Решение № 659 от 05.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500098 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл.258 от ГПК.

С решение от 25.07.2019г по гр.д. № 6176/2018г Софийски градски съд, ГО, І-25 състав е отхвърлил предявените искове от А. П. Ш. против ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 50 000лв и 91.91лв, които вреди се твърди да са претърпени от ПТП, настъпило на 21.06.2017г, причинено от водач, застрахован по договор за ЗЗГО при ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски по делото.

Решението на СГС е влязло в сила в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 35 000лв.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Ш., представляван от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа,че съдът е постановил решение в противоречие с разпределената доказателствена тежест.

Поддържа, че съдът не е събрал всички относими доказателства, искани от ищеца и не е обсъдил събраните доказателства в цялост. Поддържа, че неправилно СГС не е ценил 1 представеното наказателно постановление, санкциониращо виновния водач на МПС.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява виновното противоправно поведение на водача на МПС, застрахован при ответника. Поддържа, че предявеният иск е доказан по основание и по размер. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени за сумата от 35 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 91.91лв- обезщетение за имуществени вреди.

По въззивната жалба е образувано гр.д. № 5081/2019г по описа на САС, по което е постановено решение на 02.07.2020г, с което първоинстанционното решение е потвърдено.

С решение от 24.11.2021г по т.д. № 1897/2020г ВКС, ІІГО е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с дадени задължителни указания по тълкуването на закона.

Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗАД ОЗКЗастраховане АД оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.

Застрахователят моли решението на СГС да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът А.Ш. се представлява от адв. М., която поддържа въззивната жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа, че се установява противоправното поведение на водача на МПС , застрахован при ответника, както и че застрахователят носи отговорност за причинените вреди от ПТП на ищеца. Счита, че исковете са доказани по размер. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Въззивникът – ответник ЗАД ОЗК-Застраховане АД се представлява в о.с.з. от адв. К., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от разпита на свид. Б. и от представените АУАН и НП, че на 21.06.2017г е настъпило ПТП между МПС товарен автомобил – влекач Волво с прикачено ремарке, управлявано от И. Б. и ищеца, управлявал мотоциклет Сузуки, при което е пострадал ищеца. Не е спорно между страните, че към момента на ПТП при ответника е била застрахована гражданската отговорност на водача на т.а. Волво.

По делото е разпитан свид. И. Б., водач на т.а. Волво, който установява, че ПТП е настъпило като той, като водач на товарен автомобил е трябвало да завие наляво, за да влезе в склад. Свидетелят установява,че изчакал насрещното движение и когато вече нямало никой завил в улицата. Установява, че автомобилът бил с предната си част в улицата и стърчало само ремаркето когато чул удар и спрял. Видял човек с мотор , който паднал. Според свидетеля улицата била права, имал видимост. Според свидетеля водачът на мотора казал, че не е забелязал камиона. Според свидетеля ударът настъпил по средата на лентата за движение на мотора и моторът се ударил в гумата на камиона.Според свидетелят товарният автомобил се е движил с около 5км/ч.

Свидетелските показания са на очевидец, но същите следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК, като се съобрази обстоятелството , че като участник в ПТП свидетелят може да има интерес да представи своите действия в поблагоприятна за себе си светлина, като се оправдае за настъпИ. инцидент.

По делото в о.с.з. на 11.06.2020г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. Е., който дава заключение , че товарният автомобил се е движил с около 5-10км/ч, извършвал е ляв завой по тесен път. Според вещото лице скоростта на мотоциклета не е била 3 висока, тъй като от удара е паднал наляво. Според вещото лице липсват данни за спирачен път на мотоциклета, поради което изводът е, че се е движил с не висока скорост. Според вещото лице водачът на т.а. Волво е можел да възприеме мотоциклета и да не предприема маневра „завой наляво”, а да пропусне мотоциклета и по този начин да избегне ПТП.

В о.с.з. вещото лице допълва, че при движение на мотоциклета с по-висока скорост същият след удара би отлетял, а не би паднал наляво. Вещото лице дава отговор, че няма данни мотоциклетът дали е излязъл от пряка улица.

По делото е представена административнонаказателна преписка, образувана въз основа на АУАН, съставен на водача на т.а. Волво, от която се установява,че не се установява водачите на МПС да са консумирали алкохол. Въз основа на АУАН е издадено НП , с което на И. Б. е наложена глоба, като административно наказание за това, че на 21.06.2017г като водач на т.а. Волво предприема маневра завой наляво и не пропуска насрещно движещия се мотоциклет , с което предизвиква ПТП , при което е пострадал водачът на мотоциклета- нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП. Определената глоба е заплатена на 19.02.2018г .

