Протокол № 341 от 25.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 341 гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20235220102252 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Н. В. П. (ищец), редовно призован чрез адвокат И. Н. Г. от АК Пазарджик, се явява лично и с адвокат И. Н. Г., упълномощена отпреди, и адвокат П. Е. Х. от АК - Пазарджик с пълномощно, днес представено, надлежно упълномощени, с пълномощно представени по делото.

Г. Ц. Д. (ответник), редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК, надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

Н. Г. Д. (ответник), редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК, надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

Р. Г. Д. (ответник), действащ със съгласието на баща си Г. Ц. Д., редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК, надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Ш.: – Уважаеми съдия, считам, че не са налице условията, 1 всъщност са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като към настоящия момент, уважаеми съдия, не е изяснено привлечените като наследници Г. Д., Н. Д., и Р. Д. да са пасивно легитимирани да участват като такива в процеса, казано иначе, не е установена процесуалната им правоспособност, която преценка се основава на две предпоставки.

Първата предпоставка: установяването на лицата имащи право да наследяват починалата Г. Д. и призоваването им от съда като нейни предполагаеми правоприемници по силата на законовата презумпция те да я наследяват, което е в случая е изпълнено от съда.

Втората предпоставка: определянето им на срок дали приемат наследството или се отказват от него, като втората предпоставка за установяване на пасивната им процесуална легитимация в случая не е изпълнена, не е налице. Съдът винаги дължи изпълнение на онова процесуално задължение съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 предл. 2-ро от ЗН във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, защото следва да определи и материално правната легитимация на ответниците по иска, а това е невъзможно да се изпълни без да се определи приемат ли те определени права и задължения на своя наследодател и в какъв обем. Тези изявления на привлечените като ответници следва да бъдат изпълнени лично, каквото указание до момента съдът не е дал на същите. Поради което аз считам, че съдът е преждевременно е решил, приел и конституирал Г. Д., Н. Д. и Р. Д., като ответници по иска.

Ето защо аз ще помоля на този етап да не се дава ход на делото, уважаеми съдия, и като съдът изпълни своите задължения по чл. 51, ал. 1, предл. 2-ро от ЗН, за да не залагаме на една бъдеща процесуална бомба в процеса. Това е от нас.

АДВОКАТ Х.: – Аз бих казал следното: да, отговорът на исковата молба е предявен приживе на ответницата Г. Д., след което са конституирани нейните наследници по закон, такива, каквито са удостоверени с удостоверение за наследници, издадено по установения от закона ред от съответната община.

По делото са налице писмени данни, че всеки от тримата законови наследници на ответницата Г. Д. е упълномощил адвокат Р. Ш., който в момента прави от тяхно име възражението, което току що чухме, да бъде представляван по 2 делото в качеството си на наследник на ответницата.

АДВОКАТ Ш.: – Няма такова изявление в пълномощията ми, извинявайте, колега, че ви прекъснах.

АДВОКАТ Х.: – Представена е молба от упълномощения процесуален представител от името на тримата представлявани от него, в която дори се прави искане за разноските. Тези действия са индиции за това, че никой от тримата ответници не възнамерява да се откаже от наследството, нито има данни за това, че някой от тях се отказва от наследството на покойната им наследодателка. Това са достатъчни основания, за да се направи изводът от съда, че упоменатите в удостоверението за наследници извършват конклудентни действия по приемане на наследството, особено като няма доказателства в противоположен смисъл, а именно за отказ. По тези причини считам, че не е налице основание да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН. Още повече, че ако се прочете внимателно цитираната от колегата Ш. разпоредба на чл. 51, ал.1 от ЗН, трябва да се забележи, че районният съдия определя срок на наследника по искане на всеки заинтересован, а не на самия наследник, да заяви дали приема или отказва наследството. Самият наследник не може да бъде инициатор на отправено искане към съда за прилагане на чл.

51 ал.1 от ЗН, а в настоящия случай адвокат Ш. действа като пълномощник на всеки от тримата наследници, правейки възражението, което направи по хода на делото, затова считам, че няма процесуална пречка и следва да се даде ход на делото, тъй като и тримата законни наследници са редовно призовани за днешното съдебно заседание.

АДВОКАТ Ш.: – Всеки призован, уважаеми съдия, на съд има право да се защитава от адвокат, тъй като споменатите от мен три лица, които са ме упълномощили и са призовани на съд, са ме излъчили като адвокат. Това обаче не означава, че е изпълнено правомощието на съда или пък - че те са признали своя легитимация и желание да встъпят в процеса като наследници на Г. Д..

Такива изявления не сме правили, а и съдът не ни е указал, а е трябвало да им укаже.

АДВОКАТ Х.: – Ако има съмнения сред кръга от законните на наследници на покойната ответница Г. Д. за това, дали приемат, или се 3 отказват от наследството, в случай, че решите да удовлетворите искането на техния процесуален представител, макар то да не отговаря стриктно на хипотезата на чл. 51, ал.1 от ЗН, тъй като изхожда от самите тях чрез него, то смятам, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, защото тези трима наследници са вече конституирани като такива, като страни по делото и ако решите да им дадете срок да заявят изрично дали приемат или се отказват от наследството, те да го сторят в рамките на периода от днешното съдебно заседание до следващото съдебно заседание, за да знаете дали някой от тях поради отказ от наследството отпада от кръга на лицата, които са ангажирани с това дело.

