Решение № 568 от 03.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Ловеч, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100288 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на иска: 482,91 лв

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“№81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. против Г.

С. И., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът излага в ИМ, че между „Кредисимо“, в качеството на кредитодател, и Г. С.

И., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** на *** г. по електронен път по силата на ЗПФУР. Твърди се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложениего до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Наведени са твърдения, че ДПК е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи, че процесният ДПК е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Посочва се, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, СЕФ, договора за кредит, ведно с Приложение №1 към него и погасителен план. Тази 1 информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвърващо електронно волеизявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ЕАД, като кредитор, и длъжника като кредитополучател, е сключен договора, при лихви и условия, подробно уговорени в цитираните документи. Твърди се, че при кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай Тръст“, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Моли, съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Счита, че в процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III.1.1, вр. т.III.9, б.“а“ от Общите условия към ДПК.

На следващо място излага, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът Г. С. И. е сключила на *** г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружество„Ай Тръст“, като по силата на сключения договор дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Г. С. И. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Посочва се, че на *** г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Г. И. по Договора за кредит. Така „Ай Тръст“ е изпълнило задълженията си към Г. И. по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. Сочи, че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на ответницата по Договора за кредит на 1*** г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до длъжника на 1*** г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ е погасило дължимите от Г. И. и след извършеното плащане, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На същата дата „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща 2 длъжника за извършеното плащане и встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 59.28 лв, ведно със сумата от 27.08.лв.2 представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания ДПК на цесионера „АПС БЕТА България“ЕООД.

Посочва, че с Приложение №1 към описания по-горе договор „Кредисимо“ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ЕООД вземанията от ответника.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да

Осъди ответницата Г. С. И. да заплати на «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ»ЕООД сумата в общ размер от 480.71 лв., формирана, както следва:

1. Главница в размер на 250.00лв.

2. Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 59.28 лв.;

3. Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 16.85 лв. за периода от *** г. до *** г.;

4. Законна лихва за забава върху главницата в размер на 127.50 лв. за период от *** г. до *** г.;

5. Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията;

6. Законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 27.08 лв. за период от *** г. до *** г.;

7. Както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв.

А. Т..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т.. Счита, че искът е допустим. Излага, че от представените писмени доказателства към ИМ се установява, че ищецът е активно легитимиран да предяви иска, както и че между страните има сключен договор за кредит. Заявява, че по основателността на иска не може да изрази становище, тъй като няма контакт с доверителя си.

В о.с.з. ищeцът „АПС Бета България“ЕООД не изпраща представител. В писмено 3 становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответникът Г. С. И. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. Т.. Заявява, че поддържа депозирания отговор, както и че няма контакт с ответницата, за да изрази допълнително становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ»ЕООД с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. С. И. за вземане в общ размер на 480,71 лв, от които: Главница в размер на 250.00лв.; Възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 59.28 лв; Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 16.85 лв. за периода от *** г. до *** г.;Законна лихва за забава върху главницата в размер на 127.50 лв. за период от *** г. до *** г.Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията; Законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 27.08 лв. за период от *** г. до *** г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията

С Разпореждане № *** от *** г, постановено по ч.гр.д.№ *** г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал.3 във вр.с ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви осъдителен иск за претендираните вземания, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от заявителя/ищец на *** г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПКосъдителен иск за вземане, по отношение на което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя „АПС Бета България“ЕООД с разпореждане № ***/*** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на РС – Ловеч., издадена по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС – Ловеч.

По делото не е спорно, че на *** г. между „Кредисимо“ЕАД, от една страна като Кредитодател, и ответника Г. С. И., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответницата е получил 4 заемната сума от 250.00лв., със задължението да върне същата на Кредитодателя на 3бр месечни погасителни вноски, в срок до *** г., когато е падежът на последната вноска, съгласно Приложение 1 /л.39/, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен е фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48,21 %.

С клаузата на чл.4, ал.1 от Договора е предвидено в случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще представи обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от заявения вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на Кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по Договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2 от Договора, в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно този Договор не поражда действие между Кредисимо и Кредитополучателя.

Установява се, че в същия ден (*** г.) между „Ай Тръст“ЕООД и ответницата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно ДПК, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на Потребителя по ДПК. В чл.4 е уговорено, че за поемане на задълженията, посочени по-горе, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Съгласно чл.8 от Договора, възнаграждението за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК е в размер , определен в Приложение №1 –в размер на 26.09 лв. на месец дължимо за период на действие на договора за кредит и платимо заедно с месечните вноски по кредита.