Определение № 260157 от 17.04.2021, Районен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Враца, 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в закрито заседание на седмнадесети април две хиляди двадесета и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА като разгледа докладваното от съдията БОЗОВА н.ч.д. №330/2021 г. по описа на

ВрРС за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Образувано е по жалба от В.И.В.,***, против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.03.2021 г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното производството по досъдебно производство №1057/2020 г. по описа на РП Враца е прекратено.

В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се позовава на вярно изведена фактическа обстановка. При това и при излагането на съображения за наличието на съставомерна престъпна деятелност, се прави искане за отмяна на атакуваното постановление.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по ДП №1057/2020 г. по описа на ВрРП е образувано за това, че на 14.05.2020 г., в с. Баурене, обл. Враца, спрямо В.И.В. е била отправена закана с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. В хода на проведеното ДП са извършени множество процесуално-следствени действия, събрани са редица гласни и писмени доказателства и е изготвена съдебно психолого-психиатрична експертиза и съдебно медицинска експертиза. След анализа на доказателстевната съвкупност ВрРП е извела фактическа обстановка, въз основа на която е приела, че не е налице престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, както и такава по чл.128-130 НК, тъй като не се установява да е отправена конкретна закана за убийство спрямо В. чрез думи или чрез действия или да му е причинена телесна повреда. Сочи се, че няма преки свидетели, които да са възприели непосредствено случилото се на 14.05.2020 г., както и че липсва медицинско освидетелстване на жалбоподателя В. след деянието, от които да може да се извлекат потвърждения на неговите твърдения. Изтъкнато е също, че съгласно заключението на СППЕ жалбоподаелят не е възприел опасност и не е изпитал основателен страх за живота и здравето си, а по-скоро е обиден, напрегнат, тревожен и чувстващ, че са засегнати неговите чест, достойнство и авторитет. В прекратителното постановление са изложени съображения и за липсата на престъпление по чл.170 НК, тъй като съобразно константната съдебна практика влизането в дворно място не представлява "жилище".

При това и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.243, ал.3 НПК акт, пред съответния съд, от легитимно лице и в предвидения от закона срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

Видно е, че атакуваното постановление се позовава на всестранен и пълен анализ на доказателствената маса и че е постановено след събиране на възможните относими доказателства. Съдът съобрази наведените в жалбата доводи, че постановлението не се позовава на всестванен и пълен доказателствен анализ, но тези оплаквания не се възприемат като основателни. Видно е, че единственият твърдящ наличието на извършено престъпление очевидец е самия жалбоподател - всички останали свидетели, възпроизвеждащи неговите твърдения, не са възприели случилото се лично, а се позовават на това, което им е разказано от жалбоподателя В.. Видно е също, че от съдържащото се по делото заключение на СППЕ се установява, че жалбоподаелят не е възприел реална опасност и не е изпитал основателен страх за живота и здравето си, а по-скоро е останал обиден, напрегнат, тревожен и чувстващ, че са засегнати неговите чест, достойнство и авторитет. Заключението на СМЕ пък е категорично, че жалбоподателят няма травматични увреждания и не може да се говори за причиняването на телесна повреда. При това съдът се солидаризира с изложените в обжалваното постановление доводи, че не е налице съставомерно престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, нито пък такова по чл.128 или 129 НК. Не е налице и престъпление по чл.170 НК, тъй като както правилно държавното обвинение е посочило, за наличието на такова следва да е налице проникване в „жилище“, каквото дворното място не представлява. При това и тъй като не са налице данни за извършено друго престъпление от общ характер, съдът приема, че атакувания прекратителен акт, като правилен и законосъоразен, следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна, да се остави без уважение.

По изложените съображения и с оглед чл.243, ал.3 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №1057/2020 г. по описа на ВрРП.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВрОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: