Решение № 617 от 28.07.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1256/2022
- Вид
- Решение № 617
- Подписан
- 28.07.2026
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 2, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3, б. "б", предложение първо · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.46, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 617 гр. Бургас, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100101256 по описа за 2022 година Ищецът Г. З. С. чрез пълномощниците адв. Н. Димитров и адв. Б. Акалиев с адрес на адвокатската кантора гр.София,пл.“ Позитано“ № 2,сграда „Перформ Бизнес Център“,ет.3 е предявил иск против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Т. М. Д.” №1, за осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 250 000 лева,представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди от смъртта на К.В.К. ,с която ищецът е бил във фактическо съжителство,причинена при настъпило на 09.03.2022 год. ПТП от застрахован при ответника водач на МПС,ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция- 18.05.2022г. до окончателното й изплащане и законна лихва (върху главница и лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата на която изтича срокът от 15 работни дни – 09.06.2022 г., съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане .Твърди, че на 09.03.2022 г. около 15 ч. , на кръстовището между път 705 и път 7306, на излизане от град Сунгурларе в посока с. Черница, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, ДК № *******, Х. Х.
1
К., нарушил правилата за движение по пътищата, като не съобразил поведението си с пътен знак „Б-2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, в следствие на което реализирал удар с лек автомобил марка „Пежо“, модел „Бипър“, с турски рег № *******, управляван от Ф. М. А.. В резултата на произшествието е починал пасажерът на задната седалка в лек автомобил марка „Тойота“ – К.В.К., която към този момент е била бременна.
Твърди се, че починалата К. К. е живяла във фактическо съжителство с ищеца Г. С.. Посочва, че във връзка с инцидента е образувано ДП № 62/2022 г. по описа на РУ на МВР- Сунгурларе, пр.пр. с вх. № 1697/2022 г., пор. № 123/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, по което към настоящия момент няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Излага доводи за ангажиране на отговорността на ответника, като сочи, че към момента на настъпване на произшествието, за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, ДК № ******* е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество по полица № BG/30/1211002359333. Сочи , че в качеството си а увредено лице, ищецът е отправили застрахователна претенция пред ответното дружество, като за удостоверяване на произшествието е представил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. От ответното дружество били изискани допълнителни документи, част от които били представени от ищеца, но ответникът не се произнесъл по претенциите им. По отношение на поисканото от застрахователя удостоверение за банкова сметка се сочи, че непредставянето й има отношение само относно забавата на кредитора по отношение на плащането. В тази връзка се излагат съображения и за претенциите за лихви. Твърди се в исковата молба, че ищецът Г. е живял на семейни начала с пострадалото лице К. като едно семейство, с типичните взаимоотношения между съпрузи, които имали и три деца, поради което смъртта на К. му е причинила изключително силни психични болки и страдания. Те се отличавали с особен интензитет и поради факта, че към момента на настъпването на инцидента, пострадалата била бременна и двамата очаквали четвъртото си дете. Сочат се и обстоятелства , обосноваващи размера на предявената претенция. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание в чл. 432 от КЗ, а предявеният иск по отношение на законната лихва 2 е с правно основание в чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника си адв. И. Атанасов в писмения си отговор, намира исковете по същество за неоснователни. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на твърдения деликт - механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото при него МПС, търпените от ищеца вреди, както и причинно – следствената връзка за настъпването на твърдените вреди. Сочи , че водачът на другия участник в произшествието-лек автомобил марка „Пежо“, управляван от Ф. М. А. се е движел с несъобразена скорост и не е реагирал адекватно на пътната ситуация ,като не е предприел намаляване на скоростта и спиране,с което да избегне удара. В тази връзка се твърди съизвършителство от двамата водачи. Оспорва и твърденията на ищеца за възникването на всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и техния интензитет. В тази връзка подчертава обстоятелството, че ищецът Г. С. и пострадалата К. К. са регистрирани на различни адреси,отстоящи на значително разстояние един от друг.Оспорва и знанието на К. К. и Г. С. за очакваното от тях дете,като сочи,че зародишът е бил в твърде ранна фаза.Намира и че не е ясно кой е бил бащата на това дете,като оспорва твърдението,че то е било заченато от Г. С..
Оспорва се и размерът на предявената претенция. В тази връзка твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен или с неправилно поставен предпазен колан.Счита,че фаталните телесни наранявания на К. К. са резултат от свободното придвижване на тялото й,необхванато или неправилно обхванато от предпазен колан, в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите и детайлите на автомобила.Счита,че следва да бъдат взети предвид променените икономически показатели в страната-неотминала дълбока икономическа рецесия,стагнация
,общо влошаване на икономиката,наламяващ брой застраховки,респ. намаляващо изплащане на застрахователни премии,поради неплатежоспособност на застрахованите лица,а оттам и намалени фондове,от които се изплащат застрахователни обезщетения,като в заключение смята,че лимитите на отговорност не отговарят на социално-икономическата обстановка в страната,докато застрахователните премии по застраховка ГО имат рискова част ,но отчитат и социален елемент –възможността на собственици и ползватели на автомобили 3 да заплащат застрахователни премии,за да гарантират наличието на застраховка ГО. На последно място се оспорва и претенцията за лихви.
Ангажира доказателства.
Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК 200299615, а именно ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 чрез пълномощника адв.
