Решение № 21 от 16.02.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Свиленград, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20225620100583 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

С исковата молба ищците Ю. С. Х. и Й. С. Д. искат от съда да признае по отношение на ответниците Й. Н. Н., Н. М. А., М. В. Д. и Н. В. Д., че са собственици на реална част от недвижим имот ПИ -768, кв.54 по плана за застрояване и регулация на гр.Любимец, одобрен със Заповед №254/04.09.1992г. за който е образуван УПИ IV, с площ 440 кв.м., ведно с построените в него сгради, която поради допусната непълнота/ грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на границата между собствения на ищците имот- ПИ- 768, в кв.54, за който е образуван УПИ IV, и имота на ответниците ПИ-770, в кв.54, за който е образуван УПИ III, част с площ 17,18 кв.м от имота на ответниците е отразена неправилно като част от имота на ищците в североизточната му част и част с площ 17,75 кв.м от ищцовия имот в югоизточната му част, е отразена неправилно като част от имота на ответниците, респективно, са собственици на основание наследство и придобивна давност на имота на реална част от ПИ -770 с площ 17,75кв.м. и граници съгласно представената комбинирана скица с нанесени точки на измерената имотна граница: точки 5,17,16,102,4,15,103, 14,104,13,3,12,105,2 от измерената на място имотна граница: улица; регулационна линия между ПИ-768 и ПИ -770, както и че ищците не са собственици на реална част от ПИ-770 с площ 17,18кв.м. и граници съгласно представената комбинирана скица с нанесени точки на измерената имотна граница:точки 5, 6, 101, 18, 7, 19, 11, 20, 8 от измерената имотна граница; североизточна стена на полумасивна жилищна сграда в ПИ -768; регулационна линия между ПИ- 768 и ПИ -770.

Ищците твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот, представляващ ПИ -768,кв.54 по плана за застрояване и регулация на гр.Любимец,одобрен със Заповед №254/04.09.1992г. за който е образуван УПИ IV, с площ 440кв.м., ведно с построените в него сгради. Така описания имот, ищците владеели необезпокоявано и непрекъснато, както те, така и техните наследодатели, след придобиването му през 1976година. Сочат, че ответниците били собственици на съседния недвижим имот, представляващ ПИ- 770 в кв.54 по плана за застрояване и регулация на гр.Любимец, одобрен със Заповед №254/04.09.1992г. за който е образуван УПИ III, ведно с построените в него сгради. Границата между ищцовия 1 имот и имота на ответниците преминавал по североизточната стена на построената жилищна сграда в имота на ищците, след което продължавал на югоизток до улицата по телена мрежа, поддържана от бетонови колове. През есента на 2021г. ответниците заявили,че възнамеряват да построят масивна ограда между двата имота, като реализират предвидената дворищна регулация с плана на гр.Любимец от 1992г. След като се снабдили със скица №444/29.09.2021г. на имота си от Община Любимец, ищците констатирали, че в плана на гр. Любимец от 1992г, границата на ищцовия имот с имота на ответниците е пропусната/отразена неправилно, тъй като не съответствала на съществуващата имотна граница. С оглед на горното, ангажирали лицензиран геодезист, който измерил на място границите на ищцовия имот и изготвил комбинирана скица между границата на имота им с имота на ответниците по плана на гр.Любимец от 1992 г. и измерените на място граници. От комбинираната скица установили, че в плана на гр.Любимец от 1992 г. място с площ 17,18 кв.м от имота на ответниците е отразено като част от ищцовия имот в североизточната му част и място с площ 17,75 кв.м от ищцовия имот в югоизточната му част е отразено като част от имота на ответниците. При това лицето на ищцовия имот /към улицата/ се намалява, а лицето на имота на ответниците се увеличава. Предвид установеното, възразили на искането на ответниците да построят ограда съгласно предвидената дворищна регулация с плана на гр.Любимец от 1992 г. Ответниците обаче продължавали да настояват построяването на такава ограда, поради което считат, че имат правен интерес да предявят настоящия иск.

В срока за отговор по делото е постъпил отговор от ответниците. Същите считат иска за недопустим, тъй като според ответниците не било налице грешка в кадастралната основа.

Сочат, че не било уточнено от ищците по кой план и одобрен с коя заповед се претендира, че е допусната грешка, като оспорват, че има такава. Излагат становище и за неоснователност на иска, като оспорват същия изцяло. Оспорват твърденията изложени в исковата молба, като намират,че не е налице както се посочи по горе грешка в кадастралната карта . Не било налице и било недопустимо придобиване по давност съобразно така формулирания петитум и правното основание на иска. Придобиването по давност от ищците било недопустимо по давност по отношение на спорните части след 1992 г. тъй като същата не тече, като дори да е осъществявано владение то било без правно значение и не водела до придобиване на имота по този оригинерен способ. Актуалните граници-имотни и регулационни били такива посочени в Нотариален акт №111/19.09.2005 г. на Нотариус Величка В.а - с район PC Свиленград за дарение на недвижим имот за УПИ HI7 7 0 в кв.54 по Заповед №254/04.08.1992г. и в Скица № 444/29.09.2021 г. на Община Любимец по същата Заповед приложена от ищците към исковата молба. Квадратурата на съседните имоти, между които ищците твърдят грешка в кадастъра, а именно-УПИ Ш-770 в кв.54 по Заповед № 254/1992 г. на Община Любимец и УПИ IV-768 в кв.54 по същата Заповед били в размерите отразени в Нотариален акт № 111/19.09.2005г. на Нотариус Величка В.а-район P C Свиленград и в Скица № 440/20.09.2021 г. на Община Любимец.

