Решение № 5018 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5018 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100100415 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от професор Л. А. А., с ЕГН:

********** за осъждане на Институт по електроника на БАН, с ЕИК: 000663694, в качеството му на Партньор 1 (Координатор) по Договор за създаване на Консорциум, представляван от директора доц. Т. И.К. да заплати на ищеца сума в размер на 29 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение на ИЕ на БАН по чл.1 и чл.2 от Договор за създаване на консорциум и РМС №328 от 09.04.2021г. за утвърждаване на ищеца като контактно лице на Консорциума, ведно с лихвата за забава в размер на 1160лв., дължима за периода от 13.12.2023г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на главницата.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че „Национален център по биомедицинска фотоника“(НЦБМФ) е създаден на основание чл.2 от Договор №ДО *** г. между Фонд „Научни изследвания“, в качеството му на възложител, от една страна, а от друга — Консорциум, с ръководител проф. Л. А. и Институт по електроника (ИЕ) на БАН — Базова организация, заедно наречени изпълнител. През м. август 2019 г. бил подписан „Договор за създаване на Консорциум“, с който била преутвърдена научната и развойна дейност на НЦБМФ. През 2020 г. между Министерство на образованието и науката (МОН) и Институт по електроника (ИЕ) на 1

БАН било сключено първо финансиращо Споразумение №Д01- 392/18.12.2020 г. за осигуряване на поддържане, модернизиране и устойчиво развитие на обекта „Национален център по биомедицинска фотоника“. С Договор за създаване на Консорциум с наименование „НЦБМФ“ на 07.12.2021 г. бил утвърден състав на Научен съвет на НЦБМФ и ищеца бил избран за негов Председател. Работната програма и финансовия план, представляващи Приложение към Споразумение №Д01392П8.12.2020 г., били разработени под ръководство на ищеца и той бил определен за „Научен координатор“. През 2022 г. между МОН и ИЕ било сключено второ Споразумение №Д01- 183/01.08.2022 г., като ищеца бил утвърден за „Научен координатор“. Ищецът изпълнявал задълженията си като „Научен координатор“ по двете Споразумения на основание на едногодишни трудови договори с Института по електроника. През 2023 г. било сключено трето Споразумение между МОН и ИЕ с №Д01- 352/13.12.2023 г. с предмет - изпълнение на дейностите на НЦБМФ. На 03.01.2024 г., след ефективно постьпване на средствата по сметката на ИЕ, ищецът в качеството си на председател на Научния съвет и „Научен координатор“ на НЦБМФ, респективно представляващо Консорциума лице, отправил предложение до директора на Института по електроника (Партньор 1/Координатор) за сключване на нов трудов договор, придружено от проект на длъжностна характеристика, в съответствие със Споразумение №Д01 -352/13.12.2023 г., но договор не бил сключен. Сочи се, че с с неподписването на трудов договор, ответника е лишил ищеца от възнаграждение за положения от ищеца труд по изпълнение на задачите по т.3.1 от Споразумение №Д01352/13.12.2023 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Сочи се, че спора по делото се свежда до това бил ли е длъжен Институтьт по електроника-БАН да назначи ищеца на длъжност Научен координатор по проект по Споразумение №Д01352 от 13.12.2023 г. между МОН като финансов координатор и Институт по електроника - БАН (ИЕ-БАН) като научен координатор и водеша организация по проект „Национален центьр за биомедицинска фотоника“, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г. Излагат се подробни доводи, че ИЕ не е имало такова задължение. Посочва се, че в окончателния текст на Работен и финансов план, представляващ приложение към подписаното между МОН и ИЕ-БАН споразумение за финансиране (с № Д01-352 от 13.12.2023 г.), не е посочено изрично име на лице, което да бъде определено за научен координатор по проекта. Сочи се, че доколкото ИЕ-БАН носи пълна отговорност за изпълнението на дейностите по проекта, директора му доц. Д-р Т. К. е нанасяла промени по предложения от ищеца проект на Работен и финансов план като приложение към проекта на споразумението между МОН и ИЕ-БАН. В основата си част корекциите са свързани с прецизиране на размера на разходите за задължителния финансов одит. Отстранени са и други несъответствия 2 в предвижданията на изготвения от ищеца проект на Работен и финансов план. След окончателното съгласуване между МОН и ИЕ-БАН като водеща организация и научен координатор на текста на споразумението и на приложения към него Работен и финансов план, МОН е предоставило на ИЕ-БАН за подпис споразумението с приложение към него. Споразумението е подписано първо от МОН и след това от ИЕБАН и е изведено с № Д01-352 от 13.12.2023 г., с приложение към него Работен и финансов план на Консорциум „Национален центьр по биомедицинска фотоника“ (НЦБМФ) за Етап 3. В официалните текстове (и по-специално т.3.1, от Работния и финансов план) не фигурира името на ищеца като лице, което ще бъде назначено на длъжност научен координатор в ИЕ-БАН. Със Заповед № РД-08-177/22.07.2024 г. на директора на ИЕ-БАН в качеството на научен координатор и водеща организация е определен доц. д-р Х.А.М., заемаща академична длъжност в ИЕ-БАН, за научен координатор на Консорциума, изпълняващ „Национален центьр по биомедицинска фотоника", обект по Националната пътна карта за научна инфраструктура по Споразумение № Д01-352 от 13.12.2023 г.

