Определение № 211 от 14.07.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Шумен , 14.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20213600500239 по описа за 2021 година

Производство е образувано по частна жалба с вх. № 265540/17.05.2021г. депозирана о т Н. К. Н. с ЕГН ********** от с. Мадара, обл. Шумен против определение от 10.05.2021г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. № 2520/2020 г. по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по Административно дело № 1706 по описа за 2021 г. на Административен съд – София – град, с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Излага, че не е налице преюдициалност между двете дела, доколкото Административното дело № 1706 по описа за 2021 г. на Административен съд – София – град е образувано по негова жалба срещу решение на КЕВР постановено на 19.11.2020г. т.е. след подаване на исковата молба и извън периодът от време за който се иска обезщетение. Моли и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.

„Електроразпределение Север“ АД, чрез юрисконсулт Р.Г., е подал писмен отговор, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното определение, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за 1 правилното решаване на спора. В настоящия казус, тези предпоставки са налице.

Спряното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя Н. К. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД по иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 12 500 лева – представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неползване на собствен недвижим имот, предвид липса на електричество, поради бездействие на служители при ответника за периода от 02.05.2018г. до 11.11.2020г. – датата на подаване на исковата молба, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 12.11.2020г. до окончателното и изплащане. С исковата молба, ищецът е навел твърдения, че е собственик на имот в с. Мадара, който бил присъединен към електроразпределителната мрежа до 1997 г. В края на 2015 г. депозирал заявление до „Електроразпределение Север“ АД за проучване на условията за присъединяване на имота към мрежата. Последвало предложение за поставяне на средството за техническа измерване (СТИ) в най-близкия трафопост, но поради отдалечеността му, ищецът не се съгласил. На 08.01.2016 г. той отново депозирал заявление и на 22.02.2016 г. получил становище № Ш16-1228/19.02.2016 г., в което фактически му бил отказан достъп до услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“. Изложил е, че с решение №44/22.02.2018г. но ОС – Шумен, вече му е присъдено обезщетение за периода 09.02.2016г. – 06.02.2017г.

Преди завеждане на делата, ищецът е подал жалба вх.№ Е-13-45-15/23.02.2016 г. пред Комисията за енергийно и водно регулиране срещу „Електроразпределение Север“ АД с оплаквания, че становище № Ш16-1228/19.02.2016 г. представлява отказ, поради явно несъответствие с изискванията на нормативната уредба и е настоявал СТИ да бъде монтирано на границата на имота. На 05.02.2018 г. е подал нова жалба, в която е настоявал за монтиране на електромерното табло на границата на имота. Междувременно „Електроразпределение Север“ АД е коригирало становището си с нови условия за присъединяване на обекта и възможност за монтиране на електромерното табло на границата на имота. Коригираното становище № Ш16-1228/19.02.2016 г. е връчено на ищеца на 02.05.2018 г. и му е изготвен договор за присъединяване. Срещу коригираното становище за условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, ищеца е подал нова жалба в КЕВР от 30.05.2018 г. с възражения относно вписания в същото статут на обекта и предназначението на електрическата енергия за производствени дейности, а не както е посочил в искането си за битови нужди.

С решение № Ж-630/30.08.2018 г. по реда на чл. 143, ал.3 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР се е произнесла с решение по жалбите на Н. и като ги е приела за неоснователни е прекратила административното производство, образувано по жалба вх.№ Е-13-45-15/23.02.2016 г.

По жалба на Н. срещу решението на КЕВР е било образувано адм. дело № 10251/2018 г. по описа на Административен съд - София, който с решение № 8139/18.12.2019г. е 2 отменил решение № Ж-630/30.08.2018 г. на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне.

