Решение № 684 от 16.07.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6043/2022
- Вид
- Решение № 684
- Подписан
- 16.07.2024
- Състав
- Явор Петров Джамалов
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 684 гр. Перник, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20221720106043 по описа за 2022 година
По изложените в исковата молба съображения, ищеца "Пътнически превозиПерник" ЕООД, с ЕИК:823073093, със седалище и адрес на управление : гр.Перник, ул."Станционна" №6, представлявано от управителя- инж.В.А.В., моли да се постановени решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ "БОГИБОГОМИЛ НИКОЛОВ”, вписан в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК:823016836 със седалище и адрес на управление гр,Перник п,к.2300, ул, “Фердинанд Тодоров” №112, представлявано от Б.С.Н., че дължи на ищцовото дружество, сума в размер на 14331,65/четиринадесет хиляди триста тридесет и един лева и 65 стотинки/ лева, от която 13442,01/тринадесет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и 1 стотинка/ лева., представлява-неизплатени, дължими се суми за наем. по процесния договор за наем., за периода от месец юни 2021 г. до месец март 2022 г, включително, както и неплатени и дължими се суми за ползвана ел.енергия в наетото помещение за периода от месец май 2021 г. до месец март 2022 г, включително, сумата от 889.64 /осемстотин осемдесет и девет лева и 64 стотинки/ лева- лихва, за забава върху главницата от 13442, 0.1 лева, считано от деня, следващ датата, на която е следвало да бъде заплатена съответната фактура, а именно до 15 число на текущия месец, съгласно раздел Д-ЦЕНА И НАЧИН И А ПЛАЩАНЕ, т.2 от договора за наем, до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 13442, 01 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда, а именно – 15.08.2022г., до окончателното изпълнение на паричното задължение, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответника, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и 1 размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Същия е предявил обратен иска с който моли да бъде осъдено „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ-ПЕРНИК ЕООД, да заплати на ЕТ“БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ“ със седалище и адрес на управление- гр.Перник, Ул.“Фердинанд Тодоров“ № 112,ЕИК 823016836-представлявано от собственика му Б.С.Н., сумата от 40 000 / четиридесет хиляди/ лева , съставляваща увеличената стойност на имота в следствие на извършените подобрения , с която сума ищеца се е обогатил неоснователно за сметка на ответника, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплати направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ-ПЕРНИК ЕООД, с отговора на предявения обратен иск, оспорват същия по основание и размер и молят да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено и доказано следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор за наем от 28.09.2017г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника. ЕТ "БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ”, под наем помещение с площ от 110 кв,м.. находящо се в гр, П., кв. ‘"Т.Л.”, ** ет..1 ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ-КАФЕ-АПЕРИТИВ. С договора за наем, наемателят се е задължил да заплаща на дружеството наемодател ежемесечен наем в размер на 500 лева. Договора за. наем е прекратен на основание раздел IV, т. 3, .б. „б“ по взаимно съгласие на страните, считано от 01.04.2022 г., с Анекс от 04.04.2022. г. Към цитирания договор за наем между страните са били подписани редица анекси, включително и такъв от 29.01.2021г. с който страните са договорили, че поради предприети извънредни мерки ответния ЕТ няма да заплаща наем за м. декември 2020г. и м. януари 2021г.
От показанията на разпитаните по делото свидетеля, В.П.П., се установява, че същия е засичал показанията на електромера на отдаденото под наем помещение през процесния период и данните ги е предоставял в счетоводството на ответното дружество, за плащане.
Видно от заключението на вещото лице В.В. по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че неплатена сума на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД от ЕТ БОГИ- БОГОМИЛ НИКОЛОВ, за наем за наето помещение за периода от м.06.2021г до м.03.2022г е в размер на 4940,92 лева.
Неплатена сума на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД от ЕТ БОГИБОГОМИЛ НИКОЛОВ за ел. енергия за периода от м.05.2021 г до м.03.2022г. по процесиите фактури е в размер на 8501,09 лева.
