Определение № 27334 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27334 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110143073 по описа за 2025 година

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. М. срещу „К. И.“ АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 15.04.2024 г. между него и ответника „К. И.“ АД е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ......./15.04.2024 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1 300 лв., при срок за погасяване 12 месеца и 12 месечни погасителни вноски.

Твърди, че договорът е недействителен, тъй като не е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис, не е спазена предвидената от закона форма, не е съставен по ясен и разбираем начин с шрифт не по-малък от 12, както и че в него липсват или са неправилно посочени задължителни реквизити, включително приложимият лихвен процент, условията за прилагането му и годишният процент на разходите.

Поддържа, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 936 лв. представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, а при включването му действителният ГПР надвишава максималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че задължението за предоставяне на банкова гаранция или 1 поръчителство в кратък срок след сключване на договора е практически неизпълнимо, прехвърля върху потребителя риска от неизвършена или неправилна оценка на кредитоспособността и води до скрито оскъпяване на кредита.

Излага съображения, че неустоечната клауза противоречи на закона и добрите нрави, не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Моли съдът да признае за установено, че договорът за потребителски кредит „Екстра“ № ......./15.04.2024 г. е недействителен, а в условията на евентуалност – да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата на неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К. И.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявените искове. Поддържа, че във връзка със същия договор е било проведено производство по чл. 422 ГПК по гр. д. № 36981/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, приключило с влязло в сила Решение № 21092/19.11.2025 г., с което е признато за установено, че ищецът дължи единствено чистата стойност на кредита в размер на 1 300 лв. Сочи, че в мотивите на решението съдът изрично е приел договора за недействителен и е приложил чл. 23 ЗПК, поради което счита, че е налице сила на пресъдено нещо и производството следва да бъде прекратено.

В случай че съдът приеме исковете за допустими, ответникът признава същите и моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат възложени върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове, както следва:

– главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за установяване спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит „Екстра“ № ......./15.04.2024 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на форма, липса на съгласие и противоречие с добрите нрави;

– евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и 5 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, за установяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на договора между страните при твърдените условия, наличието и съдържанието на оспорената 2 договорна клауза, както и въведените основания за недействителност на договора и клаузата – неспазване на предвидената от закона форма, липса на съгласие, липса или неправилно посочване на задължителни реквизити, неправилно определен и надвишаващ максимално допустимия размер ГПР, противоречие или заобикаляне на императивни законови разпоредби, противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузата в потребителски договор.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи въведените с отговора възражения, а относно оспорената като неравноправна клауза – че същата е индивидуално договорена.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: на 15.04.2024 г. между ищеца М. А. М. и ответника „К. И.“ АД е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ......./15.04.2024 г. за сумата от 1 300 лв.; в договора е посочен годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите от 49,7%; предвидена е неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 936 лв.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗГОТВИ служебна справка по гр. д. № 36981/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, относно предмета на делото, страните, предявените искове и възражения и постановените съдебни актове, като към справката се приложи заверен препис от решението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи кредитното досие, както и искането за издаване на съдебно удостоверение като не необходими с оглед заявеното с отговора на исковата молба признание на предявените искове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба, като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, и спорът ще се разреши в пократки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 3

10,10 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4