С последващото решение № Ж-767/19.11.2020г. на КЕВР е прието, че „Електроразпределение Север“ АД е спазил нормативните изисквания съгласно Наредба № 6, вкл. и относно статута на обекта и предназначението на електрическата енергия за производствени дейности и на жалбоподателя Н. е предложен и Договор за присъединяване, който и към момента не е подписан от него. Ищецът отново е обжалвал решението на КЕВР, като въз основа на жалбата му е образувано АД № 1706/2021г. по описа на АС – София град, което дело първоинстанционният съд е приел за преюдициално по отношение на процесното гр. д. № 2520/2020г. по описа на Районен съд - Шумен и на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК с обжалваното определение е спрял производството по делото, до влизане в сила на съдебен акт по АД № 1706/2021г. по описа на АС – София град. В мотивите за спирането, първоинстанционния съд е приел, че доколкото производството е по реда на чл. 45 от ЗЗД и съществен елемент от фактическият му състав е именно противоправността на деянието на ответника, чийто отговор се съдържа в обжалваното решение на КЕВР пред АС – София град, а именно: дали е правомерно или противоправно деянието на ответника, е приел, че за правилното решаване на спора, производството по делото следва да бъде спряно, до приключване на административното производство, с влязъл в сила съдебен акт, с което по никакъв начин няма да бъдат засегнати правата на ищеца.

Настоящия съдебен състав намира определението за правилно. Решението на КЕВР е индивидуален административен акт съгласно чл. 13, ал.3 от ЗЕ и е издаден от комисията с оглед правомощията й по чл. 22, ал.1, т.2 ЗЕ и по реда на чл.142 и сл. от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгл. чл. 177, ал. 1, изр. І от АПК, решението по жалбата срещу индивидуален административен акт има сила за страните по делото, в т.ч. и решението, с което административния съд се произнася по валидността на административния акт. Решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато срещу поставените страни по делото са идентични. Ищецът в първоинстанционното гражданско делото е инициирал специалният ред за обжалване на акта пред административен съд, поради което компетентен да се произнесе по валидността и законосъобразността на акта е този съд. Спорът по гражданското дело е свързан не със самото изпълнение на решението на КЕВР, като административен акт, а с отражението му върху отношенията между страните по спора, които са идентични и по конкретно върху правата на ищеца по поставения въпрос: дали е налице противоправно поведение на „Електроразпределение Север“ АД, изразяващо се в липса на доставяна електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията му за присъединяване на имота на ищеца към електрическата мрежа в рамките на процесния период 02.05.2018г. - 11.11.2020г., който период съвпада и с полученото от него коригираното становище № Ш161228/19.02.2016 г., връчено му на 02.05.2018г., за което коригирано становище е и 3 произнасянето на КЕВР с решение № Ж-767/19.11.2020г., предмет на обжалване от ищеца пред АССГ по адм.д. № 1706/2021г. по описа на АС – София град.

Вярно е, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо дали подлежат на съдебен контрол, но косвеният контрол за валидност е недопустим, ако върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол и страната която се противопоставя на административния акт е и страна по обжалването му. Съгласно чл. 302 от ГПК, влязлото в сила решение на административния съд, изключва косвения съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административния акт по отношение на лицата, участвали в административното производство, поради което след като е налице висящо административно производство по обжалване на административен акт по специалния за това ред, единственият начин гражданският съд да зачете последиците от обжалването е да спре производството по гражданското дело до приключване на делото пред административния съд с влязло в сила съдебно решение. До този извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното от него определение е правилно, като на осн. чл. 272 от ГПК настоящият съд препраща към мотивите на районния съд.

Ответникът по жалбата е поискал присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение размер на 150 лева. На основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в действащата редакция, са дължими разноски от 50 до 120 лева, поради което на ответника, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.05.2021г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. № 2520/2020 г. по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по Административно дело № 1706 по описа за 2021 г. на Административен съд – София – град, с влязъл в сила съдебен акт.

О С Ъ Ж Д А Н.

К.

Н. с

ЕГН

********** ДА

ЗАПЛАТИ на

"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР " АД с ЕИК 104518621 деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5