По делото е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р М., от която се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил фрактура на главата на фибулата /главичката на малкия пищял/ на лява подбедрица.Лявото коляно е с хемартроза /оточна става пълна с кръв/ и невъзможност за изправяне. Счупването , претърпяно от ищеца е довело до затруднено движението на крайника за 1.5-2 месеца. Пострадалият е изпитвал болки около 2 месеца, по-интензивни в първата седмица след ПТП и при раздвижването. По време на имобилизацията на крака- за около месец- ищецът е имал затруднения в обслужването. Според вещото лице движението на крайника е възстановено. Според вещото лице ищецът се оплаква при натоварване на крака. Според вещото лице при ПТП ищецът е бил с каска, без протектори на долни крайници. Според вещото лице направените разходи са за наколенка-30лв и 61.91лв за лекарства- обезболяващи, които са необходими за лечението на ищеца.

В о.с.з. на 11.03.2019г е изслушан свид.Ш., брат на ищеца, който установява, че е видял брат си на мястото на ПТП, каската му била до него и се оплакал от болки в крака, гърба и врата. Ищецът се прибрал вкъщи същия ден, не можел да става , оплаквал се от болки. На другия ден според свидетелят на ищеца сложили шина, отокът на крака спаднал за 6-7 дни. Според свидетелят ищецът имал нужда от помощ в ежедневието, изпитвал неудобство от това. Според свидетеля ищецът поне 6 месеца не можел да работи. Кракът му бил гипсиран до таза за около 45дни. Свидетелят установява, че го е водил на рехабилитация, на раздвижване. Установява още, че по време на раздвижването ищецът се оплаквал от болки. Рехабилитацията продължила около 2.5 месеца. Към м.декември ищецът можел самостоятелно да се справя с 4 ежедневните си нужди. Свидетелят установява, че А. понастоящем го е страх от мотора, страхува се като види камион. Според свидетелят моторът бил технически изправен, но нямал технически преглед тъй като на предния ден валидността на свидетелството изтекла.

Съдът счита,че следва да кредитира свидетелските показания, доколкото същите частично се покриват с изслушаната СМЕ- налице е разминаване в сроковете за възстановяване на ищеца от претърпените травми, като в тази част съдът счита,че следва да кредитира СМЕ. За изпитаните от ищеца болки и страдания вследствие счупванията на крака свидетелят дава информация като очевидец и в тази част показанията са достоверни , неопровергани и могат да бъдат използвани по делото като доказателствен материал.

По делото са представени доказателства – фактура на името на ищеца и фискални бонове за плащания направени в период, относим към ПТП- за направени разходи от ищеца за закупуване на наколенка и лекарства.

От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС т.а. Волво И. Б. противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните свидетелски показания на самия Б. и САТЕ, съобразно които водачът на т.а. Волво е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.37,ал.1 от ЗДвП. Водачът на МПС е предприел маневра завой наляво, като не е пропуснал движещият се направо и с предимство мотоциклет. По делото не се установява ищецът- мотоциклетист да е излязъл от пряка на улицата, на която е станало ПТП, каквото твърдение ответникът навежда след срока за отговор и за което не са събрани никакви доказателства. Не се установява и движение на мотоциклетистът с висока скорост, така че приближаването му да е изненадващо бързо за водача на т.а. Волво. Ето защо, следва да се приеме, че движението на мотоциклетистът е било със съобразена , невисока, скорост по път с предимство. Водачът на т.а. Волво е имал възможност да възприеме мотоциклетът / като съдът по гореизложените причини не кредитира показанията на свидетеля Б., че се е огледал и не е видял приближаващия мотоциклет/, но или не го е възприел или не се е съобразил с него, като и в двата случая водачът на т.а. Волво е предприел маневра, в нарушение на чл.37 от ЗДвП, което прави неговото поведение противоправно, такова в нарушение на разпоредби от ЗдвП. За да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат- увреждане или смърт- следва този водач да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая се установява, че водачът на т.а. Волво е имал противоправно поведение, като не е съобразил движението на мотоциклета по път с предимство, който мотоциклет е имал възможност да възприеме. Водачът на МПС следва да спазва разпоредбите на закона , 5 да съобразява правата на движещите се по пътя с предимство. В случая водачът на т.а.