Решение № 13733 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13733 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110132680 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на следните лица да заплатят на „*** ЕАД следните суми:

К. О. С.: сумата от 35.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2018г. до 30.08.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.;

В. О. С.: сумата от 35.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2018г. до 30.08.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.

Ищецът „*** ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения недвижим имот е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че 1 съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника К. О. С., с който предявените срещу него искове се оспорват поради недоказаност през исковия период същият да е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот, както и на размера на процесните задължения, като се оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на процесните задължения по давност.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответника В. О. С..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 77, том IV, рег. № 5657, дело № 515 от 2018г. се установява, че на 10.08.2018г. ответниците В. О. С. и К. О. С. са продали притежавания от тях при равни квоти- по ½ идеална част, процесен недвижим имот, представляващ апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10. С оглед на това, при съобразяване на липсата на данни в обратен смисъл, както и на посочените в нотариалния акт документи, въз основа на които нотариусът при сключване на договора е установил принадлежността на правото на собственост върху имота към правните сфери на продавачите, следва да се приеме за установено, че от началото на исковия период2 01.05.2018г., до датата, предшестваща настъпването на вещнопрехвърлителното действие на коментираната сделка- 09.08.2018г., ответниците са се легитимирали като собственици на процесното жилище, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- като потребители на доставяната до него топлинна енергия, материално отговорни за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от 17.12.2000г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици в тази сграда за избор на дружества за дялово разпределение в СЕС, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово разпределение, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Бруната“ ООД.

Реалното изпълнение на задължението на търговеца да достави соченото от него количество топлинна енергия, както и стойността й за исковия период се установяват от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени писмени доказателстваизравнителни сметки и документ за главен отчет, касаещ отоплителния сезон, част от който е процесният период, като следва да се отбележи, че този отчет е подписан за потребител, което по своята правна същност съставлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че през исковия период жилището е било топлоснабдено, като до него е доставяна топлинна енергия в сочения в отчета обем.

Ето защо и при липсата на други доводи срещу начина на формиране и стойността на цената на предоставената до процесния имот през исковия период- от 01.05.2018г. до 30.08.2018г., топлинна енергия, следва да се приеме за установено, че стойността й за този период възлиза на претендираната сума от общо 70.40 лева. Определена от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните, съдържащи се в представените от подпомагащата ищеца страна документи за дялово разпределение, цената на топлинната енергия за периода, за който се установи ответниците да са били собственици на имота, респ. потребители на топлинна енергия- от 01.05.2018г. до 09.08.2018г., възлиза на сумата от 58.08 лева.

При тези съображения и при липсата на оспорване от страна на ответника В. С. на съществуването на материалноправните предпоставки за основателност на предявения срещу него иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ същият следва да бъде уважен за сумата от 29.04 лева и за периода от 01.05.2018г. до 09.08.2018г., а за разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен.

От името на ответника К. С., от друга страна, своевременно- с отговора на исковата молба, е заявено възражение за погасяване на задълженията му по давност, което, разгледано по съществено, съдът намира за основателно по следните фактически и правни съображения:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на 3 определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.

Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*** ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.