Решение № 300 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100607369 по описа за 2023 година , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подс. Т. П. Я. срещу присъда от 16.11.2022 г. на СРС, НО, 12-ти състав по НОХД № 2143/2022 г., с която подс.

Т. Я. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, както и че присъдата е постановена в несъответствие със събраните по делото доказателства.

Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново 1 разглеждане от първоинстанционния съд, или да бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подс. Т. Я. поддържа жалбата. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е отчел противоречията в показанията на свидетеля, посочен като пострадал от обвинението, които противоречия счита за съществени. Пледира първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд или да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание пробация.

Представителят на СГП счита, че в хода на първоинстанционното производство са събрани всички необходими за изясняването на истината доказателства, като по безспорен начин е установено, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Пледира да бъде потвърдена обжалваната присъда, като правилна и обоснована.

Подс. Т. Я. счита, че е несправедливо осъден, тъй като не е виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по де лото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.05.2021г. следобед свидетелите Б.Н. и И.С., които били съответно баща и син, се намирали в кв. „Христо Ботев“, гр. София, където на улицата се спрели, за да поговорят със свой познати. В един момент до тях се приближил подсъдимият Т. Я., който отправил вулгарни реплики спрямо свидетеля С.. Подсъдимият търсел сметка на свидетеля относно това, че последният, докато управлявал лек автомобил преминал през локва и 2 намокрил жена му. Свидетелят С. му отговорил, че не е управлявал лек автомобил, тъй като дори нямал шофьорска книжка, но подсъдимият продължил да се държи агресивно и да отправя нецензурни реплики по отношение на него. Бащата на свидетеля С., а именно свидетелят Б.Н. се намесил, като се опитал да прекрати възникналия между двете лица конфликт. В този момент подсъдимият си тръгнал.

За да избегне по нататъшни конфликти между двете лица, свидетелят Б.Н. решил, че трябва да поговори с бащата на подсъдимия, а именно свидетелят П. Я.. В изпълнение на това свое решение, свидетелите Б.Н. и И.С. се качили в управлявания от тях автомобил и се отправили към площада на кв. „Христо Ботев“ в гр. София. На място свидетелят Н. видял, че се намират подсъдимият Т. Я. и баща му - свидетелят П. Я..

Свидетелят Н. слязъл от управлявания от него автомобил, като казал на сина си да остане вътре. След като подсъдимият и неговия баща забелязали свидетелите Н. и С., слезли от автомобила, в който се намирали и се отправили към багажника, откъдето подсъдимият извадил секира. В същото време бащата на подсъдимия, а именно П. Я. взел от автомобила друга секира. Свидетелят Н. се отправил към двете лица и им заявил, че синът му и подсъдимият имат конфликт и иска да се разберат. В същото време като забелязал, че подсъдимият и неговия баща държат секири, свидетелят И.С. слязъл от автомобила.

Подсъдимият и баща му не отговорили на свидетеля Н., а го нападнали, като свидетелят П. Я. се опитал да удари свидетеля Н., но тъй като последният се отдръпнал, не успял да му нанесе удар. В същото време подсъдимият Т. Я. замахнал със секирата, която държал и нанесъл удар в областта на главата на свидетеля Б.Н.. Подсъдимият продължил да нанася удари на свидетеля Н., като за да се предпази, последният вдигнал лявата си ръка и един от ударите попаднал там.

В същото време, покрай тях минавал свидетелят Л.Т., който възприел възникналия конфликт и се опитал да успокои лицата. Свидетелят забелязал, че от главата на свидетеля Н. тече кръв и поради тази причина му предложил да го закара до болницата, но последният отказал, като поискал да го закарат до полицията.

Свидетелят Т. закарал пострадалия и свидетеля И.С. до 01 РУ- МВР, 3 където Б.Н. подал жалба, в която описал случилото се. При подаване на жалбата, органите на реда посъветвали свидетеля Н. да посети болница, поради което на място била повикана медицинска помощ.

Свидетелят Б.Н. бил транспортиран до УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ за оказване на лекарска помощ.