Твърдят,че дворищната регулацията между двата процесни имота по плана от 1992 г. била приложена и същата имала отчуждително действие и вещно-прехвърлителен ефект и ответниците придобили процесния имот на това основание. Твърдят, че регулационните сметки между двата имота били уредени, като към имота на ищците се придава същата част (равна) от имота на ответниците. Отправят възражение за придобиване на имота по давност / УПИ Ш-770 в кв.54 по Заповед №254/04.08.1992г. на Община Любимец/ в границите и квадратурата описани в Нотариален акт №111/19.09.2005г. на Нотариус Величка В.а с район РС Свиленград, в Скица № 444/20.09.2021г. на Община Любимец и в Комбинирана скица на инж. Д.-последните две приложени към исковата молба.

На основание чл.227 ГПК, поради смърт на ответника Й. Н. Н., починала на 20.09.2022 г., с определение от 25.10.2022 г. като страни по делото са конституирани наследниците й Н. М. А., М. В. Д. и Н. В. Д. /съвпадащи с първоначалните такива/ .

На основание чл.227 ГПК, поради смърт на ищцата Й. С. Д., починала на 21.07.2023 г., производството по делото е продължило с участието на правоприемника й Ю. С. Х.

2

/първоначален ищец/.

В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен процесуален представител, конкретизира искането си, съобразно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като уточнява, че процесните реални части са заключени между точките: улица, точки 1-2-3-4-5-6 от скицата, североизточна стена на жилищната сграда в УПИ IV-768, УПИ XVIII-769 и регулационната линия между УПИ IV-768 и УПИ III-770 в комбинирана скица към заключението – Приложение № 2. Претендира разноски по делото.

Ответниците, също чрез упълномощен процесуален представител, поддържат отговора и молят Съда да отхвърли иска. Също претендират разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая е видно, не само от издадената скица от община Любимец през 2022 г., а и в заключението на вещото лице е посочено, че за гр. Любимец няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Такива има само за землището на населеното място.Тъй като в случая спорът касае имот в урбанизираната част на гр. Любимец, за който няма одобрена кадастрална карта и регистри, то иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не може да се проведе, тъй като няма одобрени кадастрална карта и регистър, което изключва същите да са грешни или непълни, но искът по чл. 124, ал. 1 ГПК ще е допустим винаги. В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, т. 5, е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл.

54, ал. 2 ЗКИР. Идентично е и в съотношението между иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК, чиито цел е установяване на правото на собственост. Целта на иска по чл. 54, ал.

2 ЗКИР е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост. Именно в тази част е налице припокриване на предмета на двата иска по чл. 54, ал. 2 ЗКРИ и чл. 124, ал. 1 ГПК. Затова е възприето в тълкувателния акт, че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си. Това налага едновременното обсъждане в мотивите на еднаквите релевантни за изхода по двата иска въпроси.

Съгласно трайно установената съдебна практика /решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 6047/2014 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 60171 от 20.12.2021 г. по гр.д. № 2334 от 2021 г. на ВКС, първо г.о. и множество други посочени решения в тях/ в чл. 2, ал. 5 ЗКИР е установена законова презумпция, според която обстоятелствата, отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното (решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г. на I г.о. на ВКС), като при спор за идентичност на недвижими имоти следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и съществуващият в действителност недвижим имот – обект на кадастъра (решение №68 от 14.07.2015г. по гр.д.№7224/2014г. на II г.о. на ВКС). Когато един недвижим имот не е бил нанесен в кадастрални и регулационни планове преди изработването на кадастрална карта 3 по реда на ЗКИР, идентичността може да се изследва чрез съпоставяне на имената на съседите на имота, проследени при извършването на разпоредителните сделки. Ако обаче подобни данни липсват и не могат да бъдат установени, приложение следва да намери установената в чл. 2, ал. 5 ЗКИР законова презумпция. Per argumentum a contrario, ако има нанасяне в предходни планове, те трябва да се проследят, а настоящият случай е именно такъв.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на парцел IV-768, в кв. 54, с площ 444 кв.м., придобит чрез наследяване на С.И.М. /Нотариален акт № 89 от 27.10.1976/, а ответниците – на парцел III – 770, в кв.54 с площ от 458 кв.м.

/Нотариален акт № 186 от 17.12.1962 г., Нотариален акт № 105 от 17.09.2005 г. и Нотариален акт № 111 от 19.09.2005 г./