Определение № 5109 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5109 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002101847 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Висше училище по мениджмънт, гр.Варна, чрез адв. Т. против решение № 37/13.01.2025 г. по в.гр.д. № 2446/2024 г. на Окръжен съд Варна, с което като е потвърдено решение № 3073 от 12.08.2024 г. по гр.д. № 3475/2024 г. на Районен съд Варна, са уважени предявените от М. Г. Д. против касатора, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и съответно за отмяна на заповед № 20/12.10.2023 г. на ректора на Висше училище по мениджмънт, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент“ в катедра „Туризъм“, Стопански факултет на Висше училище по мениджмънт.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че съдът е анализирал погрешно 1 приетите по делото учебни планове, като ги е тълкувал като планове за ангажираността на преподавателя. В тези учебни планове заложените часове за аудиторна и извън аудиторна заетост касаят единствено обучението на студента по конкретната специалност, а годишната заетост на всеки преподавател е определена в чл.3 от Правилника за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите. Според последния годишната заетост на всеки преподавател е 1640 астрономически часа, което е равно на 204 работни дни, като около 1/3 от тази заетост - 405 астрономически часа, респ. 540 учебни часа, е свързана с контактни часове и задължително присъствие на работното място. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на свидетелката Н. З., която е заявила, че поради намаляване на броя на студентите е реорганизирано и учебното разписание - студентите от различни специалности, които изучават една и съща дисциплина, се обединяват в обща група/групи, което води до още поголямо намаление на хорариума на преподавателите във ВУМ. Според касатора неправилно е установена и изчислена годишната норма на преподавателската заетост, посочвайки, че е 1080 часа за преподавателите на 8 часов работен ден и 540 часа за тези на 4 часов работен ден, като такава преподавателска заетост не произтича от нито едно от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.3 от Правилника на ВУМ годишната заетост на всеки преподавател е 540 учебни часа – контактни часове и задължително присъствие на работното място. В таблица едно към чл.3 е дадена в астрономически и учебни часове заетостта на преподавателите за три групи дейности: аудиторна /контактни часове/, извън аудиторна заетост и учебнометодическа дейност, като по отношение на извън аудиторната заетост е дадено неизчерпателно изброяване на дейностите, които се включват в нея, а именно: изпити, консултации, научно ръководство на студентски проекти, рецензии и др. В тази връзка неправилно се явявало направеното от въззивния съд изчисление на преподавателската заетост по дисциплините „Въведение в гостоприемството и туризма“,

„Управление на международното ресторантьорство“ и „Управление на специални събития в хотела“, доколкото са включени и извън аудиторните часове от учебните програми на студентите, които обаче по никакъв начин не кореспондират на ангажираността на преподавателите. При съобразяване на разпоредбите от Правилника на ВУМ относно преподавателската заетост и при правилен анализ на събраните по 2 делото доказателства, следва да се изведе извод, че доц. Д-р М. Иванова има реална преподавателска заетост по преподаваните от нея три учебни дисциплини, които са задължителни за четири специалности в катедра ПН Туризъм в Стопанския факултет на ВУМ, в размер на 270 часа /90 часа лекции и 180 часа упражнения/. На следващо място се твърди, че в съвкупния анализ на доказателствата не са включени приетите за установени по делото обстоятелства, че след 2019/2020 г. броят на студентите, обучавани в ПН 3.9 „Туризъм“ прогресивно намалява, както и действащият към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, академичен състав на ВУМ и в частност този, ангажиран в ПН Туризъм, който се състои само от хабилитирани преподаватели, съобразно дадените към учебното заведение препоръки на Постоянната комисия по стопански науки и управление.

Горното, от своя страна е довело до неправилност на решаващия извод на съда, че не е налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, изискващо трайна и обективна невъзможност да се осигури на ищцата преподавателска заетост.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК въпросът „Невъзможността да се осигури преподавателска заетост, представлява ли отрицателен факт и като такъв, чия е доказателствената тежест за установяването му, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 394 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. Вторият допълнителен критерий е обоснован с липса на практика на ВКС. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Какви са критериите, от които се извежда извод за наличието на невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, респ. за наличието на възможност за осигуряване на такава; 2/ Доказаната като брой часове преподавателска заетост за предходни академични години, която е многократно под определената с вътрешните правила минимална такава, представлява ли обективно и трайно състояние, което не стои в причинна връзка с виновно поведение на някоя от страните по трудовото правоотношение; 3/ Прекратяването на трудовото правоотношение с член на академичния състав, представлява ли упражняване на правото на висшето учебно заведение самостоятелно да определя научнопреподавателския състав, произтичащо от принципа на академичната автономия и академичното самоуправление на университетите в РБ; 4/ При 3 наличието на данни и доказателства за прекратени трудови правоотношения и с други преподаватели в същото професионално направление и на същото основание-невъзможност да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност, следва ли съдът да съобрази този факт при формиране на преценка за наличието на посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение и 5/ Представлява ли съществено процесуално нарушение неправилното интерпретиране на доказателствата по делото от страна на съда, довели до съществено изменение на вече установената фактическа обстановка. Допълнителният критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обоснован с липса на практика на ВКС по въпросите.

