Решение № 5396 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5396 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100502556 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 14078 от 06.12.2022 г., постановено по гр. д. № 18691/2022 г. по описа на СРС, 36-ти състав, е признато за установено, че Х. Б. Ц. не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД на основание чл. 439, ал. 2 ГПК следните суми: 4251.01 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 375.93 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г., сумата от 341.31 лева – наказателна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г. и разноски – 99.25 лева държавна такса и сумата от 346.64 лева за процесуално представителство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. в полза на „ОББ“ АД по ч. гр. д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51-ви състав на основание чл. 418 ГПК, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108440404305 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 в КЧСИ.

С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил в тежест на ответника разноските в производството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЕОС М.“ ЕООД. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Излага се, че СРС не е съобразил акта си с приложимата тълкувателна практика, като счита, че дадените постановки относно теченето на давността в изпълнителния процес в ППВС № 3/1980 г. губят своята сила и се прилагат разясненията по т. 10 от ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС от постановяването на последното. В тази връзка поддържа, че извършеното изпълнително действие на 29.08.2017 г. е в срок, като същото е прекъснало погасителната давност на задължението. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263 ГПК е постъпил отговор на 1 въззивната жалба от Х. Ц., в която се излагат подробни съображения за правилността и законосъобразността на атакуваното решение, иска се неговото потвърждаване. Поддържа становище, че при приложение на ППВС № 3/1980 г. давността е изтекла към 26.05.2020г., доколкото перемирането на делото е настъпило на 26.05.2017г., алтернативно давността е изтекла на 29.08.2022 г., доколкото изпълнителното дело е перемирано на 29.08.2019г., тъй като за периода от 29.08.2017г. до 29.08.2019г., а и до 29.08.2022 г. не били отправяни искания за извършване на изпълнителни действия, респективно не са извършвани такива.

Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Софийският районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, с който ищецът отрича вземането на ответника по издадения в полза на неговия праводател „ОББ“ АД изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51-ви състав на основание чл. 418 ГПК, както следва: сумата от 4251.01 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 375.93 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г., сумата от 341.31 лева – наказателна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г. и разноски – 99.25 лева държавна такса и сумата от 346.64 лева за процесуално представителство, въз основа на който изпълнителен титул е образувано изпълнително дело № 20108440404305 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 КЧСИ.

Не е спорно между страните по делото, че въз основа на изпълнителния лист с молба от 6.12.2010 г. е образувано горното изп. дело, както и че с разпореждане от 8.01.2014г. на мястото на първоначалния взискател „ОББ“ АД е конституиран ответникът – „ЕОС М.“ ЕООД, тъй като вземанията са цедирани на последното с договор за цесия от 06.12.2013г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело са направени искания за налагане на запори върху вземания на длъжника и възбрани.

Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника до търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника.

На 21.07.2011 г. е изпратено запорно съобщение до Столична дирекция „Полиция“, Отдел „Пътна полиция“, с което е наложен запор върху следното имущество на длъжника – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** НТ.

На 05.07.2012 г. е депозирана молба от взискателя „ОББ“ АД с искане за насрочване на опис на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****НТ.

С молба от 12.08.2013 г. взискателят „ОББ“ АД отправя искане за предприемане на изпълнителни действия - запор на трудовото възнаграждение на длъжника в случай, че последният получава такова, респ. възбрана на недвижими имоти или опис на движими вещи на длъжника.

На 19.12.2013 г. е депозирана молба, с която „ЕОС М.“ ЕООД, на основание чл.

429 ГПК моли да бъде конституиран като взискател, в качеството на цесионер. Със същата молба е направил възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане от 08.01.2014 г. ответникът е конституиран като взискател по делото.

С молба от 08.08.2017 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е поискал да се извърши опис на движимите вещи в дома на длъжника.

Със запорно съобщение от 29.08.2017 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С постановеното решение, СРС е приел, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е 19.12.2013 г., като на 19.12.2015 г. същото е перемирано, а след 19.12.2018г. е настъпила и общата погасителна давност за вземанията на изпълнителния лист. Поради това и искът по чл. 439 ГПК е уважен.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищцата Х. Ц. се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20108440404305. Ищцата поддържа да е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие, да е настъпила перемпция на изпълнителното производство, както и да е изтекъл давностния срок за вземането, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

Настоящият въззивен състав намира, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист е стабилизирана, доколкото няма твърдения, а и не са налице данни по делото в обратния смисъл, поради което към процесните вземания е приложима установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна давност. ( решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о.).

Спорът в производството е това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.

Конкретните доводи на въззиваемия са, че в обжалвания акт не е съобразено, че до приемане на ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГК давност за вземанията по изпълнителния лист не е текла, доколкото давност в изпълнителния процес не тече, както и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изпълнителното действие от 29.08.2017г. не е валидно извършено, респективно поради това вземането е погасено.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 3

26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване. Ето защо за случаите, като настоящия, при които ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците.

Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f199777-8bcc-49ea-a6a4-517cf145c5a5