Н. Шилев оспорва предявеният иск за неимуществени вреди по основание и размер.Счита,че ищецът не е материалноправно легитимиран да търси обезщетение за неимуществени вреди,тъй като не отговаря на критериите, посочени в ТР № 1/2016 год. от 21.06.2018 год. по тълк.д.№ 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС.Оспорва изложения от ищеца механизъм на ПТП ,причинно-следствената връзка между произшествието и причинените и претърендирани от ищеца неимуществени вреди ,счита,че не е налице съизвършителство от двамата водачи на МПС, участници в произшествието,като оспорва застрахования при него водач на МПС да е извършил нвиновно и противоправно дейние в причинна връзка с вредите,твърдени от ищеца. Заявява възражение за съпричиняване,което обосновава с твърдения за неизползван,респ. неправилно използван от пострадалата К. К. на обезопасителен колан,с който лекият автомобил ,в който е пътувала е бил снабден.Намира за прекомерно претендираното обезщетение за неимуществени вреди.Изразява становище и по претенцията за лихви и началната й дата.Представя и ангажира доказатества.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събранитеи представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила на 03.06.2026 год. присъда № 2 от 16.01.2024 год. по НОХД № 1638 по описа за 2023 год. на Окръжен съд Бургас Х. Х. К. е признат за виновен в това, че на 09.03.2022 г., около 15:00 часа на кръстовището, образувано между път № 7306 и път № 705 на изхода на гр. Сунгурларе, общ.
Сунгурларе, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. №******, нарушил правилата за движение – чл. 50, ал. 1 от Закона за двиЖ.е по пътищата /ЗДвП/ и чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата 4
/ППЗДвП/, като не пропуснал движещия се по път № 7306, означен като път с предимство л.а. „Пежо Бипър“ с рег. № ***** и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на К.В.К., ЕГН ********** от *****, настъпила на 09.03.2022 г. и Х.М.К., ЕГН ********** от ****, настъпила на 16.03.2022 г.-престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, предложение първо вр. чл.342, ал.1 вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК.
Не е спорно по делото,че ПТП е настъпило между два автомобила: лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, ДК № *******, управляван от Х. Х.
К., и лек автомобил марка „Пежо“, модел „Бипър“, с турски рег № *******, управляван от Ф. М. А.,като и двамата водачи са имали валидни застрахователни правоотношения по застраховки гражданска отговорност за датата на произшествието-водачът Х. К.-с ответното застраховатено дружество,а водачът Ф. А.- със застрахователното дружество,привлечено като трето лице помагач от ответното застрахователно дружество.Не е спорно,че починалата К. К. е пътувала на задната седалка в лекия автомобил марка „Тойота“,управляван от Х. К.;
От извършената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:На 09.03.2022 год. около 15 часа в извън населено място при нормална пътна обстановка при въведено с пътни знаци ограничение на скоростта на движение от 60 км.ч.,по път № 7306 се е движил л.а. „Пежо Бипър“ с рег. № *****,управляван от Ф. М. А. с посока на движение от изток към запад/от с.Черница към гр.Сунгурларе/ със скорост на движение около 68 км.ч. и опасна зона за спиране от около 47 метра.По същото време по път № 705 се е движил л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № *****,управляван от Х. Х. К. с посока на движение от юг към север/от с.Горово към с.Бероново/ със скорост на двиЖ.е около 78 км.ч. и опасна зона за спиране от около 58 м.Двата автомобила се приближавали към мястото,където двата пътя се пресичат.Пресичането на двата пътя е във вид на кръстообразно кръстовище,регулирано с пътни знаци относно предимствотогрупа „Б“,като път № 7306 е с предимство,обозначен с пътен знак № Б3-„Път с предимство“ и е ориентиран в посока запад-изток,а път № 705 е без предимство,обозначен с пътен знак № Б2-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и е ориентиран в посока юг-север.Водачът на л.а.
„Тойота“ след като достигнал кръстовището не е изпълнил предписанията на пътен знак № Б2-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с 5 предимство!“,навлязъл в кръстовището с наличната си скорост на движение,без да предприеме спиране или намаляване на скоростта си на движение.В този момент л.а. „Пежо“ също не е реалигал на възникналата опасност,траекториите на движение на двата автомобила се пресекли,настъпил удар между тях.Ударът е в самото кръстовище между предната челна част на л.а. „Пежо“ и страничната дясна част на л.а.
„Тойота.След удара двата автомобила продължили движението си безконтролно напред и наляво,гледано в посоча от юг към север.Автомолбилите са преустановили движението си в територията встрани от кръстовището от към страната на гр.Сунгурларе в ляво от път № 705.Лекият автомобил „Тойота“ е получил два удара.При огледа му са установени дълбоки деформации по страничната дясна част на автомобила в областта на дясната врата и задния десен калник,забелязани са побитости по лявата част на тавана на автомобила,ударът е бил страничен в посока от дясно на ляво,гледавно в посока от предната част към задната част на автомобила поради което цялата странична дясна част е изкривена,което е нарушило геометрията на автомобила.След удара л.а. „Тойота Ярис“ е извършил сложно пространствено движение,като се е преобърнал през таван и е продължил движението си напред и наляво,гледано в посока от юг към север,навлязъл е в крайпътната територия след кръстовището,където е преустановил движението си.Вещото лице е заключило,че водачът на „Пежо“ ,дори и да бе реагирал на възникналата опасност с аварийно спиране,не би предотвратил произшествието,тъй като опасната му зона за спиране е била 47,3 м.,много по-голяма от разстоянието от около 8,3 м. преди мястото на удара,на което се е намирал,т.е. още в момента на навлизане в кръстовището л.а. „Тойота“е попаднал в опасната зона а спиранена л.а. „Пежо“ и единственият начин за избягване на произшествието е бил водачът Х. К. да бе спазил правилата за двиЖ.е по ЗДвП,приложими за преминаване през конкретното кръстовище.