Ответната страна по жалбата – М. Г. Д., чрез адв. К. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросите са без значение за изхода на делото, доколкото не са решаващо произнесени от въззивния съд, т.е. нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а освен това, по тях не са налице и сочените допълнителни критерии. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2, въззивният съд е приел, че основанието на чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, не е осъществено, поради което уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел за установени следните факти: 1/ с влязло в сила на 02.06.2023 г. решение по гр.д. № 295/2022 г. на Районен съд Добрич, уволнението на ищцата, извършено на основание чл.58, ал.1, т.4 ЗВО, със заповед № 1 от 18.01.2022 г., е признато за незаконно и е отменено поради неосъществен фактически състав на посочената разпоредба, като ищцата е била възстановена на заеманата от нея длъжност – главен асистент в катедра (ПН) „Туризъм“ в Стопански факултет във ВУМ, което тя е заемала по силата на трудов договор № 35/09.07.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 19.02.2021г., с което работното време е намалено от 8 часа на 4 дневно; 2/ при явяването й на работа на 16.06.2023 г., на ищцата е връчена заповед № 03/05.06.2023 г. на ректора на ВУМ, с която на всички преподаватели е наредено да ползват платен годишен отпуск до 31.08.2023 г., като ищцата за 4 този период е ползвала такъв в размер на 53 работни дни и три дни отпуск за гледане на болно дете; 3/ за м.09 и м.10.2023 г. възнаграждение не й е начислявано и изплащано, като във фишовете да работна заплата е вписано „самоотлъчка“; 4/ с решение № 4 от протокол от проведено на 4.10.2023 г. заседание на Събранието на учредителите и донорите на ВУМ, е утвърдено решение на ректора да прекрати трудовите договори на десет преподаватели във ВУМ, поради невъзможност да им бъде осигурено изпълнение на преподавателска дейност, което е решение е взето след констатиране, че броят на новоприетите студенти в бакалавърските програми за академичната 2023/2024 г. е 78, а в двете магистърски програми -14; 5/ в периода 11.102023 г.

– 18.12.2023 г. със заповеди на ректора на ВУМ са прекратени, на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, трудовите договори на десет преподаватели, членове на академичния състав на учебното заведение, като петима от тях, а именно:

Стоян Киров-доцент, ищцата М. Д.-главен асистент,Боряна Умниковаасистент, Христо Янев-асистент и Павлина Алексиева-асистент, които са преподаватели в (ПН) „Туризъм“ и други петима членове на академичния състав, които са преподавали в други професионални направления; 6/ със заповед № 20 от 12.10.2023 г., издадена от ректора на ВУМ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВОпоради невъзможност на работодателя да осигури на работник изпълнението на преподавателска дейност, като в мотивите на заповедта е посочено, че поради трайно установено ежегодно и значително намаляване на броя на студентите в университета е невъзможно да се осигури ангажираност на всички преподаватели, с оглед на което след анализ и обстоен преглед на всички относими данни, в т.ч. и анализ на академичния състав, индивидуалната заетост и професионалната квалификация на всеки един от членовете му, е взето решение за освобождаване на нехабилитирани преподаватели с недостатъчна преподавателска заетост; 7/ капацитетът на ВУМ е за обучение на общо 2000 студенти от всички професионални направления, а за (ПН) „Туризъм“ – 830 студенти, като към 30.06.2023 г. в това професионално направление са се обучавали само 106 студенти, т.е. близо осем пъти по-малко от капацитета на висшето учебно заведение; 8/ за учебната 2018/2019 г. броят на студентите в (ПН) „Туризъм“ е бил 221, за учебната 2019/2020 г. – 233, за учебната 2020/2021 г. – 204, за учебната 2021/2022 г. – 153, за учебната 2022/2023 г. – 101, а за учебната 2023/2024 г. – 5

97 бр., т.е. след 2019/2020 г. броят на студентите, обучавани в (ПН) „Туризъм“ прогресивно намалява; 9/ съгласно чл.3 от Правилника за атестация, заетост, оценка на труда и заплащане на преподавателите във ВУМ, годишната заетост на всеки преподавател е 1640 астрономически часа, от които около 1/3 от тях 405 астрономически часа, респ. 540 учебни часа, са аудиторна заетост (контактни часове); 405 астрономически часа – извън аудиторна заетост (изпити, консултации, научно ръководство на проекти, рецензии, проверки на студентски работи и др.; 350 астрономически часа – научна и учебнометодическа дейност, писане на учебни пособия, подготовка на лекции/упражнения и др.; 405 астрономически часа – научно-изследователска работа, публикации и други проекти и 74 астрономически часа – административна заетост; 10/ през академичната 2018/2019 г. ищцата не е преподавала, тъй като е пребивавала в чужбина и е работила дистанционно по възложени й от ВУМ задачи, през академичната 2019/2020 е имала преподавателска заетост от 38 учебни часа в две учебни дисциплини в (ПН) „Туризъм“ - („Предприемачество“ - 6 учебни часа и „Еко и селски туризъм“ – избираема дисциплина - 32 учебни часа), а през академичната 2020/2021 г. е имала 104 учебни часа, като е преподавала по три дисциплина в (ПН) „Туризъм“ - („Въведение в гостоприемството и туризма“ – 44 учебни часа, „Управление на международното ресторантьорство“ – 24 учебни часа и „Управление на специални събития в хотела“ – 36 учебни часа; т.е. аудиторната й заетост е под установената с Правилника годишна норма на аудиторна заетост, която в случая за ищцата е 270 учебни часа с оглед допълнителното споразумение от 19.02.2021 г.; 11/ за академичната 2023/2024 г. преподаваната от ищцата дисциплина „Предприемачество“ е отпаднала от учебния план в (ПН) „Туризъм“, а преподавана от ищцата избираема дисциплина „Еко и селски туризъм“, не е избирана след учебната 2019/2020 г.;