АДВОКАТ Ш.: - Аз именно това казвам, колега, да не са преждевременно конституирани, първо трябва да им се определи срок.

СЪДЪТ намира следното:

Не се изисква при всяка смърт на страна в производството задължително провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН, и наистина поставянето на срок по реда на чл.51 от ЗН се прави само по искане на заинтересовано лице, което при започнато производството е логично да бъде насрещната страна.

Самият наследник не би трябвало да може да иска на него самия по този ред да му бъде определян срок, евентуално при започнал процес за него не би трябвало да има пречка да поиска отлагане на делото, за да реши дали ще приеме наследството, или ще се откаже от него. Самото участие в съдебен процес, засягащ права или задължения от наследството, би следвало в повечето случаи да се разбира като конклудентно действие, отразяващо воля за приемането на наследството. В случаите, в които наследникът се явява, било лично, или представляван от адвокат, и заявява, че не знае дали ще продължи участието си в процеса, той би следвало или да заяви отказ или приемане на наследството, след като е разбрал за какви права или задължения става дума, или да поиска някакъв срок за преценка и решение за приемане или отказ, ако до момента не е знаел за наследството или пък за това, че процесът е с такъв предмет. Но във всички случаи наследникът следва да е наясно или да се очаква скоро да стане наясно дали ще приеме наследството, или няма, като не е задължителна предпоставка на конституирането на наследници на мястото на починала страна провеждането на някакво 4 производство, в което те специално и след определен срок да дадат отговор дали приемат наследството.

В случая наследниците на Г. Д. отдавна са били уведомени, че настоящото производство е с предмет права на тяхната наследодателка. Не са заявили отказ, вярно, не са заявили и приемане, но неколкократно са искали отлагане на делото. Настоящото искане също представлява недотам коректна употреба на правото да се иска отлагане на делото и съдът счита, че няма основания да не дава ход, а ако ответниците считат, че до момента не са извършвали действията, по които може да съди, че не са приели наследството, те могат във всяко положение на делото да се откажат от него.

Въпреки това обаче с оглед искането на ответната страна и с оглед тълкуването й на закона, че следва да й се даде срок да заяви приема ли наследството или се отказва, съдът намира, че няма пречка да й се даде за сигурност възможност и срок да направи такова изявление, като този срок тече паралелно с производството по делото, т.е. то да не бъде отлагано.

С оглед изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК.

АДВОКАТ Ш.: - На първо място, госпожо съдия, считам, че както вие, така и процесуалните представители на ищцовата страна бъркате фигурите на ищец и на ответник. Да, когато ищец почине в хода на делото, да, нормално е дори с конклудентно действие, със самото искане за встъпване в процеса, той да бъде заместен в процеса от своите наследници, това е безспорно. Но ответниците винаги биват привлечени, т.е. не е по тяхно желание, те биват ангажирани в един съдебен процес срещу тях и не следва съдът да вменява задължението им както току що направи, те да знаят и да прилагат процесуалния закон. Съдът е следвало да им го укаже, да им укаже какви са правата и задълженията, в тази връзка до този момент той не го е направил, в тази връзка се нарушава тяхно процесуално право.

Не може да се приеме, че преди изобщо дори да говорим за надлежно 5 конституиране на пасивно легитимирани ответници по делото, т.е. те да имат вече това качество, а това става с приемане на наследството, ще извършваме процесуални действия и в какво качество аз ще извършвам от тяхно име процесуални действия, ако дадено лице се е отказало, т.е. то не е легитимирано да извършва действия, да участва в този процес, то се е отказало, но все още това знание на закона на него не му е дадено, съдът е следвало да го направи. Съдът пропуска предл. 2-ро на чл. 51, ал. 1 ЗН, който казва: "когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото". Т.е. съдът вменява задължението на ответника да заяви ще приеме или няма да приеме наследство и в тази връзка ще бъде конституиран или няма да бъде конституиран като такъв, защото ал. 2 казва на същия член казва и цитира: „Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството“. В тази връзка и няма да бъде надлежно легитимирана да участва в процеса. Поради което аз ще помоля на основание чл. 253 ГПК да отмените свое определение протоколно, с което дадохте ход на делото, и да отложите същото, като дадете изрично указания на ответниците Г. Д., Н. Д. и Р. Д., дали приемат наследството на Г.

Д..

АДВОКАТ Х.: – Приключихте ли, извинявайте, да знам дали да взема думата?.

АДВОКАТ Ш.: - Да.

АДВОКАТ Х.: - Въпреки декларацията на колегата Ш., че не прекъсва никого, всъщност прекъсна определението на съда на първо място, без да го изслуша докрай, вместо това прецени, че трябва да иска неговата отмяна.

Аз считам, че влизането в по нататъшни прения в един теоретичен въпрос не е уместно от гледна точка на процесуалната работа, която има да се свърши в днешния процес. Обръщам внимание на разпоредбата на чл. 227 от ГПК, която е посветена на приемството в процеса, за да отговоря на упрека от страна на адвокат Ш. към съда и към процесуалните представители на ищеца, че бъркат качествата на ищец и ответник.

Чл. 227 ГПК е посветен на приемството в процеса и касае всяка страна в процеса, не само ищеца, не само ответника, всяка една от страните, и в него се казва, че когато страната умре, производството по делото продължава с 6 участието на правоприемника. В нашия случай несъмнено правоприемници на ответницата Д. са нейните призовани към наследяване наследници по закон.