Решение № 8 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. М.

Членове:

П. Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Н. М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 12.07.2023 г., постановена по НОХД № 11520/2020г., СРС, НО, 122-ри състав е признал подсъдимия П. С. С. за ВИНОВЕН в това, че на 25.09.20177 г., около 08:20 часа, в гр. София, ж.к. „Сухата река“ , на ъгъла на ул. „Плакалница“ и ул. „Хан Севар“ в близост до оградата на 166-то СУ „В. Левски“, чрез нанасяне на удари с ръце на Ю. К. Б. – каквито са свитите в юмруци ръце и с главата му, като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявото ухо, с разкъсване на тъпанчевата мембрана и звукопроводно намаление на слуха 50 d b (децибела), което нараняване реализира медикобиологичния признак на трайно отслабване на слуха, за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по хулигантски подбуди – (деянието е извършено на обществено място, без основателна причина, при явно незачитане в установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия Б.) престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр. 1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК , поради което и на основание чл. 54, ал.1 НК го е осъдил на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ години, чието изпълнение, на основание чл.

66, ал. 1 НК, е отложил за срок от ЧЕТИРИ години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, СЪДЪТ е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на СДВР разноски в размер на 351.90 лева, както и 693.03 лева за разноски, сторени в съдебната фаза пред СРС и 5 1 лева също в полза на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

Също на основание чл.189, ал.3 НПК подс. С. е осъден да заплати в полза на ЧО Б. сума в размер на 2000.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от подс. П. С., чрез защитника му – адв.В. Д.. В сезиращия съда документ се изразяват аргументи досежно необосноваността и неправилността на процесната присъда. Твърди се също, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на наблюдаващия го съдебен състав. Защитата твърди също, че изградената от СРС фактическа обстановка не отговаря на реално установеното посредством събраните доказателства. Излагат се и оплаквания, че първият съд не се е произнесъл с нарочен акт досежно мярката за неотклонение на подсъдимия и относно веществените доказателства. В заключение се моли за отмяна на присъдата на СРС и за постановяване на нова, с която подс.С. да бъде признат за НЕВИНОВЕН. В условията на алтернативност се моли градския му съд в този му състав, да намали така наложеното му наказание.

Постъпило е и молба с изложена в нея писмена защита от адв.Х. Г., в качеството му на повереник на ЧО Б.. Със същата се оспорва така подадената от подс.С. чрез защитникът му въззивна жалба. Излагат се твърдения, че постановения от СРС акт е правилен, законосъобразен и обоснован. Релевира се аргумент, че СРС не е допуснал съществено нарушение като не се е произнесъл касателно мярката за неотклонение и ВД, тъй като затова процесуалният закон е предвидил и самостоятелна процедура по чл.309, ал.4 НПК (за мярката за неотклонение) и по чл.306, ал.1, т.4 НПК (за ВД). В заключение се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена.

С определение и на основание чл.327 НПК, настоящият съдебен състав е приел, че за изясняване на обективната истина, не е необходимо събирането на допълнителни гласни доказателства, като е насрочил делото за открито съдебно заседание. В хода на същото обаче, Съдът е допуснал съдебно следствие чрез изискването на справка от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за историята на заболяването на пострадалия Ю. Б..

В хода по същество защитникът поддържа жалбата, като релевира съображения, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изграденото от първоинстанционния съд вътрешнно убеждение касателно достоверността на заявеното от свидетелите Б. и Н.. Защитникъ не се съгласява яви с изводите на СРС досежно приетата и кредитирана СМЕ. В тази насока се твърди, че ВЛ изготвило експертизата е предубедено, а предприетото от него – необосновано. По-нататък се твърди, че стореното на Б. увреждане не е от естество да увреди трайно слуха му за период по-дълъг от 30 дни. От тук и защитата черпи аргументи, че така вмененото на подсъдимия 2 престъпление в настоящия казус се явява несъставомерно.

Подсъдимият лично заявява, че се присъединява към казаното от защитника му.