Оспорват в условията на алтернативност претендирания период на обезщетението, като поискано за целия период на действие на Споразумение № Д01352/13.12.2023 г., т.е. от 13.12.2023 г. до 13.12.2024 г., по следните съображения:

Според твърденията на ищеца заявлението му за назначаване на длъжността Научен координатор по проекта по Споразумение Д01- 352/13.12.2023 г., е подадено на 03.01.2024 г.; Извънсъдебната покана за сключване в 3-дневен срок на трудов договор на основание т. 3.1. от Финансовия план (с нотариална заверка на подписа, а не нотариална покана) е входирано в ИЕ-БАН с вх. № 304 от 19.02.2024 г., като тридневният срок изтича на 22.02.2024 г., т.е. евентуално неизпълнение на изисканото с поканата действие, би настьпила на 23.02.2024 г.; Ищецът видно от доказателствата по делото, включително водената кореспонденция по и-мейл с МОН, от която става ясно, че се предхожда от редица разговори между представители на МОН и ищеца, е бил запознат с окончателния вариант на приложения към сключеното споразумение и неразделна част от него Работен и финансов план, в който неговото име не е посочено изрично като лице, коего да бъде наето по трудово правоотношение за длъжността Научен координатор в координиращата организация по финансиращото споразумение с МОН и водеща организация по договора за създаване на консорциума - ИЕ-БАН;

Функциите на научен координатор са били възложени съгласно Заповед № РД-09177/29.07.2024 г. на друго лице и са изпълнявани от това друго лице в рамките на съществуващо правоотношение с ИЕ-БАН, без да се разходват нарочни публични средства по проекта.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Видно от Договор №Д002-112/15.12.2008г. предмет на същия е финансирането на научно изследователски проект на тема Национален център по биомедицинска фотоника, който следва да се изпълнява от организации, сключили споразумение за изготвяне, изпълнение и съфинансиране на проекта, наричани в договора „Консорциум“. Възложител в договора е Фонд „Научни изследвания“, ищецът Л. А. А. е координатор на консорциума, а Институт по електроника на БАН е базовата организация, приемаща и обслужваща оборудването, като страните по настоящето дело са изпълнители по договора. Доколкото действието на този договор е 24 месеца, следва да се приеме, че той единствено установява временното създаване на консорциум, който обаче не е идентичен с този, предмет на договора, предмет на предявения иск. С договора възложителят приема да предостави средства в размер на 1 700 000 лева за изпълнение на работната програма и постигане на предвидените в проекта резултати.

