Решение № 166 от 18.08.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Б., 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря И.С.Т като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20211810200306 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. П. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.** бл.***, ап**, чрез адв. Ив. С. от САК е обжалвала в законния срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № *** от ***8г. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Н. се представлява от адв.С., която поддържа жалбата.

Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: писмо до СДВР; НП № ***/***г.; АУАН № ***/*** г.; протокол за ПТП № ***/***г.; декларация от П. ХР. Н., както и писмо, с вх.

№ ***г. от БРП. Писмо с вх.№***г. на БРП и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. К. В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б., се установява следната фактическа обстановка:

На ***г. около 20**ч. св. В. К. В. полицейски служител при РУ – Б. бил на работа, нощна смяна. Тогава отишъл в с.Г., обл.Софийска на ул.”***” във връзка с постъпил сигнал за осъществено пътно-транспортно произшествие. При пристигането си, св. К. установил, че там, в дворна врата и паркирано МПС е самокатострофирал лек автомобил „Мерцедес” с рег.

№***, който се намирал в покой. В близост до автомобила се намирал жалбоподателя - Н. П. Н., която била водач на цитирания автомобил и е реализирала ПТрП. Тогава св.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН № ***/*** г , за това, че поради движение с несъобразена скорост е самокатастрофирал и е реализирал ПТП с материални щети.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съставения акт обаче не бил предявен на Н. за запознаване със съдържанието и не бил подписан.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г.. от Началник група към ОДМВР С., РУ – гр.Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. К. В., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до 2 незаконосъобразност на издаденото НП.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). От друга страна в административно-наказателното производство е допуснато друго съществено нарушение, което е довело до значително накърняване правото на защита на жалбоподателя, а именно съставения АУАН не бил подписан от нарушителя и не са налице данни за отказа му, както и това да е било удостоверено от свидетел.

Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите 3 на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № *** от ***8г. на МВР против Н. П. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.** бл.***, ап**, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 4