Прокурорът приема, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован. Като отговор на релевираните възражения от защитата, представителят на държавното обвинение посочва постановление № 3/1979г. на ВС, в което се приема, че не следва да се взима предвид последващото подобрение предвид изключително наличието на медицинска интервенция и не се обсъжда дали тя е успешна или не. В заключение се моли въззивният съд да постанови Решение, с което да потвърди присъдата на СРС.

Подсъдимият в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

На 25.09.2017 г. око 08:10 часа, в гр. София, ЧТ Ю. Б. отИ.л на работа пеша по обичайния си маршрут. В дясната си ръка той държал мобилен телефон, а на лявото рамо носел чанта с лаптоп. Б. се придвижвал по тротоара на ул. „Хан Севар“, след което завил наляво по ул. „Плакалница“. На тази улица се намирали 166-то спортно училище „В. Левски“ и 49 ОУ „Бенито Хуарес“, а на отсрещната страна – 74-та детска градина. На тротоара на ул.

„Плакалница“, в непосредствена близост до Б., се качил лек автомобил марка „Мерцедес“ и модел „МЛ 320“, с рег. № СВ **** КР, със сив цвят, управляван от подс. П. С.. Автомобилът продължил да се движи успоредно по тротоара в посока към свид. Б. и спрял на 50-60 см. от него. Б. се стреснал, подскочил назад, за да не бъде ударен от автомобила и направил жест към водача на МПС-то с разперени встрани ръце с отворени длани, насочени напред.

Автомобилът заел цялото пространство на тротоара, като Б. не могъл да го заобиколи отдясно, без да стъпи на платното за движение. Левият прозорец на автомобила бил отворен, като от него подс. С. казал на свид. Б. „Какво ми махаш с ръце“, а от своя страна ЧО му отвърнал, че С. е щял да го бутне на тротоара, при което подсъдимият му казал „Ти ли ще ми кажеш къде да паркирам“ и „Бягай да не ти бием един тук!“, като през отворения прозорец размахал лявата си ръка с опакото на дланта към Б.. Последният казал на С., че вместо да му се извини, той го заплашвал, при което С. отворил вратата, стъпил с левия с крак на тротоара и казал заплашително към Б.: „Чуваш ли какво ти казвам, бе смотаняк?!“. Б. отстъпил назад, тъй като помислил, че подсъдимият ще го нападне физически, след което набрал телефон 112. Това станало в 08:16 часа, свързал се с диспечър, на който се представил с името си, като обяснил къде се намира и съобщил за неправилно паркиран на тротоара срещу 166-то Спортно училище автомобил с рег. № СВ **** КР, водачът на който бил агресивен, като след забележка за неправилно паркиране, между двамата възникнал спор. Б. помолил на мястото да бъде изпратен полицейски екип, като получил отговор, че ще бъде изпратен полицейски патрул, 3 пристигането на който следвало да изчака на мястото, където се намирал.

