Определение № 3946 от 25.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3946 гр. Варна, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501460 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. В. И., ЕГН **********, с адрес в град П., подадена чрез пълномощник адвокат Е. И., срещу определение №514/29.05.2025г., постановено по гр.д. №537/2025г. на Районен съд – Провадия, с което частично е оставена без уважение молбата на страната по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за плащане на разноски за допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза за сума в размер на 250 лева.

Определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно като се твърди, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, което като резултат препятства достъпа на страната до правосъдие поради невъзможността да заплати дължимия депозит. Позовавайки се и на конкретно сочена съдебна практика по приложението на тази законова разпоредба жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане и по същество уважаване на искането за пълно освобождаване от задължението за разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С оглед на това същата се приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна.

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по искова молба на Т. В. И., с която са предявени претенции за прогласяване нищожността на сключения с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД договор за паричен заем от 11.09.2023г. поради противоречие с добрите нрави 1 и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъждането на ответника на основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД да върне на ищцата платена без основание сума в размер на 50 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава.

С определение № 698/30.07.2024г. ищцата е била освободена частично от задължение за плащане на държавни такси по делото за суми над 131,26 лева.

В проведеното на 8.04.2025г. открито съдебно заседание съдът е допуснал поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза като е определил първоначален депозит за вещото лице в размер 350 лева. С последваща молба ищцата е поискала да бъде освободена от задължението за внасяне на депозит за експертизата, като е посочила, че няма промяна във финансовия и статус и материално положение.

Действително, имущественото положение на ищцата е затруднено, предвид декларираните от нея данни. Получавания от нея месечен доход (1300 лв.) надвишава несъществено установената за страната минимална работна заплата. Доходът на съпруга й (800 лв.) е под този размер. В същото време съпрузите нямат непълнолетни деца, на които да дължат издръжка.

Единственото имущество, което притежават, е 1/6 ид.ч. от къща в град П.. За периода 31.07.2019 г. - 30.06.2024 г. ищцата е усвоила множество кредити, като по повод и във връзка с тях е страна по няколко други дела пред ПРС. Не са декларирани обстоятелства за влошено здравословно състояние. Възрастта на ищцата (51 години) предполага възможност за полагане на труд. Наред с действителния размер на средствата (възможностите) за издръжка на едно лице или домакинство, като ориентир за дължимата преценка по чл.83, ал.2 ГПК следва да се съобразят и стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС (за 2025г. съответно 1077 лв. и 638 лв., последната с тенденция за сериозно покачване).

Доходите и имущественото състояние на семейството сочат на недостатъчност на средствата, с които ищцата разполага и покриването на поголямата част от дължимите по делото разноски е непосилно за страната.

Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства мотивират съда да приеме, че във възможностите на ищцата Т. И. е да заплати разходи за експертиза по делото в размер на 100 лева.

Именно в този смисъл следва да бъде изменено обжалваното определение на първоинстанционния съд. В останалата част молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.278 и чл.83, ал.2 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №514/29.05.2025г., постановено по гр.д.

2

№537/2025г. на Районен съд – Провадия, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ищцата Т. В. И., ЕГН **********, по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по делото за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза за разликата над 100 лева до 250 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата Т. В. И., ЕГН **********, с адрес в град П., от задължението за заплащане на разноски по делото за допуснатата съдебносчетоводна експертиза допълнително за сума в размер на 150 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение №514/29.05.2025г., постановено по гр.д.

№537/2025г. на Районен съд – Провадия, в останалата му обжалвана част.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3