Решение № 10033 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10033 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110149118 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Г. Ц. З. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника СУ "Св.

Кл. О", по силата на което е заемала длъжността „портиер“. Поддържа, че уволнението , извършено със Заповед № РД 25-6/12.07.2021г., поради налагане на дисциплинарно наказание, е незаконно, тъй като при връчването на заповедта е била в отпуск по болест. Излага доводи, че заповедта за уволнение е немотивирана, преди налагане на наказанието работодателят не е изслушал обясненията , доколкото е отказан разговор с ректора, а подадените писмени такива не са обсъдени, както и поради неспазване на предвидените срокове за налагане на наказание. Твърди, че не е извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, поради което счита наложеното наказание за несъразмерно. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановена на заеманата от нея преди прекратяването на трудовия договор длъжност „портиер“, както и ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 5 243,28 лв. за периода от 14.07.2021г. до 14.01.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът СУ "Св. Кл. О" в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че болничният лист на ищеца е издаден след узнаването на заповедта, поради което е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и същото е наложени в предвидените в закона срокове. Поддържа, че ищецът е извършил описаните тежки нарушения на трудовата 1 дисциплина, както и че същите обосновават дисциплинарно уволнение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „портиер” в Поделение „Социално-битово обслужване“ към СУ "Св. Кл. О", както и това, че до ищеца е достигнало писменото уволнително изявление на ответника.

Установява се, че извършването на процесните нарушения от ищеца е сведено до знанието на работодателя чрез доклад вх. № 70-34-95/24.06.2021г. /л.113 от делото/ на прекия ръководител на ищеца инж. Р. К. – Директор на поделение „Социално-битово обслужване“, поради което съдът намира, че до датата на налагане на наказанието на 12.07.2021г. не е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението. Следва да се посочи, че под откриване на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба се има предвид узнаването от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, а именно субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат /в този смисъл Определение № 878 от 14.08.2017г. по гр.д. № 4304/2016г. на ВКС, IV отд./.

Със заповед № РД 25-6/12.07.2021г., връчена на ищеца на 14.07.2021г., на последната е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на посочените в мотивите към заповедта дати, съобразно депозираните от управителдомакините на общежитията в деловодството на Поделение „Социално-битово обслужване“ (ПСБО) доклади, лицето е извършило многократни нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, изразяващи се в заспиване на работното място,

2 неспазване на работното време, грубо отношение към останалите колеги, неизпълнение на въведените с оглед обявената епидемиологична обстановка в страната задължения за дезинфекция и почистване, респективно неизпълнение на задълженията по водене на книгата за посетители и достъп до сградата на трети лица. В уводната част на заповедта са описани правните основания на извършените нарушения на трудовата дисциплина, подробно изложени и в обстоятелствената част, съобразно разпоредбите на чл. 187, т. 1, т. 3, т. 7 и т.10 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, както и определени при възникване на трудовото правоотношение.

Видно от доклад вх. № 152/14.10.2020г. от Р. Д. – управител-домакин на бл.41АБ /л.199 от делото/, на 14.10.2020г. е констатирано нарушение на трудовата дисциплина от З. по време на нейно дежурство на дневна смяна, изразяващо се в заспиване на работното място за времеви период от 9:50 ч. до 10:30 ч. въпреки отправяни забележки. Същото е квалифицирано от работодателя като нарушаване на задължението по чл. 126, т. 3 КТ, а именно да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. От показанията на съставителя на доклада – госпожа Дончева, разпитана в производството в качеството на свидетел, се установява още, че на посочената дата същата се е отзовала на обаждане от студенти, които е трябвало да бъдат настанени в блока, но са нямали достъп до входа предвид обстоятелството, че към този момент З. е била заспала в портиерната. Управителдомакинът лично е констатирала този факт на място, като отбелязва, че с поведението си ищецът З. е направила лошо впечатление, още повече и предвид конкретната ситуация по настаняване на студенти в общежитието.

От представен по делото доклад вх. № 171/16.11.2020г. от Д. С. – управителдомакин на блок ..., ведно с приложена към него жалба от А. Хр. – портиер в същия блок, вх. ... /л.200-202/, се установява, че на 11.11.2020г. след закъснение на Г. З. за работа, при смяната на предишния портиер А. Хр., се е стигнало до конфликт между служителите, породен от отправени от ищеца викове, крясъци и обидни думи /„чума“, „свиня“, „изрод“/ към госпожа Хр.. Последната уведомява управител-домакина на блока още, че два пъти е била заключвана от Г. З. на балкона, поради което не е можела да си тръгне. В своите свидетелски показания домакин-управителят Д. С. потвърждава, че са констатирани и други закъснения за работа на ищеца, както и конфликтни ситуации с останали портиери. Самата тя е била злепоставена по време на нейна работна среща с колега от бл. 18, когато З. е нахлула видимо афектирана и е започнала да крещи, че изпращат „разни мутри“, които да я притесняват. Посочва, че е имало и други нападки, като в цялост поведението на Г. З. е било ужасно.

