Определение № 25961 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25961 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110105179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх. № 190958/15.06.2026 г. от ответника „Интайм“ ООД за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 8806/13.05.2026 г. с искане да не бъдат присъждани разноски в полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“, оказало безплатна правна защита в производството на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., евентуално – да не бъде присъждан ДДС върху определения от съда размер на възнаграждението.

В молбата се излагат доводи за липса на представени по делото доказателства, обосноваващи наличието на твърдяната предпоставка по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА – ищецът да представлява материално затруднено лице, както и липса на основание за начисляване на ДДС, доколкото предоставената от адвоката услуга е безплатна и не подлежи на облагане.

В дадения от съда едноседмичен срок ответникът по молбата, чрез преупълномощения процесуален представител адв. Гергов, подава отговор с доводи за нейната неоснователност.

Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното по делото решение, от легитимирана страна, без необходимост от предоставяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото гражданско дело решение е уважен частично предявения от С. Г. Д. срещу ответника „Интайм“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Констатирано е, че по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са претендирани разноски в полза на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“, съгласно 1 представените по делото /л. 212 и л. 213/ договор за безплатна правна защита на ищеца в производството пред СРС, договорена на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв., и списък на разноските. При съобразяване със законовите разпоредби, съдът е определил дължимото се в полза на адвокатското дружество, преупълномощило адв. Г., възнаграждение в размер на сумата от 12650 лева, като към същата е добавил и ДДС, доколкото по делото са представени данни за регистрация на адвокатско дружество по ЗДДС. Така, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ е присъдената сумата от 5039.76 лева, равняващи се на 2576.79 евро. с ДДС

За да се произнесе по наведените от молителя доводи за недължимост на присъденото адвокатско възнаграждение, поради липса на представени доказателства в производството за наличие на някоя от предпоставките по чл.

38, ал. 1 ЗАдв, съдът съобрази следното:

По въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ е образувано Тълкувателно решение № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, по което не е налице поставено решение понастоящем.

Настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, съгласно която основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова /В този смисъл Определение №163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на І г.о. на ВКС и в посоченото в него определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г., определение №862 от 24.10.2023г. по ч.т.д.№1276/2023г. на І т.о. на ВКС/.

2

В същия смисъл е и определение № 203 от 17.05.2022г. по ч.т.д.

№1518/2021г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че страната, която получава безплатна адвокатска помощ не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., нито съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансово й състояние. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат-процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита на това законово основание.

Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокатското дружество, в който е посочено, че предоставяната защита е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК /за което обстоятелство, само за пълнота следва да бъде посочено, че по делото безспорно са налице данни/, то при положителен изход от спора, съдът следва да определи размера на дължимото възнаграждение, без да изследва наличието на предпоставката по същество.

С оглед на това, подадената молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна в тази й част.

Искането е неоснователно и в частта, с която се претендира да не бъде присъждан ДДС върху размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

С Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договор, така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице. Всъщност, за да може дадена доставка на услуги да се счита за извършена „възмездно“ по 3 смисъла на Директивата за ДДС, не е необходимо насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите (т. 27).Така без значение е, че в случая възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по смисъла на чл.2, т.1 ЗДДС.

С оглед на така даденото разрешение настоящият съдебен състав е приел в решението си, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.

Предвид изложеното, доколкото съдът намира, че независимо, че за представляваната страна услугата е била безплатна, същата представлява облагаема доставка по смисъла на закона, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение, което да включва и дължимия данък.

С оглед на това, подадената молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и в тази й част.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 190958/15.06.2026 г., подадена от ответника „Интайм“ ООД, с искане за изменение в частта за разноските на решение № 8806/13.05.2026 г. по гр.д. № 5179/2025 г. на СРС, 76 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4