Определение № 500 от 02.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Сливен, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500267 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, ********* против Определение № 376/30.05.2024г. по гр.д. № 357/2024г. по описа на РС – Нова Загора, с което искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса е оставено без уважение.

Страната счита, че обжалваното определение е неправилон и незаконосъобразно. Съдът бил давал неясни указания, не бил попълнил делото с информация, която би могъл служебно да изисква. Жалбоподателят бил направил своевременно искането си за освобождаване от заплащане на държавна такса и бил представил декларация за имотното си състояние. ВКС се бил произнасял по така направени искания.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от 1 фактическа страна:

Жалбоподателят е ищец по гр.д. № 357/2024г. по описа на РС – Нова Загора. Ответник по делото е РС – Бургас. С исковата молба ( от 09.03.2023г.) е било направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.

С разпореждане 823/16.04.2024г. , съдът оставил исковата молба без движение и дал указания на ищеца да внесе държавна такса, както и да представи доказателства за предоставяне на правна помощ.

С молба от 30.04.2024г., ищецът отново изрично поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса. В молбата си той посочил, че е неженен, с намалена трудоспособност 66% (до 01.03.2024г.), на 34 г., безработен, заплаща месечен наем в размер на 150.00лв., има месечни разходи за лекарства в размер на 55.00лв., както и че за м.03.2024г. няма никакви доходи.

На 14.05.2024г., с определение № 963 съдът оставил молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса без движение. Посочил, че ищецът следва в едноседмичен срок да представи доказателства относно обстоятелствата посочени в чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като не бил представил такива. На ищеца не било посочено конкретно, за кои обстоятелства не сочи доказателства. Жалбоподателят бил уведомен за постановеното определение на 16.05.2024г.

Във връзка с процедурата по освобождаване от заплащане на държавна такса и по процедурата по предоставяне на правна помощ ищецът представил Декларация за имотно и семейно положение ( с аналогични данни на посочените по – горе) и копие от експертно решение № 1212/15.06.2021г., на НЕЛК по Специализиран състав по психични, вътрешни и СС заболявания ( от който е видно, че има трайно намалена трудоспособност в размер на 80% поради наличие на психично заболяване – параноидно разстройство на личността със срок до 01.03.2024г.). В молба до съда ищецът посочил, че за м. март и м. април 2024г. е получил само 76.00лв. месечна финансова помощ, а за м. май 2024г. е получил 260.00лв. месечна социална помощ, което 2 обстоятелство е подкрепено от Заповед № ЗСП/Д-В/2009/15.04.2024г.

С определение № 376/30.05.2024г., съдът постановил отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса. В мотивите си съдът посочил, че молителят „не е представил доказателства по всички въпроси, които трябва да се вземат под внимание“. Посочено е също така, че според съда обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1, 3 , 4, 5, 6 и 7 от ГПК (1.доходи на лицето и неговото семейство; 3. – семейно положение, 4. – здравословно състояние, 5.-трудова заетост и 7. – други конкретни обстоятелства), е необходимо да се докажат с други доказателства, а не с декларация подписана от молителя. Освен това, съдът е приел че не следва да вземе предвид част от представените доказателства – решение на НЕЛК, тъй като било с изтекъл срок, приел е че лицето е в трудоспособна възраст и е отказал да го освободи от заплащането на държавна такса.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 30.05.2024г.

Частната жалба е депозирана на същия ден, в законоустановения срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

В разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е предвидено, че т акси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Трайната съдебна практика, включително на ВКС приема, че съдът следва да съобрази доказателствата относно доходите и имущественото състояние на молителите към момента на подаване на исковата молба.

В конкретния случай молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да се разгледа към датата на депозиране на исковата 3 молба 09.03.2023г. Представени са, както декларация за имотно състояние, така и документи от НЕЛК, РУСО и Дирекция Социално подпомагане – Варна, от които е видно, че молителят страда от сериозно психично заболяване и е с много висок процент трайно намалена трудоспособност (80%). Противопоказанията за работа са многобройни. Получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в абсолютно минимален размер – 170.00лв., а последните месеци е получавал единствено епизодични минимални суми по линия на социалното подпомагане. Всичко това формира убеждението на съда, че ищецът не разполага с необходимите средства за заплащане на дължимата държавна такса.

Следва де се има предвид, че законодателят не изисква всички предпоставки по чл.83, ал. 2 от ГПК да са едновременно налице, а преценя тяхната съвкупност. Също така не съществува забрана страната да декларира наличието на обстоятелства по чл.83, ал. 2 от ГПК. Нейната декларация се преценява съвкупно с останалите доказателства. Формалното отношение към искането за освобождаване от заплащане на държавна такса ( а и от предоставяне на правна помощ), без конкретно и ясно посочване на обстоятелствата, които страната следва да установи (още повече, когато тя е поискала и правна помощ и е очевидно, че изпитва затруднения, които сама не може да преодолее), би могло да се възприеме като отказ от правораздаване, което е недопустимо.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени. Жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 376/30.05.2024г. по гр.д. № 357/2024г. по описа на РС – Нова Загора.

Вместо това постанови:

ОСВОБОЖДАВА Н. А. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, ********* от заплащане на държавна такса по гр.д. № 357/2024г. по описа на РС – Нова Загора за всички инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5