3

Конкретният случай е обективиран и в неин доклад до директора на ПСБО вх. № 121/15.06.2021г. /л.214-215 от делото/, в който е посочила, че се е почувствала обидена и огорчена от безпочвените нападки и обвинения на З., отправени в присъствието на трето лице.

Доклад вх. № 55/09.03.2021г., доклад вх. № 68/31.03.2021г. и доклад вх.

№84/22.04.2021г. на А. Д. – управител-домакин на бл.... /л.205-206, 209-210 от делото/, констатират неизпълнение на задълженията на ищеца, свързани с извършване на дезинфекция на помещението, случай, при който същата е оставила прожекторите да светят и в светлата част на денонощието, както и друг, при който неоснователно е отказала достъп до сградата на трето лице. При разпит на госпожа Дишлиева в качеството на свидетел по делото, същата посочва, че грубото и унизително държание от страна на Г. З., която се е развикала пред студенти, уронва престижа и доброто ѝ име като управител-домакин на блока.

С доклад вх. № 122/15.06.2021г. от В. И. – домакин на блок № ... /л.212-213 от делото/, повторно е сигнализирано проблемното отношение на З. към останалите портиери, хигиенистите и техниците по поддръжка – същата в късните часове минавала и надничала през прозорците, за да види дали портиерите спят, респективно не е искала да допуска служители по дезинсекция и техници по поддръжката под предлог, че моментът не е подходящ, съответно трябва да отидат да отстранят проблема по начин да не пречат. Докладът свидетелства и за случай, при който се е стигнало до сигнализиране на полицията по повод непристойното поведение спрямо призовкар, от когото същата е изтръгнала призовка без да я подпише и се е заключила в стаята – З. е изпаднала в истерия и е започнала да крещи.

Установяват се нарушения от страна на ищеца и на задълженията по осъществяване на контролно-пропускателния режим за достъп както на живущите, така и на трети лица посетители до сградата – доклад вх. №125/17.06.2021г. на Е. Тр.

(управител-домакин на бл.....) и жалба от М. К. (живуща в стая № ..., бл. № .....) /л.217221 от делото/.

Съдът намира, че описаните писмени доказателства представляват частни документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото са подписани от лицата, които са ги издали, като доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – в конкретния случай в пълно съответствие с показанията на тримата разпитани в хода на делото за установяване на тези факти свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло като подробни, взаимно допълващи се и обективно дадени от лица пряко констатирали нарушенията на трудовата дисциплина от ищеца, запознати с изискванията към нейната работа и лично отправяли към нея многократни забележки относно непристойното ѝ поведение.

С покана изх. № 70-34-95/30.06.2021г. работодателят е изискал от ищеца З.

4 писмени обяснения във връзка с доклад вх. № 70-34-95/24.06.2021г. на директора на ПСБО на СУ „Св. Кл. О.“, като такива са депозирани от лицето на 02.07.2021г. В тях по същество ищецът отрича наведените твърдения, давайки сведения за различна от описаните в докладите обстановка при възникналите конфликтни ситуации. Относно неуваженото искане на ищеца да бъде изслушана от ректора на университета, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ регламентира задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание в условията на алтернативност, а именно да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, поради което с осъществяването на една от двете хипотези работодателят е изпълнил задължението си. В настоящия случай на ищеца е предоставена възможността да даде писмени обяснения, която тя валидно е упражнила в защита на своите материални права и законни интереси.

При анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че описаните в процесната заповед нарушения действително са били извършени от служителя Г. З.. По естеството си те са такива, че съставляват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, още повече предвид значението, което точното изпълнение на трудовите задължения има не само за доброто име на ответното дружество работодател, но и конкретно с оглед създаване на спокойна работна среда, отнасяне с уважение към честта и достойнството на останалите служители, както и оказване на необходимото съдействие на живущите, съобразявайки характера на дейността и изискването за отговорното изпълнение по отношение на установения пропускателен режим на влизащите и излизащите от блока лица, в това число живущи и посетители. В тази връзка подобен тип непристойно поведение не само води до уронване на авторитета на лицата, под чието пряко ръководство се е намирала З.