Определение № 1473 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1473 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500208 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1 . въззивна жалба вх. № 98418/25.11.2025г. от Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 14, срещу

Решение № 3933 / 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20243110115515 по описа за 2024г. на ВРС, 7 с-в, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Генерал Столипин" № 54, ет. 4, ап. 14, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 1, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, както и за твърдените действия - замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Генерал Столипин" № 54, ет. 4, ап. 14, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 1, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лева до претендирания размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, 1 унижение, уронване на достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора от ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Генерал Столипин" № 54, ет. 4, ап. 14, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 1, за заплащане на сумата от 6 400 лева /шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да ползва и отдава под наем паркомясто № 4, собствено на ищцата, находящо се в гр. Варна, ***, за периода от

03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 32 месеца по 200 лева месечно, причинени вследствие на противоправни действия на ответницата, чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Генерал Столипин" № 54, ет. 4, ап. 14, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 1, за заплащане на сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от невъзможността да ползва паркомястото, включващи разходи за паркиране в „синя зона", губене на време и гориво за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 1000 дни по 10 лева дневно, причинени вследствие на противоправни действия на ответницата, чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен. и 2. въззивна жалба вх. № 98508/25.11.2025г. от П. А. Д., ЕГН 2

**********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 1 срещу Решение № 3933 / 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20243110115515 по описа за 2024г. на ВРС, 7 с-в, с което съдът:

ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Генерал Столетов" № 79, ет. 2, ап. 1, да заплати на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 14, сумата от 1 000 лева

/хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Във въззивна жалба вх. № 98418/25.11.2025г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС неправилно е преценил системността на оказания върху ищцата тормоз от страна на ответницата след неправилна преценка на гласните доказателства. Игнорирана е съществена част от съдебно -психологическата експертиза, като съдът приема, че не е налице причинноследствена връзка между част от вредите в психиката на ищцата и действията на ответницата. Съдът неправилно е приел и че не са налице доказателства относно хвърлянето на яйца по автомобила. Сочи, че присъдената сума от 1000лв. е изключително ниска и не отговаря на критериите за справедливо обезщетение на вредите. По отношение на пропуснатите ползи навежда допълнителни доводи.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи всички предявени искове в цялост. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В него се сочи, че въззивната жалба на другата страна е неоснователна, че не са налице сочените нарушения по прилагане на материалния и процесуалния закон. Съдът е постановил своя съдебен акт, обсъждайки събраните в хода на производство доказателства. В обажлваната от насрещната страна част е постановил правилно съдебно решение.

3

Във въззивна жалба вх. № 98508/25.11.2025г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС неправилно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска за неимуществени вреди, тъй като е доказано, че ответницата е извършила следното: отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас. Съдът се е позовал само на свидетелските показания на св. Галин Христов, които са изолирани, при това не се основат на непосредствени негови впечатления. Налице е разминаване между твърденията на ищцата и свидетелските показания.

Отделно неправилно са игнорирани показанията на св. Бистра Василева.

Твърденията на ищцата се опровергават и от останалия, събран по делото доказателствен материал - материалите от досъдебното производство, признанията на страните. Съдът в една част кредитора показанията на св.

Галин Христов, а в друга част - не, като това е недопустимо.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди.

Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, с оглед на което производството по тях подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

С уточняващи молби от 24.02.2026г. и 11.03.2026г. въззивникът прави уточнения на исковата молба, като навежда нови твърдения за релевантни по исковете факти, поради което е необходимо въззивната инстанция да направи нов доклад и ново разпределение на доказателствената тежест.

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявени от Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 14, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Генерал Столетов" № 79, ет. 2, ап. 1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата следните 4 суми:

1.) сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора от ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

2.) сумата от 6 400 лева /шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем почасово /от 8.00ч. до 20.00ч./ паркомясто № 4, собствено на ищцата, находящо се в гр. Варна, ул. „Генерал Столетов" № 79, за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 640 дни по 10 лева на ден, причинени вследствие на гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

3.) сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от невъзможността да ползва паркомястото, включващи разходи за паркиране в „синя зона", губене на време и гориво за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 1000 дни по 10 лева дневно, причинени вследствие на гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на твърдения, че на 21.04.2021 г., по силата на нотариален акт № 135, том 2, рег. № 2460, дело № 304, издаден от нотариус А.

Ганчев с район на действие ВРС под № 194 на Нотариалната камара, е придобила собственост върху паркомясто № 4 с площ 14 кв.м. и 2,54 кв.м. идеални части от дворно място с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, ***. Паркомястото представлява външно място за паркиране в открит паркинг, в незастроената част от дворното място на жилищна сграда, съгласно съдебно решение № 1979/29.04.2015 г. на ВРС, Гражданска колегия, 23 състав по гр.д. № 3129/2015 г., одобрен инвестиционен проект и строителни документи.

5

Ищцата твърди, че след придобиването на собствеността е започнала да ползва паркомястото, но е била възпрепятствана от живущи в сградата, като най-активна е била ответницата П. А. Д.. Според ищцата на 14.05.2021 г. ответницата влязла в паркомясто № 4, крещяла, обвинявала я, че нотариалният акт е фалшив, заплашвала да спука гумите на автомобила й, ако паркира в паркомястото. Твърди се, че впоследствие ответницата хвърляла яйца по автомобила на ищцата и този на баща й, показвала среден пръст и заплашвала със съд. Ищцата твърди, че поради системните действия на ответницата е била принудена да монтира ловен фотоапарат, за да установи кой хвърля яйца по автомобила. Скоро след това твърди, че ответницата влязла с чувал на главата във вътрешния двор, където е монтирана камерата, за да я саботира. Ищцата твърди, че ответницата имала дистанционно от ролетната щора за влизане в паркомястото и я контролирала, което довело до страх в нея да не бъде наранена при преминаване. Ограничаването на достъпа й до паркомястото наложило да паркира на други места в синя зона, което довело до твърдените имуществени вреди. Ищцата твърди, че всички тези действия на ответницата са довели до сериозно влошаване на психичното й състояние, изразяващо се в постоянен стрес, тревожност, нарушения на съня, рязко наддаване на тегло с около 20 килограма, чувство на унижение и уронване на достойнството. Поради това е била принудена да напусне жилището си и да се изнесе в друг район на града.

Твърди, че действията на ответницата са извършени на датите 21.04.2021г., 14.05.2021 г., в средата на юни 2021г. и края на септември 2021г., като от момента на инцидентите не е стъпвала в паркомястото. Заради невъзможността да ползва паркомястото е била принудена да паркира в синя зона, както и да обикаля в търсене на място за паркиране, което й е отнело време и е станало причина за допълнителен разход за гориво. Това й е причинило имуществени вреди, както следва: а) Разход за гориво (3.00 лв./ден): Ищцата управлявам Toyota RAV4 (дизел), като в търсене на алтернативно място в района се налага дневен пробег от средно 7.5 км. При специфичното градско каране (нисък ход, маневри), разходът е 20л./100км.