Решение № 242 от 19.07.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 303/2022
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 19.07.2022
- В сила
- 19.07.2022
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. ХАСКОВО, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500303 по описа за 2022 година
Производството е по чл.240 от ГПК и е образувано по молба /именувана въззивна жалба/, подадена от А.Н.Н. и Н. Н.
Н., представлявани от адвокат М.И. Я. и адвокат В.Г.Б. против влязло в сила неприсъствено решение № 190 от 21.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 905 / 2021 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с искане за отмяна на решението като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Постъпил е отговор от „Креди Йес“ ООД – гр.*** с доводи за неоснователност на молбата /именувана въззивна жалба/.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Креди Йес“ ООД – гр.*** против А.Н.Н. и Н. Н. Н..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците на 06.07.2021 год., с възможност в едномесечен срок да подадат отговор.
На 09.08.2021 год. в Районен съд – Димитровград
1 е постъпил отговор на исковата молба, входиран с № 2422, с отбелязана в горния десен ъгъл, дата на изпращането му по пощата – 06.08.2021 год., от което следва извода, че отговорът е постъпил в едномесечния срок, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, вр. чл.62, ал.2 от ГПК, изтичащ на 06.08.2021 год., считано от датата на връчване на преписа от исковата молба – 06.07.2021 год.
Поради това, че отговорът на исковата молба е подаден от адвокат В.Г.Б. в качеството му на пълномощник на ответниците А.Н.Н. и Н. Н. Н., но без представено пълномощно, с разпореждане от 10.08.2021 год. съдът е указал на ответниците да представят договор за правна защита и съдействие и пълномощно в полза на адвокат Б., подписал отговора от името на ответниците. Разпореждането е връчено на ответниците на 19.08.2021 год., но в указаният им от съда едноседмичен срок, не е представено пълномощно и до приключване на устните състезания от страна на ответниците не е потвърдена процесуалната представителна власт.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2021 год. от 10.45 часа, за която дата страните са били редовно призовани.
С молба вх.№ 5714 от 20.12.2021 год. по входящия регистър на Районен съд – Димитровград, подадена от адвокат В.Г.Б. като пълномощник на ответниците е направено искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Молбата е докладвана от съда в проведеното на
20.12.2021 год., открито съдебно заседание, в което е допуснато изменение в съобщения на страните проекто доклад, като съдът е приел, че поради непредставяне на пълномощно от адвоката, подписал и подал отговора на исковата молба, следва да се приеме, че отговор не е постъпил. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът е приел за основателно, постановявайки неприсъствено решение № 190 от 21.12.2021 год., връчено на ответниците на 12.01.2022 год., от страна на които е постъпила въззивна жалба с вх. № 601 от 26.01.2022 год. по входящия регистър на Районен съд – Димитровград, в която излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. С уточняваща въззивна жалба, подадена след връщане на делото за администриране, са посочили, че съдът е постановил неприсъствено решение, при липсата на предпоставките за това, визирани в чл.238 от ГПК, поддържайки, че са подали в срок отговор на исковата молба и са направили искане делото за бъде разгледано в тяхно отсъствие.
При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът приема, че молбата за отмяна на неприсъствено решение се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните съображения:
В разглеждания казус не следва да намерят приложения правилата за въззивното производство, уредени в чл.258 – чл.273 от ГПК, поради липса на предмет на въззивно обжалване, а именно - невлязло в сила първоинстанционно решение. Безспорно в случая е, че постановеното 2 от първоинстанционния съд неприсъствено решение е необжалваемо, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК и като такова, същото не може да бъде предмет на въззивно обжалване. С оглед на това, подадената от ответниците по иска, срещу които е постановено неприсъственото решение, въззивна жалба, следва да бъде разгледана като молба за отмяна на неприсъствено решение на основание чл.240 от ГПК, доколкото е подадена от надлежни страни и в едномесечния срок за защита срещу неприсъствено решение, съгласно чл.240, ал.1 от ГПК.
Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита на влязло в сила неприсъствено решение при наличието на изрично посочени в чл.240, ал.1 от ГПК основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено неприсъствено решение да е била лишена от възможност да участва в делото.
От страна на молителите в настоящото производство не се сочат данни, обуславящи елементите от фактическия състав на изчерпателно изброените в чл.240, ал.1 от ГПК, основания за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, каквито съдът не установи и при извършената служебна проверка.
Като неоснователни съдът намира изложените в молбата доводи, оспорващи по същество предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238, ал.1 от ГПК, липсата на които би довела до евентуална недопустимост на неприсъственото решение и съответно основание за неговото обезсилване, по следните съображения:
Действително, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, но същият е подаден от лице без представителна власт, съгласно изискването, предвидено в чл.33 от ГПК, предвид липсата на пълномощно, делегиращо права в полза на адвокат Б., от страна на който е изготвен и подаден отговора на исковата молба. Констатирайки нередовността на това процесуално действие – по подаване на отговор на исковата молба, съдът е указал на ответниците да представят пълномощно, което в предоставения им едноседмичен срок не е изпълнено, поради което и на основание чл.101, ал.3 от ГПК, процесуалното действие следва да се смята за неизвършено. От страна на ответниците не е извършено и потвърждаване на процесуалните действия – устно, писмено или с конклудентни действия. С оглед на това, обосновано първоинстанционния съд е приел, че в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, доколкото подадения такъв е от лице без представителна власт, непотвърдена от ответниците в указания им срок – обстоятелство, което обуславя както извода за наличието на една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, така и на извода за неоснователност на заявените от ответниците твърдения в обратна насока. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че едва при администриране на молбата за отмяна на неприсъствено решение /именувана въззивна жалба/, по делото е представено пълномощно, издадено от ответниците в полза и на адвокат В.Б., с извършването на което процесуално действие не се 3 заздравяват с обратна сила извършени от преди такива, доколкото пълномощното датира от 20.01.2022 год., т.е след постановяване на влязлото в сила неприсъствено решение. По отношение на втората предпоставка, визирана в условията на кумулативност в чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, следва да се посочи това, че действително по делото е постъпила молба с искане да се разгледа в отсъствие на ответниците, но доколкото молбата отново е подадена от лице без представителна власт, обосновано първоинстанционният съд е приел, че надлежно заявено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответниците, не е заявено.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на неприсъствено решение, поради което молбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от
А.Н.Н., ЕГН ********** и Н. Н. Н., ЕГН **********, двамата от гр.***, с искане за отмяна на неприсъствено решение № 190 от 21.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 905 / 2021 год. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН ********** и Н. Н. Н.,
ЕГН **********, двамата от гр.*** да заплатят на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление – гр.***, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4