Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 627 от 12.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1682/2024
Вид
Определение № 627
Подписан
12.08.2024
В сила
12.08.2024
Състав
Иван Бонев Бонев, Теофана Божидарова Спасова, Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Теофана Б. Спасова

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20245300601682 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против Определение № 454/12.07.2024г., постановено по ЧНД № 3796/2024г. по описа на РС-Пловдив.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 170/2021г. по описа на Четвърто РУ ОДМВР-Пловдив, образувано за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и отмяна на Постановлението на РП-Пловдив.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установен от фактическа и правна страна следното:

Подадената от Н. В. В. жалба е депозирана в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното Определение ПРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Н. В. завела дело в Районен съд гр. Пловдив за клевета срещу П. И. Претенциите на св. В. били насочени към И., защото последната извършила нещо унизително за честта на В., като е написала във фейсбук: „...тази жена срамяща, уронваща и очерняща името на селото...", и я 1 признава за невинна в това да е извършила нещо унизително за честта на Н.

В., като е написала по неин адрес „...Призовава моите съселяни, пострадали или засегнати по някакъв начин от действията и « постъпките на Н. В. да се свържат с мен", „Тази госпожа трябва да бъде спряна да прилага психически тормоз над жителите на селото", „Да бъдат - спрени заплахите, тормоза и натиска, наложен върху кмета на селото А. Б.". PC Пловдив образувал НЧХД4027/2020 г. по описа на същия. По това дело, в качеството на свидетел пред съда е била разпитвана А. Б. В протокол от дата 14.01.2021 г. 6-и н.с. на PC Пловдив Б. дала показания, които според свид. В. били лъжливи показания под клетва и пред съдия, във връзка с което е образувано и настоящето досъдебно производство. На свид. Б. била разяснена разпоредбата по чл.290, ал.1 НК. Районен съд Пловдив признал П. И. за виновна за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като я освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание и глоба на основание чл. 78А, ал. 1 от НК. И двете страни обжалвали решението пред ОС Пловдив, като за целта на дознанието е била изискана и е приложена Присъда №28/19.04.2022 г. на ПОС, с която П. И. е призната за невинна и по двете и обвинения. И Районен съд и Окръжен съд Пловдив кредитирали изцяло показанията на свидетелите, приемайки за обективни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства. Разпитани са били в качеството на свидетели тъжителката Н. В., А. Б., И. Д., К. С. Изискани са протоколи от заседания, в които са инкорпорирани свидетелските показания на А. Б.

На база на така изложените факти първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на приетото от прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати на основанието на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Счел е, че в хода на разследването са били извършени всички възможни и необходими процесуално - следствени действия, в техния пълен обем, което от своя страна налага единствения правилен правен извод, че не е налице осъществяването на престъпление от визираните в глава VIII, раздел III или по друг текст от Особената част на НК, в която са систематизирани деянията, съставляващи престъпление от общ характер.

Прието е, че за да е съставомерно деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, от обективна страна се изисква депозиране на неистински показания /което може да се осъществи чрез действие - "потвърждаване на неистина" или чрез бездействие - "затаяване на истина"/. С такава проява свидетелят нарушава своето обществено и правно задължение да каже всичко, което му е известно по обстоятелствата по делото, т.е. да възпроизведе собствените си възприятия относно факти, които са предмет на доказване в процеса. Това е "истината", която свидетелят трябва да потвърди пред съда или друг надлежен орган на властта и този орган на властта на базата на устните и останалите други доказателства следва да достигне до обективната истина, въз основа на която правилно да приложи закона.

2

При самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивски окръжен съд намира извода на наблюдаващия разследването прокурор за прекратяване на наказателното производство за обоснован, законосъобразен и постановен при изпълнение изискванията на чл.102, т.1-3 от НПК относно събиране на доказателствата. В този смисъл са събрани всички доказателства, имащи значение за установяване на основни факти, подлежащи на доказване в настоящото производство. Така относно главното обстоятелство – дали е налице неправомерно поведение на свид. Б., по делото са положени максимални усилия за изясняването му.

Освен това следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че по делото се установява, че отсъстват както съставомерните признаци на престъплението „лъжесвидетелстване“, така и факти и обстоятелства, обосноваващи извод за осъществено друго престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Следва да се сподели становището, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване по делото, т.е. ако свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и нямат значение за правилното му решаване. При това положение деянието по чл. 290, ал. 1 от НК се явява несъставомерно, тъй като депозираното от свидетеля не е повлияло на правилното решаване на делото и не е довело до засягане на правно защитения обект-обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правосъдната дейност. Освен това е безспорно установено, че по настоящото дело не са събрани категорични данни, че свид. Б. е дала неверни показания относно конкретни събития предмет на гражданското дело, поради което не е налице извършено престъпно деяние по смисъла на НК.

Показанията на същата са кредитирани от състава, както на PC Пловдив, така и на ОС Пловдив, тъй като същата заявява липсата на знание относно обстоятелствата, предмет на доказване по образуваното от Н. В. НЧХД, за което не е установено да не отговаря на обективната истина.

Поради изложеното и съдът намира, че следва атакуваният съдебен акт, с който е потвърдено Постановлението за прекратяване на наказателното производство, като обоснован и законосъобразен да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 454/12.07.2024г., постановено по ЧНД № 3796/2024г. по описа на РС-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3

170/2021г. по описа на Четвърто РУ ОДМВР-Пловдив, образувано за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4