О. и К. А. О. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 251,02 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 41,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 24,76 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 5,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 19.09.2023г., които касаят апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница 1“, бл. ... ет. 9, аб. № 295078, при следните квоти:

М. Ж. О. за 5/6 или за сумите от: 209,19 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 34,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 20,64 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 4,66 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.

К. А. О. за 1/6 или за сумите: 41,83 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до 1 изплащане на вземането, сумата 6,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., сумата 4,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 0,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответнците за заплатят на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът М. Ж. О., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материалноправна си легитимация с довод, че не притежават качеството „потребител на топлинна енергия“. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълва че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи. С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество. Ответницата счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ответницата сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово разпределение, а не към ищеца, позовавайки се на нарушение на КРБ, Директива № 2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и Директива 1993/13/ЕОИ. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

Ответникът К. А. О. в срока по чл. 131 ГПК, чрез упълномощения си процесуален представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявената претенция. Навежда възражение за нередовност на исковата молба, като твърди, че претенцията не е в достатъчна степен конкретизирана по отношение на основанието на което се позовава ищеца. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение въз основа, от което се твърди да произтича 2 предявената претенция. Твърди, че не доставена и използвана топлинна енергия в посочените размери. Оспорва годността на измервателните уреди, въз основа на които се твърди посоченото количество топлинна енергия. Прави възражение по отношение на количеството топлинна енергия, като допълва че от него не са приспаднати направените технологични разходи. Оспорва представената счетоводна документация.

Сочи, че предявените суми не са калкулирани на база реално потребена енергия.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за лихва. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Директ" ЕООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, 3 които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 05.07.1990г. /лист 47/ се установява, че А. В. О. и съпругата му М. Ж. – О. са придобили в режим на СИО собствеността по отношение на следния имот: жилище № 45, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, блок 533, вх. Б, етаж 9.

От представено удостоверение с изх. № 7000-171/25.01.2012г., издадено от СО, район „Връбница“, се извежда, че жк. „Надежда 5“ е идентичен с жк. „Връбница – 1. Видно от прието удостоверение за наследници № 2046/22.11.2023г., издадено от Столична община, район „Връбница” /лист 49 /, А. В. О. е починал на 06.10.2021г., като е оставил за наследници по закон – съпруга М. Ж. – О., дъщеря К. А. О. и син А. А. О..