Решение № 390 от 28.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Смолян, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500563 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Смолян, представлявана от Ивайло Стоянов - ВПД Директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Хр., срещу Решение № 410 от 21.08.2025г., постановено по гр. дело № 530 по описа за 2025г. на Районен съд - Смолян, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 1, е осъдена да заплати на Р. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес град Зл., ул. Хр. Б.

№39, сумата от 1974,04 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 01.11.2022г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, както и сумата от 243,94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислена до 31.03.2025 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 528,86 лв., представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2023г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано 1 от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, както и сумата от 37,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 528,86 лева за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2025г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 229 лв. - държавна такса и 150 лв. - възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснован. Счита, че за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия, в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който счита, че не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прави нормативен анализ на законовата и подзаконова нормативна уредба в светлината на цитираното ТР. Поддържа становище, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд.

Намира, че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на втория главен иск твърди, че с указания рег. № 3282р17463/28.06.2023г. на ВПД Директор ГДГП-МВР и т.ІІ от Заповед рег. № 4074з-1363/009.2023г. на ВПД Директор РДГП-Смолян отчитането на времето на пътуване на ищеца за участие в специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-Елхово се отчита като работна смяна с продължителност от 8 часа, като в нея е включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от командировка за участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з2

922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. З ЗМВР. Поддържа, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респ. и този иск е неоснователен, което прави неоснователна и съединената с него акцесорната претенция за забава.

Търси отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенцията се отхвърли изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият в депозирания отговор разграничава безспорните по делото факти, свързани със служебното правоотношение между страните по ЗМВР, изпълнението на служебните му задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, чрез полагане и на нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа, както и с неоспорените изводи на ССчЕ. Твърди, че положените часове нощен труд за процесния период не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143.

Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, като подкрепя направения от PC анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в приложимите законови и подзаконови нормативни актове и сравнението им с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Така, съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 - дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на чл. 140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Ал. 3 разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

В чл. 143, ал. 2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а ал. 2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Съгласно чл. 146, ал. 1 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал. 2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В чл. 262 от КТ е посочен размерът на заплащане на извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни;

100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8 от 3

Наредба за структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл. 8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч. до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 50 % върху индивидуалната основна заплата. Твърди, че тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата. И по трите разглеждани закона на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната равностойност. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например, освен че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. С последното изменение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Така се прави извод, че частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран поблагоприятно от служителя на МВР. Счита, че същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка счита, че не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е 4 предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Намира, че следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд. Придобивките по чл. 178, ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл.