Определение № 350 от 23.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Ловеч, 23.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500210 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 179/28.02.2024г., пост.по ч.гр.д. №105/2024г. по описа на РС-Луковит. Обжалва го в частта,с която заявлението е отхвърлено за претендирана главница от 154.85лв., 46.81лв.договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 22.01.2024г. и 24.17лв.-обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до 13.02.2024г.Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Допълва,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс 540.84лв. включва и предоставената сума като кредит в размер на 385.99лв. и паричната сума от 154.85лв.,предоставена за заплащане на застрахователната премия по избраните от кредитополучателя застраховки,съгласно предварителното му изявление в чл.13 от Заявлението-Декларация за установяване на договорни отношения. В последното длъжникът изрично е заявил съгласието си да сключи застраховка. С оглед на това средствата за застраховка са преведени от кредитора към сметката на застрахователя,за което длъжникът е заявил изричното си съгласие (чл.7.2). Твърди,че процесната застраховка не е задължително условие за сключване на кредита,а е изцяло по преценка на клиента.Позовава се на чл.9 от ЗЗД и свободата на договаряне.С оглед на тази характеристика на застраховката счита,че като договорен ангажимент не попада в категорията на „разход“,който съгласно §1 от ДР на ЗЗП се включва в изчислението на годишния процент на разходите(ГПР), т.к.не е задължително условие за сключване на договора. В този смисъл е регламентиран този ангажимент и в чл.19 от договора за кредит. Затова и след изричното 1 съгласие на кредитополучателя да сключи тази застраховка, сумата за застрахователната премия следва да се включи в общия размер на стойността на отпуснатия кредит,който следва да възстанови. Възразява,че застрахователните клаузи са двустранно подписани и няма пороци при формиране на волята на страните,които да я опорочават и да водят до липса на съгласие за сключването му.Договорът е сключен в писмена форма,в ясен и разбираем шрифт.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 13.03.2024г., а жалбата е подадена на 14.03.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№105/2024г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 23.02.2024г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№105/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу И. Р. С. от с.Петревене,Лов.област, ул.“Бор“№2, за следните вземания - главница от 421.06лв., договорно възнаграждение(възнаградителна лихва)- 46.81лв. за периода от 05.09.2023г.до 22.01.2024г., обезщетение за забава от 24.17лв. за периода от 05.09.2023г. до 13.02.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №4053852660 от 26.04.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № 4053852660 от 26.04.2023г.,Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 140538526602023,Общи условия за ползване на застраховки,Заявление – декларация за установяване на договорни отношения,касов бон, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 179/28.02.2024г. РС-Луковит е приел,че клаузите на договорачл.7,предвиждащи формиране на главницата с включване и на дължимите застрахователни премии,са очевидно неравноправни по см.на чл.143 от ЗЗП,тъй като са сключени без на потребителя да е дадена възможност на избор да сключи договора и без тези застраховки.Приел е,че по този начин се постига изключително висока цена на покрития риск,като тази сума се дължи предварително за целия срок на договора,а не съобразно обичайната практика при застраховките,свързани с кредити-годишно. На потребителя е наложено да приеме тези уговорки,като не е имал възможност да се запознае с условията предварително. Приел е,че посочената в чл.19 от договора факултативност на застраховката е привидна,тъй като заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено съдържание и без 2 възможност за корекции.Съдът е посочил,че с оглед задължителния характер на застраховката разходите за нея следва да се включат в годишния процент на разходите. Пропускът да се съобразят при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което съдът е приложил последиците на чл.22 и чл.23 от ЗПК и е приел,че договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи само чистата сума,предоставена в кредит.Затова е уважил заявлението до размера на 385.99лв.-главница и законна лихва от подаването до окончателното изплащане и разноски.Отхвърлено е за остатъка от претендираната главница- 154.85лв.(разликата до претендираната сума 421.06лв.), за договорно възнаграждение(възнаградителна лихва)- 46.81лв. за периода от 05.09.2023г.до 22.01.2024г., обезщетение за забава от 24.17лв. за периода от 05.09.2023г. до 13.02.2024г.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Луковит по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до 3 съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална

От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени трите застраховки- озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с конкретния потребител.

По изложените съображения ОС-Ловеч споделя извода на първоинстанционният съд и намира,че обжалваното Разпореждане №179/28.02.2024г., пост.по ч.гр.д.№105/2024г.на РСЛуковит, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 179/28.02.2024г., пост.по ч.гр.д. №105/2024г. на РС-Луковит, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т.Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу И. Р. С. от с.Петревене, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №4053852660 от 26.04.2023г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4