Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 536 от 18.03.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 112/2026
Вид
Определение № 536
Подписан
18.03.2026
Състав
Виктор Атанасов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536

Кърджали, 18.03.2026 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело № 112/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.

Производството по делото е образувано по повод жалба от Б. В. С., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [улица], [адрес], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1918602 от 26.02.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца до 1 година и са отнети 2/два/ броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и Свидетелство за регистрация на МПС №[номер].

Жалбоподателят твърди в подадената жалба, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като излага най-напред довод, че е отпаднало правното основание, въз основа на което е наложена принудителната административна мярка. На следващо място твърди, че наложената принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“ представлява изключително тежка мярка и че с налагането й в случая е нарушен принципа на съразмерност.

В така подадената жалба, от жалбоподателя С. е направено и особено искане, на основание чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта, тъй като продължаването на мярката би му причинило значителни и трудно поправими вреди. Искането се обосновава в едно изречение, в което се сочи, че производството по делото може да продължи продължителен период от време, през който лишаването от възможност за използване на автомобила създава сериозни затруднения. В искането не са посочени или обосновани никакви други причини или мотиви, поради които се иска спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело под №112/2026 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

Следва да се отбележи, че с Разпореждане №448 от 06.03.2026 год., жалбата е била оставена без движение, поради констатирана нередовност на същата – не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса за образуване на съдебно производство, в размер на 5.11 евро, като с разпореждането, на жалбоподателя е било указано, в 7/седем/-дневен срок от получаване на препис от същото, да отстрани посочената нередовност на жалбата, като внесе по сметка на АдмС – Кърджали и в същия срок представи документа за това в съда. До жалбоподателя е изпратено съобщение, ведно с препис от разпореждането, като до момента, подписано и оформено съобщение за връчване на това разпореждане не е върнато в съда. Същевременно, с молба от 17.03.2026 год., жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен електронен достъп до делото и такъв му е разрешен на същата дата, като на следващия ден – 18.03.2026 год., от същия, по електронен път, чрез ЕПЕП, е постъпила друга молба, с Вх.№998/18.03.2026 год., към която е приложен документ – платежно нареждане за плащане към бюджета от 17.03.2026 год. на „Първа инвестиционна банка“ АД, от който е видно, че на същата дата, по сметка на АдмС – Кърджали е заплатена дължимата държавна такса, в размер на 5.11 евро, за образуване на настоящото съдебно производство.

Разгледано по съществото, искането за спиране е неоснователно, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по тълк. дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, с атакуваната заповед спрямо молителя Б. В. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП – пътищата - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година и отнемане на 2/два/ броя регистрационните табели с посочените номера и на СРМПС, на собственик, който управлява - в случая собственото си МПС, описано в заповедта, без да е правоспособен водач. В случая, от приложените до момента към преписката писмени доказателства е видно, че на датата 26.02.2026 год. жалбоподателят Б. С. е управлявал собственото си МПС, на описаното в мотивите към заповедта място и в посоченото време, без да е правоспособен водач, което е било установен чрез справка с РСОД и ОДЧ при РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, квалифицирано като нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което му е бил съставен и връчен АУАН серия GA №1305327 от 26.02.2026 год., съставен от [длъжност] при РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл.166, ал.4 от АПК. Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП, се прилага нормата на чл.166, ал.2, във вр. с ал.4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК, на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, между които са и заповедите за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а ” от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на оспорващия. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая, в особеното искане няма твърдение, че с прекратяването на регистрацията, за посочения срок, на описаното в заповедта МПС – собственост на жалбоподателя Б. В. С. и отнемането на СРМПС, за него, като собственик или водач на това конкретно МПС, ще настъпи някаква значителна или трудно поправима вреда или вреди. Искането за спиране не е обосновано и не е мотивирано по никакъв начин, в него не сочат никакви доказателства, които могат да обосноват или да докажат наличието на реална и обективна опасност лично за жалбоподателя С. да настъпят вредни последици, които да са значителни по своя размер или трудно поправими и по своето естество и характер, те да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Както бе посочено и по-горе, искането е обосновано с твърдението от едно изречение, в което се сочи, че производството по делото може да продължи продължителен период от време, през който лишаването от възможност за използване на автомобила създава сериозни затруднения. Това твърдение обаче е напълно бланкетно и голословно и по никакъв начин не обосновава и не доказва реалната възможност, за жалбоподателя С. да настъпи някаква значителна или трудно поправима вреда или вреди, в резултат на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед.

Следва да се отбележи, че само по себе си, изложеното в жалбата, а именно - че заповедта е незаконосъобразна по изложените доводи и аргументи, е въпрос, по който съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт в настоящото съдебно производство, поради което и това твърдение не може да съставлява основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. Безспорно е, че прекратяването на регистрацията на МПС и отнемането на регистрационните табели и СРМПС на това МПС, води до невъзможност за собственика му, в случай, че е правоспособен водач, да управлява това конкретно МПС, в периода на изтърпяване на тази ПАМ или до евентуалната й отмяна от съда със съответен съдебен акт, но дали и как това ще доведе до значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, само може да се гадае, като отново следва да се посочи, че в особеното искане не е посочена и обоснована каквато и да е значителна или трудно поправима вреда, която ще настъпи в резултат на изтърпяването на наложената му ПАМ, а дори не се твърди и вероятност за настъпването на такава значителна или трудно поправима вреда, като при това положение е ясно, че не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока.

Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, в случая, не са налице и особеното искане за спиране изпълнението на оспорената Заповед №GPAM-1918602 от 26.02.2026 год. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от [длъжност] в РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Кърджали

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. В. С., с посочен адрес: [населено място], [жк], [улица], [адрес], с [ЕГН], за спиране изпълнението на Заповед №GPAM-1918602 от 26.02.2026 год. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от [длъжност] в РУ - Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца до 1 година и са отнети 2/два/ броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и Свидетелство за регистрация на МПС №[номер], КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.