Решение № 1249 от 22.11.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№ гр... София, 22.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в публичното заседание на........ двадесет и шести октомври …………………………..…….… двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:

Председател:...... Десислав

Любомиров..............……..

Членове:... …

Христинка Колева.……….........

... Доротея Кехайова..........

...... ........ при секретаря... Радка Георгиева………………………….…….….……… в присъствието на прокурора......... Албена Тараланска .................................като разгледа докладваното от ………………….... съдия Любомиров.....................въззивно нак.частно дело № 3537 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивна частна жалба от Ц.В.Ц., срещу определение от 18.07.2018г. постановено по НЧД № 11457/2018г по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Твърди се, че определението на СРС е неправилно. Спорния момент в производството бил осъждането по НОХД № 3392/2012 г. на Софийски районен съд, в сила от 26.10.2012. Съдът приел, че реабилитацията за него може да се случи на 27.10.2018 г., която дата не е настъпила, но тригодишният срок от изтърпяването на присъдата бил изтекъл на 27.10.2015 г., тъй като с постановяването на тази присъда, тя реално била изтърпяна. Иска се отмяна на определението и допускане на съдебна реабилитация.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът твърди, че деянието по последната постановена присъда е извършено през месец януари 2008 г. За нея са били налице условията за кумулация, въпреки че не е направена такава, но съдът би следвало да приеме, че е налице реално изтърпяната присъда по НОХД № 1246/2008 г. на СРС. Съгласно практиката на ВКС, решение № 44 от 2010 г., ВКС приемал, че с налагането на наказанието, то се явява реално изтърпяно и от там нататък от датата на постановяването на последния съдебен акт би следвало да започне да тече 3-годишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК, който бил изтекъл на 26.10.2015 г. Поради тази причина счита, че са налице условията за допускане на реабилитация и моли въззивният съд да се произнесе със съдебен акт, с който да уважите жалбата и да постановите съдебна реабилитация.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което определението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:

Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.

Въззивният съд, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение констатира следното.

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са законовите предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на посочените в молбата осъждания на молителя в хода на НОХД 1232/2005 г. по описа на PC - Видин, НОХД № 1246/2008 г. по описа на СРС, НОХД № 2430/2008 г. по описа на СРС, НОХД № 6325/2011 г. по описа на СРС, НОХД № 18260/2011 г. по описа на СРС, НОХД № 17104/2011 г. по описа на СРС и НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС. Районният съд е констатирал, че последното постановено определение за одобряване на споразумение по НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС е влязло в сила на 26.10.2012 г., като с него е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. Обоснована е констатацията, че това наказание не е привеждано в изпълнение и срокът за настъпване на реабилитация на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, започва да тече от изтичане на изпитателния срок, т.е. от 27.10.2015 г. но незаконосъобразно съдът е приел, че следва да са изтекли 5 години, за да може осъденият да поиска реабилитация. За да бъде постановена съдебна реабилитация от съда, е необходимо в течение на три години от изтичане на срока на наложено с присъда или намалено с работа или помилване наказание, осъдения да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание, т. е. срокът е три годишен. Именно изтичането на този срок, като една от формалните предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация е следвало да бъде предмет на обсъждане от районния съд, който е бил сезиран с молба по чл.87, ал.1 от НК. Преди изтичане на тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК осъденият не може да бъде реабилитиран.

С други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал добро поведение.

Неоснователно е твърдението на защитника, че осъдения Ц. реално е изтърпял всички наложени наказания на 26.10.2012г. и от тази дата започвал да тече 3-годишния срок за допускане на реабилитация и счита, че условията за това са изпълнени. Всъщност, това е датата на която е влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС. Вярна е констатацията, че са били налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени в хода на НОХД №18260/2011 г., СРС, НОХД № 17104/2011 г., СРС и НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС. Санкционираните в тези наказателни производства престъпления се явяват извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК и наложените за тях наказания подлежат на групиране, макар такова да не е било извършено. Независимо от това и в съответствие с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 54 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК, за целите на реабилитацията съдът правилно е счел, че такова групиране е извършено, което не налага внушавания от защитника извод относно момента на изтърпяване на наказанията.

При трите осъждания е приложен чл.66, ал.1 от НК, като е определен изпитателен срок с еднаква продължителност-три години. Последно в сила е влязло определението по НОХД №

3392/2012 г. по описа на СРС. Изпитателния срок е изтекъл на 26.10.2018г. и след тази дата е започнал да тече срока по чл.87, ал.1 от НК. Към момента на подаване на молбата, както и към момента на произнасяне от първоинстанционния съд, три годишния срок не е изтекъл. Той не е изтекъл и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция. Във висящото производство могат да се изменят обстоятелствата по чл. 87, ал. 1 НК, но за да се постанови реабилитация, следва реабилитационният срок да е изтекъл преди разглеждане на делото пред въззивния съд. В случая срока съгласно чл.183, ал.3 от НПК е изтекъл считано от 27.10.2018г. Към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция първата от предпоставките по чл.87, ал.1 от НК все още не е била налична. С оглед на това съдът прима, че молбата за реабилитация е подадена преждевременно, преди изтичане на този срок, и поради това искането за реабилитация следва да се остави без уважение.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Не са налице всички формални предпоставки за допускане на съдебна реабилитация, с оглед на което първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран така и на основание чл.436, ал.3 от НПК Софийски градски съд, 16-ти въззивен състав Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2018г. постановено по НЧД № 11457/2018г по описа на СРС РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.