Общо неплатена сума от ЕТ БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ на ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД за наем за наето помещение за периода от м.06.2021г до м.03.2022г. и за ел. енергия за периода от м.05.2021г до м.03.2022г. по процесиите фактури е 2 в размер на 13442,01 лева.
Изчислена лихва за забава за периода от 16.06.2021г до 15.08.2022г, върху неплатената главница в общ размер на 13442.01 лева, съобразно, падежа на плащане на всяка една от процесиите фактури е в размер на 907,61 лева.
Общо неплатена сума от ЕТ БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ на ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД за наем за наето помещение за периода от м.06.2021г до м.03.2022г., за ел. енергия за периода от м.05.2021г., до м.03.2022г., по процесиите фактури и лихва за забава за периода от 16.06.2021г., до 15.08.2022г., върху неплатената главница е в общ размер на 14349,62 лева.
Издадените фактури от ищцовото дружество / описани в исковата молба / относно процесния период, процесния обект и процесния договор за наем, за дължимите се суми по т.1 и т.2, са били осчетоводени в счетоводството на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД по сметка 411 Клиенти с контрагент ЕТ БОГИ- БОГОМИЛ НИКОЛОВ.
Уговорения месечен наем е бил в размер на 500,00 лева за периода от 01.04.2011г. до 01.10.2017г., съгласно Договор за наем от 15.09.2000г. сключен между,, ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД, като наемодател и ЕТ БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ, като наемател. Анекс към договора за наем от 01.04.2011г., Анекс към договора за наем от 28.01.2013г., Анекс към договора за наем от 28.01.2016г.
За периода от 01.04.2011г. до 01.10.2017г. стойността на наема е в общ размер на 39000.00 лева съгласно Договор за наем от 15.09.2000г. сключен между, ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -ПЕРНИК ЕООД, като наемодател и ЕТ БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ, като наемател, Анекс към договора за наем от 01.04.2011г., Анекс към договора за наем от 28.01.2013г., Анекс към договора за наем от 28.01.2016г.
През периода от 01.04.2011г., до 01.10.2017г., не е начисляван наем и не е заплащан такъв наем от наемателя ЕТ БОГИ-БОГОМИЛ НИКОЛОВ.
С оглед на горното, съдът намира, че иска с правно основание чл.232, е доказан по основание и частично по размер. Сключените между страните договори са уредени в чл.228 и следващите от ЗЗД. В случая са приложими и разпоредбите на ТЗ, доколкото договора е сключен между търговци и предмет на договора е помещение за осъществяване на търговска дейност. Съгласно чл.228 с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да плати определена цена. Както бе посочено е установено, че ищеца е изпълнил задълженията си към ответника, като му е предал владението върху помещението. В случая ищцовата страна се позовава на отрицателен факт /липса на плащане на наемната цена/, т.е. нещо което не съществува и няма как да бъде доказано, а на доказване подлежи изпълнението, но то следва да се докаже от този, който го твърди, евентуално от ответника, но последният не е ангажирал доказателства в тази насока.
Предвид горното, съдът намира, че така предявените искове, се явяват основателни.
Както бе посочено вещото лице сочи, че дължимия наем за наето помещение за периода от 3 м.06.2021г. до м.03.2022г., е в размер на 4940,92 лева. От горното следва , че вещото лице не се е съобразило с цитирания Анекс от 29.01.2021г., към Договора за наем, с който страните са договорили, че поради предприети извънредни мерки ответния ЕТ няма да заплаща наем за м. декември 2020г. и м. януари 2021г. Предвид изложеното дължимата сума се явява в размер на 3940.92 лева, като за разликата до пълния размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 86 ЗЗД, когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, ще следва да бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва върху размера на неплатените наеми. След изчисление с програмен продукт АПИС, съдът намира, че и този иск следва да бъде уважен до сумата от 299.94 лева, като за разликата до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На същото правно основание, ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума за неплатени наеми от 3940.92г., считано от датата на предявяване молбата за издаване на заповед за изпълнение - 15.08.2022г., до окончателното им изплащане.
