Решение № 262 от 25.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ –36 25.02.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На единадесети февруари 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 131 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 3262 от 28.11.2019г., постановено по гр. дело № 6246/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адвокат Г. Стоянов сума в размер от 1 622, 07 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 239, 11 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода от 01.06.2016г. до 30.06.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 221, 10 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.09.2016г. до 30.07.2019г., като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер главница от 1 697, 55 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 12, 58 часа извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1, 143 на положен от ищеца нощен труд през периода 01.04.2016г. до 31.05.2016г. и за разликата до предявения размер мораторна лихва от 244, 59 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ –

МВР, представлявана от Директора – Н Н, чрез юрисконсулт Т С, съдебен адрес:***, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф. В М. Твърди, че при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Счита допуснатото предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение за недопустимо.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, в което посочва, че поддържа депозираната жалба и излага съображения по съществото на спора.

Ответната страна по въззивната жалба – С.Д.М. депозира по делото писмен отговор, с който се претендира да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. В депозирания отговор се посочва, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, не почиват на правната теория и на съдебната практика, в резултат на което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което изразява своето становище по основателността на въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т.

3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР. Ищецът – С.Д.М. претендира за осъждане на ответника - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР със седалище гр.

София да му заплати сумата от 1 404 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период от време – от 01.04.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 и сума в размер от 550 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху дължимите от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, в който сумите са станали изискуеми – 01.04.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2019г. до окончателното плащане на задължението. Изложени са твърдения, че през исковия период ищецът е полагал труд на длъжността „* * *“ към Регионална дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението„ – МВР, като поради естеството на своята работа е полагал дежурства, които се отчитат на тримесечие и на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВ той е със статут на държавен служител. Твърди се, че за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. ищецът С.Д.М. е положил общо 1 640 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1, 143, възлиза на 1 875 часа и остава разлика от 234 часа, който труд следва да бъде изчислен като извънреден и възлиза на сума в размер от 1 404 лева, които следва да бъдат заплатени от ответната страна и именно тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 550 лева за периода от датата на възникване на задължението до датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2019г. до окончателното плащане.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2019г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК и съобразно представеното заключение на вещото лице, ищецът е изменил своята претенция, като я е увеличил от сума в размер на 1 404 лева на сума в размер от 1 697, 55 лева, както и е намалил претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 550 лева на сума в размер от 244, 59 лева.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Татяна Стойкова, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, ищцовата претенция е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т. 2 от ДР на КТ, а ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Твърди се, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е приел, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015г., а впоследствие и в периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е, че това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск, като е отчет обстоятелството, че за част от претендираните суми е настъпила погасителна давност и за конкретен период от време е отхвърлил претенцията.

С оглед на така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f173709-5ebe-48ed-a01d-7ba9bd05685c