Решение № 123 от 02.08.2018, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 934/2017
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 02.08.2018
- В сила
- 17.09.2018
- Състав
- РАДКА ИВАНОВА ЦАРИГРАДСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е гр. Павликени 02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 934 по описа за 2017 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „П. К. Б." ЕООД чрез процесуалния си представител излага в исковата си молба, че на 24.08.2016г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *** при следните параметри: отпусната сума 950 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 58,73 лв., дата на погасяване на месечната вноска – 26-ти ден от месеца и общо задължение по кредита 1409,52 лв. Ответникът закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 949,92 лв. и общото задължение станало 2359,44 лв. при месечна вноска от 98,31 лв. Твърди, че ищецът като кредитодател е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 950лв. по посочената от длъжника К. Н. Н. банкова сметка, ***и и една непълна месечни вноски, като последната е от 05.11.2016г., а общият размер на плащанията e 316.00лв. Излага, че поради неизпълнението и съгласно т.12.3. от ОУ към Договор за потребителски кредит същият е бил прекратен и е обявена предсрочна изискуемост на дължимите по него суми на 07.03.2017г., за което ответникът бил уведомен с писмо на 08.03.2017г. Ако съдът счете, че това не е сторено надлежно, моли да счете, че същия е бил редовно уведомен с получаването на препис от исковата молба. След обявяване на изискуемостта била начислена лихва за забава.
Твърди, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми, но последният е възразил, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към него в размер на 2046,25 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **** от ***2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 91.06 лв. - разноски по заповедното производство, за събирането на които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание отрича да е получавал сума в заем от ищеца и изобщо да е сключвал договор с него. Заявява, че към датата на сключване на договора личните му документи са били откраднати и изразява съмнения, че трети лица са злоупотребили с тях и са изтеглили кредит от негово име. Твърди, че никога не е имал адресна регистрация на посочения в договора адрес в гр.***, не познава лицата, посочени в договора като негови близки, не е ползвал мобилен телефон с номера, посочен също там, не е работил в дружеството, отразено в договора като негов работодател. Същевременно признава, че месеци преди кражбата е предоставил на непознати за него лица личната си карта, за да го снабдят с фиктивен трудов договор и да подпомогне пенсионирането си по болест. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съдът намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №****, същият е със страни „П. К. Б.“ ЕООД и К.Н. Н. Договорът се предхожда от Искане за отпускане на потребителски кредит от 22.08.2016г. /на л.27 от делото/, изходящо от клиента и ответник по делото, в което е посочена исканата сума – 3000лв., закупуване на пакет от допълнителни услуги „****“, срок на кредите 24 месеца и др. Клиентът е посочил адрес в гр. ***, месторабота в с.гр., свой телефон и данни на трети лица за контакт. Подписана е и декларация за обработка на личните данни, стандартен европейски формуляр за информация по потребителски кредит, декларация за запознаване с общите условия., всички носещи трите имена и подписа на ответника, изписани ръкописно.
Договорът е сключен при условията на искането, но са заем от 950лв. и в него е посочена банкова сметка ***. Допълнително е сключено споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги на стойност 949,92лв. при размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги от 39,58лв. месечно. Всички описани документи носят на всяка от страниците подписи на кредитополучателя. Същият е подписал и погасителен план, според който месечно следва да заплаща по 98,31лв., включващи вноска по кредита от 58,73лв. и по закупения пакет допълнителни услуги – 39,58лв. Крайният падеж на дълга е 26.08.2018г. при 24 вноски на 26-то число всеки месец. Доколкото коментираните писмени доказателства не са оспорени от ответника досежно тяхната автентичност, съдът приема за безспорно, че подписите, приписани но К.Н.Н. са положени лично от него.
Съгласно т.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит, в случай, че клиентът пресрочи плащането на месечна вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10 % процента върху размера на просроченото плащане, а при просрочие на една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
По отношение изпълнението на задълженията на двете страни, видно от преводно нареждане №*** от 25.08.2016г. на А. б. Б., сумата от 950лв. е преведена от ищца по банковата сметка на ответника в „Б. ДСК“, посочена в договора и изрично той е вписан като получател в нареждането. Ответникът от своя страна не е изпълнил поетите с договора задължения, като е изплатил само първите три пълни вноски и от четвъртата е внесъл част от вноската на 26.12.2016г. в размер на 18.00лв.