Представен е Договор за създаване на консорциум, подписан от сключилите го страни на различни дати през м.08.2019г., със страни, посочени като Партньор от 1 до 7, както следва: ИЕ-БАН, представляван от Л. А. А., в качеството му на директор, като „Партньор 1 (Водеща организация)“, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – Партньор 2, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас – Партньор 3, Институт по биология и имунология на размножаването – БАН – Партньор 4, Институт по оптически материали и технологии – БАН – Партньор 5, Институт по биофизика и биомедицинско инженерство-БАН – Партньор 6 и Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив – Партньор 7. Съгласно чл.1 от договора страните учредяват консорциум с наименование „Национален център по биомедицинска фотоника“, като основната цел на партньорството е партньорите да извършват независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие и/или да разпространяват в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания.

Постигнато е съгласие, че стопанската дейност е с чисто допълващ характе. С чл.2 страните се съгласяват, че управлението и координацията на партньорството се осъществява от Научен съвет (НС), състоящ се от поне двама представители на всеки от партньорите, от които поне един е с ръководна дейност в представляваната от него страна, като председателя на НС е отговорник, посочен от Водещата организация.

Така представения Договор за създаване на консорциум представлява многостранно съглашение за осъществяване на съвместна дейност – за създаване на организация с определена научна цел, без да губят самостоятелната си правноорганизационна форма. Всеки от учередителите е самостоятелно юридическо лице, което ще извършва независима научна дейност с обща тематика. Сключеният договор за учредяване на консорциум е такъв за развиване на съвместна дейност, което по своята правна природа се доближава до правната регламентация и структура на 4 договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД. Според легалната дефиниция на чл. 357 от ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща цел, която обикновено е стопанска такава, но с оглед свободата на договаряне, целта на дружеството може и да е различна от стопанската. Договорът за дружество, е многостранен, а не - двустранен, защото липсва размяна на престации. След като интересите са общи, то и задълженията не са насрещни, а - взаимни. Затова, и правата на съдружниците, без да са обусловени взаимно, съвпадат по съдържание по отношение постигането на общата цел. Породените от договора права и задължения по съдържание са еднакви за всички съдружници, тъй като този договор има една обща цел - постигането на общ резултат със съвместните усилия на всички съдружници. В настоящия случай със сключения Договор за създаване на консорциум, партньорите не са поели никакви насрещни задължения, а единствено са манифестирали общата си цел и са приели организационни правила. Видно е, че Договорът за създаване на консорциум няма престационен характер – в него не са уредени никакви задължения, обвързващи конкретен партньор, поради което и от това съглашение не може да произтече неизпълнение на договорно задължение и възникване на право на обезвреда за някоя от страните. Отделно от това, Договор за създаване на консорциум е подписан от ищеца само като представител на ИЕ-БАН, а не и от него в лично качество, поради което съглашението не може да създаде права лично за проф. Л. А.. Текста на чл.1 от Договора е изцяло декларативен и не създава никакви права или задължения, които подлежат на изпълнение, той очертава премета на договора и от него не може да следва неизпълнение, което да влече възникване на право на обезвреда. Разпоредбата на чл.2 е с организационен характер и за нея важи посоченото за предходната. Тази разпоредба не създава право за проф. Л. А. да осъществява управление на консорциума посредством участие в НС, а на неперсонифицирано лице, което заема ръководна дейност в някой от партньорите. Водещата организация ИЕ-БАН е получила правото да посочва председател на НС, но никъде не е предвидено това да е конкретно проф. Л. А.. Нито една от двете разпоредби на Договор за създаване на консорциум не създава задължение за ИЕ-БАН да сключва договори с проф. Л. А., били те трудови или граждански. Поради липсата на създаване на права за ищеца с чл.2 на Договор за създаване на консорциум, то няма как невключването му в НС на Национален център по биомедицинска фотоника да го уврежда. Договор за създаване на консорциум е самостоятелно съглашение, което няма препратки към предходния Договор №Д002112/15.12.2008г. Както страните, така и целите на двата договора са различни и няма създадена връзка между тях, която да следва пряко от един от двата договора.

Разпечатката съдържа 20 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f1c0f26-789a-4ee2-afd2-64f517ba8625