Определение № 64 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2685/2025
- Вид
- Определение № 64
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64 гр. Варна, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502685 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 86474/15.10.2025 г. на Й. Д. Б., чрез адв. Т.
Т., срещу Определение № 12758 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 15328/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 70775/13.08.2025г. от ищеца Й. Д. Б., чрез адв. Т. Т., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2717/17.07.2025г. в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че ищецът своевременно е поискал присъждането на сторените по делото разноски и надлежно e представил доказателства за извършването им, но неправилно не са присъдени в пълния им претендиран размер от 400 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице, 400 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. за държавна такса – общо 850 лв. Излага се, че ищецът е решил в условията на евентуалност да завиши исковата претенция само в хипотезата, ако съдът е възприел новонастъпилото обстоятелство декларирано пред съда от вещото лице, а именно новата по-висока оценка от тази, което е декларирало в експертизата. Поддържа се, че тогава и само тогава би следвало съдът да преформатира основния иск, който е частичен, и с поисканата сума от 188 лв. отново изцяло се удовлетворява исковата му претенция. Според жалбоподателя, ако съдът е решил да възприеме по-високата оценка на вещото лице от 1000 – 1200 лв. е имал възможност да укаже на страните допълнителен въпрос с последващо допълващо възнаграждение за вещото лице, а не просто да допусне поисканото обезщетение в максимален размер и то предявено в условията на евентуалност, което по същество го поставяло на второ място след основната претенция от 50 лв. и преобразувана в 188 лв. на първо място. Моли се отмяна на обжалваното определение и за присъждане на претендираните разноски в пълния им размер, ведно с поисканата мораторна лихва и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещна страна „ЗАД „Алианц България““ АД, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като намира обжалваното определение за правилно.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 15328/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявени от Й. Д. Б. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 50 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 650 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак на автомобил марка „Toyota Corolla“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 02.12.2021 г. застрахователно събитие - вандализъм в гр. Варна, застрахован по договор за „Каско“ при ответното дружество и сумата от 1,00 лев – мораторна лихва върху главницата за периода от 17.12.2021 г. до 02.12.2024 г. (иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
В първото и единствено по делото открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2025 г., процесуалният представител на ищеца адв. Т. Т. е отправил искане за увеличение на размера на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съобразно изложеното от вещото лице при неговото изслушване в о.с.з. досежно цената за нова оригинална част за увредения детайл, като същият да се счита за предявен за 188 лв., а в условията на евентуалност за 859 лв. След това е пояснил, че предпочита по-високата стойност, която вещото лице потвърдило, че би струвала увредената част. Въз основа на така отправеното искане с нарочно определение съдът е допуснал изменение в размера на исковата претенция чрез нейното увеличение, като същата да се счита за заявена в размер на 859 лв. и е допълнено „в условията на евентуалност за заявена в размер на 188 лв.”, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 2717/17.07.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че действителната стойност на увреденото имущество възлиза на 528,42 лв., от която следва да бъде приспаднато извънсъдебно платеното застрахователно обезщетение от 341,08 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 187,34 лв. и отхвърлен за разликата до 859 лв. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в общ размер на 185,30 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба, депозирана от ищеца чрез адв. Т. Т., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2717/17.07.2025 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски от ищцовата страна в пълния им предявен размер. Искането е аргументирано с обстоятелството, че в мотивите на съда не ставало ясно по кой от двата иска се е произнесъл съдът и доколкото изцяло е удовлетворено искането за 188 лв., тъй като този иск бил предявен на първо място, а след това на второ място в условията на евентуалност за 859 лв.
При така констатираните обстоятелства въззивният съд приема, че Районен съд – Варна е бил сезиран от ищеца с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 859 лв., след допуснатото в о.с.з. на 20.06.2025 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на неговия размер. Макар и непрецизно формулирано искането на процесуалния представител на ищеца, а и определението на съда по чл. 214, ал. 1 ГПК в тази връзка, от изложеното от адв. Т. Т. става ясно, че изявлението е за увеличаване на иска до размера от 859 лв. („предпочитаме по-високата стойност“), а не за 188 лв. Следва да бъде разяснено, че съдът е сезиран с един иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, а не с два, от които вторият да е съединен в условията на евентуалност. Касае се за една искова претенция, като при нейна частична основателност искът се отхвърля за разликата до предявения размер. Недопустимо е страната да претендира като „главен“ иск присъждането на по2 малка сума, а ако съдът счете иска за основателен за по-голям размер, да присъди поголямата сума като „евентуално“ заявена. Разсъжденията на частния жалбоподател в смисъл, че само ако съдът се бил съгласил с по-високата цена за увредената част на автомобила трябвало да разгледа „евентуалния“ втори иск, са напълно несъстоятелни.
Следователно, правилно районният съд е присъдил в полза на ищцовата страна съдебни разноски, съобразно уважената част на предявения иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ, тъй като същите не се дължат от ответника в пълен размер, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК, доколкото искът е частично отхвърлен.
Само за пълнота на изложението следва да се допълни, че с постановеното решение районният съд е присъдил претендираните от ищцата мораторна лихва за посочения в исковата молба период и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12758 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д.
№ 15328/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съобразно чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64 гр. Варна, 08.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502685 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 86474/15.10.2025 г. на Й. Д. Б., чрез адв. Т.
Т., срещу Определение № 12758 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 15328/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 70775/13.08.2025г. от ищеца Й. Д. Б., чрез адв. Т. Т., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2717/17.07.2025г. в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че ищецът своевременно е поискал присъждането на сторените по делото разноски и надлежно e представил доказателства за извършването им, но неправилно не са присъдени в пълния им претендиран размер от 400 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице, 400 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. за държавна такса – общо 850 лв. Излага се, че ищецът е решил в условията на евентуалност да завиши исковата претенция само в хипотезата, ако съдът е възприел новонастъпилото обстоятелство декларирано пред съда от вещото лице, а именно новата по-висока оценка от тази, което е декларирало в експертизата. Поддържа се, че тогава и само тогава би следвало съдът да преформатира основния иск, който е частичен, и с поисканата сума от 188 лв. отново изцяло се удовлетворява исковата му претенция. Според жалбоподателя, ако съдът е решил да възприеме по-високата оценка на вещото лице от 1000 – 1200 лв. е имал възможност да укаже на страните допълнителен въпрос с последващо допълващо възнаграждение за вещото лице, а не просто да допусне поисканото обезщетение в максимален размер и то предявено в условията на евентуалност, което по същество го поставяло на второ място след основната претенция от 50 лв. и преобразувана в 188 лв. на първо място. Моли се отмяна на обжалваното определение и за присъждане на претендираните разноски в пълния им размер, ведно с поисканата мораторна лихва и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещна страна „ЗАД „Алианц България““ АД, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като намира обжалваното определение за правилно.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 15328/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявени от Й. Д. Б. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 50 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 650 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак на автомобил марка „Toyota Corolla“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 02.12.2021 г. застрахователно събитие - вандализъм в гр. Варна, застрахован по договор за „Каско“ при ответното дружество и сумата от 1,00 лев – мораторна лихва върху главницата за периода от 17.12.2021 г. до 02.12.2024 г. (иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f1b4434-1572-4f30-8ff8-26f0adf0ffa9