Определение № 30765 от 01.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30765 гр. София, 01.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110115492 по описа за 2023 година

Въз основа на постъпило заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.06.2023 г. и изпълнителен лист в полза на заявителя фирма срещу длъжника Ц. Ц. Р. – В.а.

Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 218400/02.08.2023 г. от длъжника, в което е инкорпорирано искане по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнително дело № 20237810400596 по описа на ЧСИ Г. Д..

Видно от писмо с вх. № 242448/30.08.2023 г. и молба от длъжника с вх. № 242847/30.08.2023 г. поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 28.08.2023 г.

Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в производството, в срока по чл. 414 от ГПК.

По същество същото съдът намира за неоснователно. Съдът спира принудителното изпълнение, когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Длъжникът не е представил такова обезпечение. Другата алтернатива съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК изисква направеното искане за спиране да е подкрепено с писмени доказателства, че вземането е неправилно изчислено или че се основава на неравноправна клауза при договор, сключен с потребител, или че вземането не се дължи. В тази хипотеза спирането зависи от преценката на съда, т. е. то не е задължително. За да бъде постановено спиране на изпълнението длъжникът следва да е представил писмени доказателства, разколебаващи 1 удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК и обуславящи някоя от хипотезите по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Длъжникът е приложил набор от документи към възражението и искането си. Част от тях са със заличени данни, което прегражда възможността да се прецени дали същите касаят дори страните по делото, още повече – спорното вземане. Другата част от тях касае доводи във възражението, което по същността си е оспорване на документ в определена част. Водим от изложеното, предвид етапа и характера на производството, и това, че по делото са налице единствено преписи, съдът счита, че представените материали в цялост не дават необходимия стандарт за уважаване на искането за спиране, поради което същото следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Ц. Р. – В.а, обективирано във възражение с вх. № 218400/02.08.2023 г.. за спиране изпълнението на Заповед № 18048 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, издадена на 22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15492 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 22.06.2023 г., за което е било образувано изпълнително дело № 20237810400596 по описа на ЧСИ Г. Д..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред СГС.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2