Веднага след това подс. С. затворил вратата на шофьорското място, потеглил напред и преместил автомобила си на отсрещния тротоар, като паркирал перпендикулярно. Б. останал да чака на ъгъла. С. слязъл от автомобила,като двамата с Б. си разменили още агресивни реплики, след което С. отворил задната лява врата на автомобила, откъдето слязло неговото дете, като казал на Б., че отИ. да заведе детето си в детската градина и влязъл заедно с детето си в 74-та детска градина. Докато С. бил в детската градина, свид. Б. се обадил и на Център за градска мобилност, като съобщил за неправилно паркирани автомобили. След около 5 минути подс. С. излязъл от двора на детската градина и се насочил към Б., като му казал „Ти още ли си тук, смотаняк?“. С. , държейки цигара, се приближил съвсем близо до Б. и започнал да издишва цигарен дим в лицето му, като направил заплашителни движения с ръце. Б. отстъпил крачка назад и казал на С., че пак ще се обади в полицията, като в 08:20 часа се обадил в 05: РУ-СДВР. Оттам му отговорили, че на място вече били изпратени полицейски служители. След това С. казал на Б., че и той ще изчака, за да види какво ще му направят. След 1-2 минути обаче казал, че си тръгва, а Б. му отговорил, че той ще остане на мястото, където са му казали да изчака полицаите. В този момент С., който вече бил почти обърнат с гръб към Б., изведнъж се завъртял и ударил шамар с дясната си ръка, който попаднал в областта на лявото ухо на Б.. От удара Б. почувствал силна болка в лявото ухо, като цялата лява страна на лицето му изтръпнала. След това С. хванал с лявата си ръка ревера на ризата на Б. и започнал да го удря в лицето с дясната ръка, свита в юмрук, като ударите попаднали в лявата скула на Б.. След това С. отново с дясната си ръка, свита в юмрук, ударил силно Б. в ребрата, от лявата страна. От този удар излязъл въздуха на Б., той се присвил, изпуснал телефона и чантата с лаптопа, които до този момент държал и опитал да се предпази с ръце. Веднага след това подс. С. започнал да удря Б. с глава, като ударите попадали в теменната област на главата на пострадалия. От тези удари протекла кръв от главата на Б., която се стичала по лицето му и оцапала ризата му. В този момент на мястото пристигнали свид. Д.Б. – жената, с която Б. живеел на съпружески начала, без сключен граждански брак, заедно с бащата на пострадалия – свид. К. Б.. Като видяла случващото се, свид. Б. извикала към подс. С., при което той се стъписал и преустановил нападението срещу пострадалия, а свид. Б. и свидетеля К. Б. се приближили до ЧО Б.. В това време дошъл свид. Ц. Л., който водил дете към детската градина. Той познавал пострадалия и подсъдимия, тъй като двамата с Ю. Б. били подсъдими, а подс. С. познавал понеже и двамата водили децата си в същата детска градина. Л. като видял, че по лицето и по ризата на пострадалия имало кръв, го попитал какво се е случило, а последният посочил подс. С. и казал, че той го е нападнал заради спречкване между двамата, защото подсъдимият е щял да прегази пострадалия на тротоара, а последният му направил забележка. В този момент подсъдимият се намирал на отсрещния тротоар и разговарял по телефона. Л. казал на Б., че ще остави детето си в детската 4 градина и след това ще се върне, което и сторил. Когато свид. Л. се върнал подс. С. и ЧО Б. продължавали да си разменят реплики. След това пристигнал свидетелят Я.К., който също водил детето си в същата детска градина. Като видял кръвта по лицето и дрехите на пострадалия, взел от колата си един палет с мокри кърпички и му предложил да се избърше с тях но пострадалия отказал. Свид. К., че подс. С. се намирал на отсрещния тротоар, откъм детската градина, като нервничил и ругаел ЧО Б.. Свид. К., че подс. С. имал малко кръв от носа. След това свид. К. влязъл в детската градина, а през това време пристигнал и свид. Г. Б., който водил със себе си малко кученце. Той се приближил до подс. С., като двамата разговаряли, а след това говорили и по телефоните си. Свид. Я.К. и свид. Ц. Л. попитали пострадалия Б. дали има нужда от помощ, след което си тръгнали.

Малко след това на мястото пристигнал полицейски автомобил, от който слезли полицейски служители – свид. Н.Л., свид. А.Й., както и Д. Д.. По това време пристигнала и линейка. Полицейските служители отправили писмени предупреждения до подс. С. и ЧО Б., с които ги предупредили да не се саморазправят. ЧО Б. бил откаран с линейка до УМБАЛ „Царица Йонна – ИСУЛ“, където му била оказана медицинска помощ. Подс. С. отказал да бъде откаран с линейката до болнично заведение, а вместо това свид. Г. Б. го закарал до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, с личния автомобил на С..

Разпечатката съдържа 26 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f165be0-ea17-4889-a5d5-8c910bb21e18