Видно от представеното по делото извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № ***, по кредита е извършено едно единствено плащане – на сумата от 316лв. на дата 05.11.2016г., с което са погасени първите три вноски /забавени са първата и втората съответно с 40 и 10 дни/, а от четвъртата са погасени 18,26лв. Общо за погашения по кредита са отнесени 313,19лв., а остатъкът от 2,81лв. е погасил лихвите за забава, начислени на основание т. 12.1 от ОУ, видно от справката за начислени лихви за забава /на л.42 от делото/.
По делото е представено уведомително писмо, адресирано от ищеца до ответника, в което на последния се съобщава, че сумите по кредита са предсрочно изискуеми, начислена е лихва за забава, но няма доказателства това писмо да е достигнало до ответника.
Във връзка с твърденията на ответника, че е налице злоупотреба с личните му данни и с оглед дадените то съда указания по делото са събрани доказателства, от което се установява, че ответникът е подминел личните си документи –лична карта и СУМПС през м.*** 2016г., преди сключване на договора. Няма жалба за извършено престъпление, няма данни за образувано наказателно производство във връзка с кражба на документи, документна или друга измама, злоупотреба с лични данни. Напротив, видно от писмо с изх. Номер ****/08.05.2018г. на РУ **** и приложеното към него Заявление за издаване на документи за самоличност на Български гражданин с вх. Номер ***/***2016год., ответникът е заявил, че е загубил личните си документи и желае издаване на нови такива. С издаването на нова лична карта № **** на ***2016г., старата – цитирана в договора за кредит се счита невалидна, т.е. била е такава към датата на сключване на договора.
Ответникът обаче сам признава, че впоследствие е подновил владението си върху старата си лична карта, която му била подхвърлена, т.е. същият сам признава възможността да е разполагал с личната си карта към датата на договора, а нейната валидност не влияя на валидността на договора, доколкото в него страните са ясно дефинирани.
Останалите доказателства, чрез които ответникът се опитваше да установи, че личните му данни, отразени в договора за кредит са неверни /като месторабота, телефон, близки и др./ не са относими към предмета на доказване и дори установяване на такава неистинност, не би опорочило договора. А от получените по делото данни за наличие на трудов договор и дори трудова книжка в дружеството, цитирано в договора, потвърждават верността на отразените в него обстоятелства.
По Ч. гр. дело № ***/ 2017г. и със Заповед № ***/***2017г. ответникът К.Н.Н. е осъден да заплати на ищеца следните суми: 2046,25лв. /две хиляди и четиристотин лева и двадесет и пет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № ****, мораторна лихва от 6,83лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2017г. до окончателното й изплащане
При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания за главница и законна лихва, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД. Не е предявен иск за присъдената в заповедта за изпълнение мораторна лихва от 6,83лв.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца е налице, предвид обстоятелството, че въз основа на негово Заявление е издадена заповед за изпълнение, с която ответникът К.Н.Н. е осъден да заплати процесните суми и е възразил по нея в срок.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен по следните съображения:
Между страните е налице договорна връзка – договор за потребителски кредит. Ищецът „П. К. Б.“ ЕООД е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което разполага със законовата възможност да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор е такъв за потребителски кредит, сключен в писмена форма, подписан от двете страни, на хартиен носител.
Кредитодателят и изпълнил своевременно и изцяло главното си задължение – да предостави сумата в заем на ответника още на 25.08.2016г. чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя.
Съдът въпреки липсата на възражения от страна на ответника по валидността на договора, е длъжен служебно да следи за нищожност.
В този смисъл, като констатира, че т. VI от договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва от 41.17%, лихвен процент на ден в размер на 0.11% и ГПР 49,89%, счита за необходимо да провери противоречието на тези клаузи с императивно законови разпоредби. Съдът приема, че цитираните уговорки противоречат на добрите нрави и в този смисъл се явяват нищожни. Законодателно не е уреден максимален размер на лихва по кредита, но свободата на волята на страните не е безгранична, още повече при потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на договаряне са добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно установена практика на ВКС, според която предел за заплащане на възнаградителна лихва е трикратният размер на законната лихва.(в този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др., според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва).
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f1abb25-898b-42a8-96a5-ed71cd2388b4