Решение № 5735 от 09.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5735 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100512888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Н. Д. С. ЕГН ********** против решение №15471 от 12.08.2025 г. по гр.д.

№9792/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е отхвърлен предявеният от него против П. В. Ч. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. За осъждане на ответника да заплати сумата 10000 лева – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода 01.08.2020 г. – 25.06.2021 г. изразяващи се в психически тормоз, страх, безпомощност, отчаяние, депресия вследствие осъществена спрямо него дискриминация от страна на ответника по признаците „възраст“, „обществено положение“ и „етническа принадлеждност“.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материални закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Възразява срещу извода на съда, че по делото не се установява по – неблагоприятно третиране на ищеца на основание обществено положение и възраст спрямо останалите лишение от свобода и по – конкретно спрямо лицето М.Г.Ц..

Счита, че по делото е останал недоказан фактът, че лицето М.Г.Ц. е от ромски произход и че именно по този защитен признак – етническа принадлежност се установява по – различното третиране на ищеца. Излага, че от показанията на свидетеля М., които не са кредитирани от съда, се установява какво е било отношението на ответника към ищеца и към останалите лишени от свобода, които са от ромски произход. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск да се уважи в цялост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

С срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложено доводи за неоснователност на същата, поради липсата на конкретно посочени пороци на съдебното решение. Поддържа, че всеки лишен от свобода има своите различия и особености, като различието във възрастта е обективен факт, който не води до различно третиране. Сочи, че в затвора общественото положение е без значение, тъй като всички са 1 със статут „лишение от свобода“. Не може да се твърди и различно третиране според етническата принадлежност. Поддържа, че ищецът сам се е отказал да работи по изготвения му план на присъдата считайки, че няма смисъл. Сочи, че смяната на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието е по преценка на началника на затвора, а уважаване молбата за условно предсрочно освобождаване е в правомощията на съда. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило..

Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи твърденията за проявено спрямо него от страна на ответника дискриминационно отношение, изразяващо се в описаните действия/бездействия, както и че същите са довели до по-неблагоприятно третиране по някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск, а именно възраст, етническа принадлежност и обществено положение, в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, както и че е претърпял сочените от него неимуществени вреди в причинна връзка с дискриминационното отношение в претендирания размер. Предвид специалната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр след доказване на твърденията, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се прехвърля у ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно доказване да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Разпоредбата размества доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация, като страната, която твърди, че е дискриминирана, не трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване. Достатъчно е само да бъдат установени факти, от които се извежда обосновано предположение за наличието на дискриминация, но и други обстоятелства, сочещи, че това по – неблагоприятно третиране се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Законът за защита от дискриминацията забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За установяване на дискриминация от значение е наличието на обективно 2 съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания (така и в Решение по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др.). На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в сравнение с начина, по който се третира едно лице в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства като неравното третиране според нормата на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси.

За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 ЗЗДискр.

В случая ищецът поддържа, че е бил поставен в по – неблагоприятно положение като лишен от свобода в затвора в гр. София от страна на ответника в качеството му на инспектор социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР), който не е извършвал нужната социална работа по превъзпитанието му съгласно утвърден план на присъдата, каквато е осъществявана с други затворници и по – конкретно с лицето М.Г.Ц. и това е довело до промяна на техния режим и точките им, а той е бил лишен от правото си да се ползва от условно предсрочно освобождаване, което от своя страна му е причинило вреди, изразяващи се в психически тормоз, безпомощност, отчаяние, депресия. С оглед твърденията на ищеца предмет на изследване в настоящото производство е наличието на неравно третиране, извършено на защитени признаци "възраст", „етническа принадлежност“ и „обществено положение“.

Страните не спорят, че ищецът е осъден да изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 3 години по НОХД №344/2020 г. по описа на РС- гр. Пазарджик за това, че в условията на опасен рецидив в съучастие е отнел лек автомобил с намерение противозаконно да го присови – деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 НК. Считано от 04.08.2020 г. Н. Д. С. е преведен в затвора в гр. София и е разпределен във втора група, чиито отговорник е ответникът П. Ч., определен със заповед на началника на затвора от 08.10.2020 г. По делото е приет план от 24.07.2020 г. на присъдата на лишения от свобода Н.

Д. С. с отчитане на дефицитните зони, видно от който индивидуално консултиране с инспектор социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) следва да се провежда през целия период на изтърпяване на наказанието, за да се формират нагласи за водене на законосъобразен начин на живот с цел преосмисляне на извършеното престъпление, а по отношение на останалите поставени цели – трудово устройване и включване в групова работа за умения за мислене е необходимо да се провеждат групови участия.

При преценка за наличието на дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. въззивният съд съобрази, че ищецът се намира в сравними сходни обстоятелства с лишените от свобода в затвора в гр. София, разпределени във втора група, чиито отговорник е ИСДВР П. Ч., какъвто е и лицето М.Г.Ц.. От събраните доказателства се установява, че към момента на настъпване на твърдените актове на дискриминация ищецът е на 44-годишна възраст, а лицето М.Г.Ц. на 37 години, поради което въззивният съд приема, че е налице обективният признак „възраст“. Въпреки разликата във възрастта не се установява по делото ответникът да е извършвал действия или бездействия съществено различни по отношение на Н. Д. С., които да го поставят в по - неравно положение от М.Г.Ц. на основание този защитим признак. Няма твърдения, а и данни по делото, че ответникът е третирал ищеца по – 3 неблагоприятно спрямо по – възрастни от него затворници. Ищецът не доказва провеждането на индивидуални срещи на ответника с лишения от свобода Ц., които да са обусловени от неговата по – млада възраст. Не са доказва и твърдението, че е налице промяна в режима на изтърпяване на наказанието и точките на оценка на риска на другите затворници вследствие провеждани срещи с ответника като социален работник. Няма преки доказателства и за това, че промяната в режима на изтърпяване на наказанието е пряко свързана с необходимостта от провеждане на индивидуални срещи между лишения от свобода и социалния работник. Видно от досието на М.Г.Ц. при него не се отчитат положителни резултати от корекционна работа като оценката му на риска от рецидив е значително над тази на ищеца – 89 точки и е завишена до 92, докато точките за Н. Д. С. според изготвения от ответника текущ доклад са 64, което е показател за средни стойности, макар и да са останали непроменени. Не се доказват твърденията на ищеца, че вследствие работата на ответника с други затворници, техните стойности на оценка на риска са били намалени.

Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f1e642d-87bf-4bc2-9445-15887e848990