Съгласно Раздел „Б“ т.3 Договор за наем от 28.09.2017г., сключен между страните, наемателя се е задължил да заплаща разходите за ползване на ел. енергия вода и пр. С оглед на това, ако ищцовото дружество е заплащало ел. енергия за наетото помещение вместо наемателя, както се твърди в исковата молба, то би било налице неоснователно забогатяване в полза на ответния ЕТ, тъй като ищцовото дружество е обедняло до размела на дължимите се суми за заплатена ел. енергия, заплащащо същите, вместо наемателя. В тази връзка по делото са представени първични счетоводни документи отчет на електромери за процесния периода от ищцовото дружество със записвания показатели на електромери за ел енергия .
Включително за ответния ЕТ, като с наред с него е посочено и дружеството „Строймания“.
На настоящия съдебен състав е известно, че дружеството „Строймания“ е собственост на съпругата на ответния ЕТ, което е имало договор за наем на друго помещение в съседство с процесното помещение за търговски цели. Относно отчитането на показателите на електромера за процесното помещение са и показанията на посочения свидетеля В.П.П., който заявява, че е засичал показанията на електромера на отдаденото под наем помещение през процесния период и данните ги е предоставял в счетоводството на ответното дружество, за плащане.
По делото обаче не се сочат никакви доказателства, че потребената електроенергия е била заплащана от ищцовото дружество на доставчика. Видно от изслушаната съдебно счетоводна експертиза по заключението на вещото лице В.В. , се установява, че същото е работило само по фактури издадени от ищцовото дружество в които са били осчетоводени претендираните суми за ел.енергия. Същото не сочи да е установило, сумите да са били заплатени от ищеца.
С оглед на горното съдът намира за недоказан по делото иска за заплащане сумата от 889.64, представляваща ел.енергия в наетото помещение за периода от месец май 2021г. до 4 месец март 2022 г, включително, тъй като не е доказано по делото тя да е била заплатена от ищцовото дружество и съответно същото да е обедняло с претендираните суми за сметка на ответния ЕТ, поради което и така предявения иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Като акцесорен иск, следва да бъде отхвърлен и този по реда на чл.86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва за забавено плащане върху посочената сума от 889.64, за посочения в исковата молба период.
По отношение на предявеният насрещен иск, съдът намира следното :
Не се спори поделото а и видно от представените писмени доказателства, събраните гласни такива / показанията на свидетелите В.С. и В.Т./, включително и от заключението на вещото лице В .В., се установява, че страните са имали предшестващ договор за наем на същото помещение от 2000г. През 2011г. в помещението е възникнал пожар и същото станало негодно за употреба. Ответния ЕТ, писмено отправил искане да не заплаща договорения наем за да може да ремонтира помещението. През 2012г. наетия имот допълнително бил повреден от настъпилото земетресение. С разрешение за строеж 70/2012г. започнали ремонтни дейности в наетото помещение за сметка на наемателя. Същите продължили до 2019г., когато било и издадено Удостоверение №131/19.09.2019г., за въвеждане в експлоатация на строеж. От показанията на посочените по горе свидетели, разпитани по искане на ответната страна, на които съдът дава вяра, се установява че към 2016-2017г. повечето ремонтни дейности били завършени и кафе аперитива заработил с клиенти но продължили и довършителни работи. От заключението на вещото лице пък се установява, че за периода 2011г.-2017г. ответния ЕТ, не е заплащал наем на ищцовото дружество. С подписания през 2017г., нов договор за наем на помещението в Раздел – Допълнителни условия, в т.2 е предвидено, че при прекратяване на договора, наемодателя не дължи суми на наемателя за извършени ремонти. От горното следа, че страните са се споразумели, да не се дължат суми за подобрения по повод течащия към момента на подписване договор за наем ремонт, доколкото на ищцовата страна е било известно извършаването на подобренията, вследствие на ремонтните дейности а съответно ответната страна до този период не е заплащала наем, изчислен от вещото лице в размер на 39000.00 лева. Доколкото обекта е бил въведен в експлоатация през 2019г., тоест при действието на договора за наем от 2017г., то следва да се приеме, че ищцовото дружество не дължи претендираните суми за извършени подобрения в имота.