На същата дата подсъдимият Т. Я. бил задържан от органите на 01 РУСДВР за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег. №225зз-482 от 16.05.2021г.

Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначената по досъдебно производство съдебно медицинска експертиза, според което нараняванията на свидетеля Б.Н. са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като травмата на главата на свидетеля му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а травмата на лявата ръка е причинила на пострадалия трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по- голям от 30 дни.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд e обсъдил събраните в хода на производството доказателства: обясненията на подс. Т. Я.; показанията на свидетелите И.С., Б.Н., Л.Т. и П. Я.; заключението на назначената по досъдебното производство съдебно медицинска експертиза; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по делото.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при реализиране на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които въззивната инстанция споделя.

В мотивите към обжалваната присъда са обсъдени различните доказателствени източници, като са посочени обстоятелствата, които се 4 установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от тях, а именно възникналата конфликтна ситуация между свидетелите Б.Н. и И.С., от една страна, и подс. Т. Я. и свид. П. Я., от друга на инкриминираните дата и място, както и вида и характера на причинената на свид. Б.Н. телесна повреда и механизмът за нейното получаване.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил противоречията между показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и между показанията на свидетелите Б.Н. и И.С., от една страна, и обясненията на подс. Т. Я. относно обстоятелствата как е била причинена инкриминираната телесна повреда на Б.Н.. При това обсъждане първоинстанционният съд обосновано е отчел характера на обясненията на подс. Т. Я. и като средство за защита, но не се е изчерпал с това обстоятелство, като основание да не ги кредитира, а е посочил съответните доказателства, които опровергават тези обяснения.

Въззивният съд намира за неоснователни поддържаните от защитата доводи за несъответствие на приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно авторството на инкриминираното деяния с доказателствата по делото. Подробно в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени показанията на свидетелите Б.Н. и И.С. и е надлежно аргументирано кредитирането им от страна на районния съд, независимо от качеството на свид. Н. като пострадал от деянието и на свид. С., като негов син. Настоящият въззивен състав също счита, че показанията на свидетелите Б.Н. и И.С. са последователни, безпротиворечиви и еднопосочни помежду им.

Обосновано първоинстанционният съд е посочил и че показанията на свидетелите Б.Н. и И.С. съответстват на показанията на свид. Л.Т., който е бил очевидец на инкриминирания инцидент и който не се е явява заинтересован от изхода на делото, доколкото не е свързан с двете страни в конфликта. Отчетените от първоинстанционния съд противоречия между показанията на свид. Л.Т., дадени в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното производство са били отстранени чрез приобщаването на последните чрез прочитането им.

Неоснователни са поддържаните от защитата на подсъдимия доводи, според които по делото останали неизяснени противоречия относно обстоятелството откъде били взети брадвите, които първоинстанционният съд 5 е приел за установено, че са били държани от подсъдимия и неговия баща. В мотивите към първоинстанционната присъда по ясен начин е посочено, че е възприета фактическа обстановка, според която подсъдимият е извадил секира от багажника на автомобила, с който той и баща му се придвижили до местопроизшествието, а неговият баща – свид. П. Я. е взел от вътрешността на същия автомобил друга секира. Така приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал с изложения доказателствен анализ и въззивната инстанция не намира основания за ревизирането й.

При така установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и правните изводи, които районният съд е формирал, съгласно които подс. Т. П. Я. е осъществилот обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП, като на 16.05.2021 г., в гр.

София, в кв. „Христо Ботев“, е причинил на пострадалия Б.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на стилоидния участък на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия му горен крайник.

При определяне на наказанието на подс. Т.ов Я. правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и инцидентния характер на деянието, а като отегчаващи – обстоятелствата, при които е било извършено, изразяващи се нанасяне на други удари на пострадалия, освен причинилия процесното увреждане. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства определеното при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода в размер на една година се явява справедливо и не са налице основания за неговото ревизиране. Не са налице основания за въззивна намеса и по отношение на приложението на чл. 66 от НК и отлагането на изтърпяването на наказанието за минималния предвиден в закона срок от три години Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

6

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.11.2022 г. на СРС, НО, 12-ти състав по НОХД № 2143/2022 г.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7