Решение № 260227 от 24.03.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №260027

24.03.2022 г., гр.

Пловдив,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІI-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7963/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

235 от ГПК – решение по съществото на спора.

Искове на на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ***, против Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което доставило на ответника до негов обект – жилище в гр.******************, питейна вода за периода 17.11.2016г. – 24.01.2020г. на стойност от 499.99 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било измерено чрез изправно средство за търговско измерване , водомер, монтиран в имота. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 2338 по описа на Районен съд

– Пловдив, ХVІІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 61.79 лв. за период на забавата от 31.01.2017г до 31.12.2019г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на разноските по спора.

Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна от ищеца вода , тъй като не бил нито собственик, нито ползвател на имота на ул. *********. Искът бил и недоказан по размера си, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи.

Възразява се също така, че за вземането е изтекла погасителната давност, като се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е редовно водено , за доставената в процесния период вода не са постъпвали плащания от ответника и задължението му съобразно издадените фактури е в общ размер от 499.99 лв. - главница и лихва в размер на 61.79 лв. за процесния период на забавата. Стойността на вземанията , за които тригодишния давностен период не е изтекъл , е 445.63 лева – от главницата , и 49.48 лева от лихвите.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е достатъчно ,за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от приложимите общи условия. На следващо място, на л. 7 и 8 от делото са представени извлечения – копие от кадастралната карта с данни от кадастралните регистри , в които както имота с идентификатор № *** по кадастралната карта на П., така и находящата се в същия сграда с идентификатор № *** , са записани на името на Д. Д., наследодател на ответника. Това е достатъчно за съда да приеме , че Д. е един от съсобствениците на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка на питейна вода, и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.

Вярно е също така, че искането на ищцовото дружество се базира изцяло на изходящи от него частни документи, каквито са фактурите, карнетите, поканите за плащане и извлеченията от счетодовните записи. Счетоводството на ищеца обаче е редовно водено съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира, и затова съдът кредитира фактурите като годни доказателства, включително и с оглед нормата на чл. 182 от ГПК.

Съдът споделя обаче -отчасти-възражението за изтекла погасителна давност. Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение №

3/2011 , ОСГКТК, и на соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на кредитора. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата

12.02.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил преди 12.02.2017г. падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на вещото лице 445.63 лева – от главницата , и 49.48 лева от обезщетението за забава , до които размери исковете са основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.

Разноските се присъждат пропорционално.

Общия размер на ищцовите разноски е 747 лева, като пропорционално на уважената част от исковете , се присъждат 658.34 лв. (747/561.78*495.11)

На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направил такива, бил е представляван от особен представител.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено по отношение на Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело 2338/20, ПРС: 445.63 лева главница – доставена за периода от 17.11.2016г. – 24.01.2020г. вода, 49.48 лева лихва върху главницата за период на забавата от 31.01.2017г до 31.12.2019г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете над тези размери – до пълните такива от 499.99 лева – главница и 61.79 лева лихви , като неоснователни поради изтекла погасителна давност .

Осъжда Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, сумата от 658.34 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