Решение № 1170 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100502579 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20214646 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 48809/2020 г. по описа на СРС, 150 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. М. и П. Д. П., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. М. и П. Д. П. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от по 1979,70 лв. за всеки от ответниците, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за аб. № 085218, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2019 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на по 226,83 лв. всеки от ответниците – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г. върху вземането за неплатена топлинна енергия, сумата в размер на по 22,91 лв. всеки от ответниците – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 75360/2019 г. по описа на СРС, 150 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 02.12.2020 г. по ч.гр.д. № 75360/2019 г. по описа на СРС, 150 състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от по 1979,70 лв. до пълния предявен размер от по 2111,92 лв. за цената на топлинната енергия за периода от м.05.2016 г. до м.10.2016 г. и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от по 226,83 лв. до пълния предявен размер от по 257,66 лв. – мораторна лихва върху цената на топлинната енергия, както и за сумата в размер на по 2,98 лв. за всеки от ответниците – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2017 г. до 17.12.2019 г. върху цената на услугата за дялово разпределение.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е 1 подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство В. Д. М. и П.

Д. П., чрез адв. Р.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Поддържа се, че в производството през СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се дължимостта на главницата за дялово разпределение и лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия. Сочи се още, че за процесния период ответниците не дължат обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането им в забава. По тези съображения е отправено искане до въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. М. и П. Д. П., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в 2 градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай от представен по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по права низходяща линия № 154, том LLXIV, дело 22628/96 г. се установява, че Н.П. П.а и Д.Е. П. са продали на сина си и ответник по делото П. Д. П., следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака – апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. *******, като са запазили правото на ползване до края на живота си по отношение на същия. От представено по делото удостоверение за наследници, изх. № РСТ20-ДИ11-97/01.06.2020 г., издадено от район „Студентски“, се установява, че Н.П. П.а е починала на 27.01.2020 г., като е оставила за наследници по закон ответниците В. Д. М. и П. Д. П.. По делото не се твърди и не се установява правото на ползване, учредено в полза на Н. П.а да е било погасено поради изтичане на 5-годишен срок без същото да е упражнявано. С оглед изложеното, наследодателката на ответниците в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот се явява потребител на топлинна енергия през исковия период, като след смъртта й по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от ответниците е придобил по ½ от правата и задълженията на Н. П.а. Ето защо противно на възраженията, поддържани от ответниците в производството за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен материал, намира, че по делото е установено, че през процесния период ответниците, в качеството им на наследници на задълженото лице – Н. П. следва да отговарят при квоти по ½ за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 29.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с СД „Е.К.“ ООД и приложен към него списък (в който под № 48 фигурира ответникът П. П.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 2129/18.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Е.К.“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Н.И.“ ООД.

3

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f13df66-08a4-4fb4-8d08-77acd5534511