Решение № 437 от 06.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 437

**, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233100500077 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 293, ал.3 от ГПК и е образувано след отмяна на решение № 1696/12.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2090/2021 г. по описа на ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради необходимост от повторно разпределение на тежестта за установяване на определени обстоятелства от предмета на доказване и събиране на съответни доказателства за тях.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, бл.14, срещу решение № 147/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 10012/2020 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните – ищеца М. Г. С., от ** и ответника „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, осъществяващо дейност чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 , че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015 г. между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е недействителен, поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК и е осъден „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, осъществяващо дейност чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 , да заплати на ищеца М. Г. С. от *** сумата от 504.34 лева, представляваща платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от дата 29.10.2015 г., на която дата е бил 1 сключен недействителният договор за потребителски кредит CARU 11632207, на основание чл.55, ал.1, предл.1 -во ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Излага, че съдът не е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, нито е приложил правилно материалния закон. Счита извода на съда, че договорът не е съставен на шрифт 12, за необоснован, тъй като не било ясно как е достигнал сам до този извод и въз основа на какви технически устройства. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО касателно размера на шрифта, като приложеният договор бил четлив и не възпрепятствал възприемането на информацията в документа. Намира за неправилен извода, че не била посочена методиката, по която се изчислява ГПР, тъй като текста на чл.11, ал.

1, т.10 от ЗПК не предвиждал тя да се посочва, а в ПЗР на закона се съдържала формулата, по която се изчислява ГПР. Сочи, че договорът съдържал всички компоненти, посочени в тази разпоредба. Намира за неправилен извода, че договорът не отговарял на чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК, тъй като последната не предвиждала задължение за посочване на конкретен погасителен план, а нормата бранила различни интереси на потребителя.

Счита, че тъй като е договорен фиксиран лихвен процент не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на погасителната вноска. Оспорва и извода на съда, че при обявена недействителност на договора само кредиторът е в забава. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен искът. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемият страна М. Г. С. от *** е депозирал в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но депозира молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от адв. К. С., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Г. С. от *** срещу „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, иск с правно основание чл.

124 от ГПК във вр. с чл. 22 от ЗПК за приемане за установено, че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015 г., е недействителен и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 504.34 лева, представляваща платена сума при начална липса на основание, ведно със 2 законната лихва от 29.10.2015 г.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2015 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит CARU – 11632207, по силата на който на ищеца като кредитополучател била преведена сумата от 24 500 лева и му била удържана такса ангажимент в размер на 500 лева. Твърди се, че до завеждането на иска ищецът внесъл сумата от 25 004.34 лева за погасяване на кредита. Счита договорът за кредит за недействителен, тъй като той и общите условия към него, както и застрахователният сертификат, били сключени в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не всички елементи на договора били представени с размер шрифт не по малък от 12. Твърди се още, че липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, липсвала яснота относно разходите, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, както и погасителният план не съдържал разбивка на погасителната вноска. Излага, че поради недействителността на договора следва да върне само чистата стойност на кредита, поради което и претендира сумата от 504.34 лева като платена без основание.

В отговор на исковата молба ответникът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, поддържа становище за неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит, като оспорва твърдения шрифт на договора и сочи, че ищецът се е запознал, разбрал и приел условията на договора. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК противоречи на Директива 2008/48/ЕО, която не съдържа изисквания за минимален шрифт, като това изискване не било приложимо спрямо застрахователния сертификат. Излага, че методиката по чл. 33а от ЗПК се отнася до изчислението единствено на референтен лихвен процент, а лихвеният процент по договора бил фиксиран, поради което и разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 9 не можела да намери приложение. Твърди, че договорът отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК като погасителният план бил наличен по договора, а таксата ангажимент се заплащала при усвояване на кредита.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, извън тези във връзка с разпределението на доказателствената тежест относно определени факти и пропускът да се назначи съдебно-техническа експертиза за установяване съответствието на процесния договор за кредит и елементите към него с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за което са дадени изрични указания от касационната инстанция при повторното разглеждане на въззивната жалба.

3

Посочените нарушения са отстранени в рамките на настоящото производство.

Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Основателността на предявените искове предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на сключен договор за потребителски кредит с ответника, че по договора е заплатил твърдяната сума в общ размер на 25 004.34 лева и че сумата от 504.34 лева се явява платена без правно основание. В тежест на ищеца е било възложено и да установи твърденията си за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона – чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като договорът за кредит и елементите към него не отговарят на изискването на посочената разпоредба за еднакъв по вид, формат и размер шрифт, както и поради останалите твърдени от ищеца основания за недействителност. В тежест на ответника е било възложено да установи, че процесният договор за кредит и елементите към него отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК досежно шрифта, съответно наличието на основание за задържане на сумата от 504.34 лева по обусловения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на сключен между тях Договор за потребителски кредит № CARU – 11632207 от 29.10.2015 г., съгласно който кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД предоставя сумата от 25 000 лева, в която се включва и такса ангажимент в размер на 500 лева, а кредитополучателят М. Г. С., се задължава да върне предоставената сума в срок до 20.08.2023 г. на 96 месечни вноски, при лихвен процент в размер на 9.97 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 11,08 %.

Общата дължима от потребителя сума по договора за кредит е в размер на 45 290.88 лева, съгласно погасителен план, включен в него.

Безспорно установено по делото е и плащането на общо 53 вноски по 471.78 лева, съответно сумата от 25 004.34 лева, което следва и от представеното извлечение от сметката на ищеца. При пресмятане на разликата от 25 000 лева минус 500 лева се получава сумата от 24 500 лева, която напълно кореспондира с вписаното в извлечението, от което се установява, че ищецът има кредитен оборот от 24 500 лева, следователно при отпускане на заема от 25 000 лева е била удържана точно сума от 500 лева представляваща „такса ангажимент“, респ. чистата стойност на кредита, усвоена от ищеца и подлежаща на връщане е 24 500 лева При липса на спор относно факта, че ищецът е платил 53 вноски, възлизащи на общо 25 004.34 лева разликата от 25 004.34 лева до 24 500 лева възлиза на 504.34 лева, което е над размера на претенцията по чл. 55 от ЗЗД.

Кредитополучателят по процесното правоотношение е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗПК. Съгласно чл. 22 от закона, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по 4 ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

За установяване съответствието на процесния договор за кредит с посоченото изискване на закона по делото е проведена съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, се приема от настоящия състав като обективно и компетентно дадено. Съгласно данните от същото при съставяне на договора за кредит е използван шрифт Times New Roman, размер 12, за условията по договора е използван същият шрифт, но в размер 11, а застрахователният сертификат и общите условия към договора са съставени на шрифт Ariel, размер 08.